Ако изборите бяха днес, четири партии щяха да влязат със сигурност в парламента. Това сочат данните на агенция "Сова Харис" от проучване по поръчка на вестник "Труд", проведено от 26 до 31 януари 2021 г. сред 1000 пълнолетни български граждани по метода "лице в лице". Проучването гласи, че първа политическа сила е ГЕРБ със 17,2%, следвана от БСП с 15,8% и "Има такъв народ" на Слави Трифонов с 9,8%. На четвърто място е ДПС с 5,9%, "Изправи се.БГ" събира 3% от гласовете, ВМРО - 2,8%, а "Да, България" - 2%, сочи още проучването. Това според експертите означава, че към настоящия момент съотношението между основните политически сили се запазва, но с нещо различно - наличието на два нови политически субекта с възможност за присъствие в следващия парламент. 22,4% от гласоподавателите не са решили за кого да дадат своя вот. А 14% заявяват, че няма да гласуват.
Данните от проведеното проучване показват, че напълно сигурните, че ще гласуват, са намалели до 40% от броя избиратели. Това означава, че в момента твърдо решилите да отидат до урните са около 2,2 млн. души. Други 25% (ок. 1,375 млн. души) твърдят, че са в известна степен сигурни, но имат колебания. Ако всички от последната група гласуват, ще се получи активност, близка до тази на последните парламентарни избори през 2017 г., отбелязват от агенцията "СОВА ХАРИС". Около 1/4 от избирателите имат опасения, че гласуването представлява потенциална опасност за тях и могат да се заразят с Ковид-19, макар вероятността за заразяване по време на избори да се сравнява с тази по време на пазаруване или използване на градски транспорт. При сегашното ниво на разпространение на заразата експертите на агенцията можем да предположим, че епидемията няма да окаже пряко влияние върху избирателната активност. Агенцията разглежда и какво друго може да влияе на желанието за гласуване. По-съществена роля според експертите ще играят други фактори от съдържателно естество. Например това, че според много хора (44% от избирателите) изборите няма да излъчат стабилно управление, което да ни преведе през кризата - както в епидемичен, така и икономически план. освен това все повече граждани изпитват трудност при определяне на техния политически представител във властта, което е проблем при легитимността на държавното управление у нас. Както разбираме от резултатите, 25% от избирателите, гласували на предишните парламентарни избори, имат проблем не толкова с това, за кого да гласуват на 4 април, а с това, дали да гласуват въобще. Този дял представлява около 40% от активните гласоподаватели. Това прави ситуацията около предстоящите избори неопределена и трудна за прогнозиране. Колебливостта сред толкова голяма група хора и неопределеността за крайния резултат ще направят предизборната борба изключително оспорвана. В настоящето изследване за пореден се регистрира и че надеждите на българската общественост за просперитет и по-добър живот са свързани с Европейския съюз. Нивото на доверие в ЕС (56%) значително надвишава това към българските институции. От вътрешните организации по този показател Президентството традиционно заема първото място с 42% доверие. Следват силовите министерства, отговарящи за реда и сигурността, като МВР (37%) и Министерство на отбраната (36,8%). Доверието към Правителството обичайно се свежда до подкрепата на електоратите на съставляващите го партии (25,6%). При Прокуратурата отбелязваме известно повишение спрямо предишни показатели (18.7% ). В дъното на тази своеобразна класация са Съдът (14,7%) и вече отиващият си Парламент (13,7%).
