"Сякаш сме бежанци". Жителите на град Ухан, откъдето тръгна новият коронавиръс, и поради тази причина от месеци е откъснат от света, се борят за изхранването си. От една страна предлагането се е свило, а от друга - има ограничения за покупките и силно поскъпване на зеленчуците. Го Цзин е млада жена на 29 години. Кварталът й бил поставен под карантина без предупреждение и тя е затворена у дома. Свободата й на движение постепенно е сведена до нула: първо, на 23 януари й е забранено да напуска Ухан, откъснат от света с надеждата епидемията, избухнала в този град с население от 11 милиона души в централната част на Китай, да бъде овладяна. След това жителите на Ухан получават правото да напускат жилищните си комплекси или блоковете само веднъж на три дни. А сега дори и тази свобода им е отнета: Го Цзин не може и носа си да покаже на улицата и зависи от доставките по домовете. "Разбира се така мога да живея още месец", пояснява тя, имайки предвид запасите си от мариновани зеленчуци и яйца. Не всички обаче имат този шанс: за милиони хора, попаднали в капан в Ухан, забраната да напускат жилището си предизвиква болезнени практични въпроси. "Когато провизиите, които имаме, свършат, изобщо не знам откъде ще можем да пазаруваме", с безпокойство казва пред АФП Пан Хуншън, който живее със съпругата и двете им деца. "Човек не може да избира" Властите призовават за търпение: "Строгият контрол върху общностите малко нарушава живота на хората, но това е неизбежно", само констатира пред медиите Цян Юанкун, заместник-секретар на Комунистическата партия в провинцията. Покупките на хранителни групи бележат скок до небето. Те се организират в импровизирани дискусионни общества в мобилния месинджър WeChat. Някои магазини продават големи кошници със свежи зеленчуци, при условие че поръчките са групирани за един и същ адрес. В квартала на Го Цзин може да се купят 6,5 килограма зеленчуци от пет вида, сред които има картофи и зеле, на твърде висока цена - 50 юана или 6,60 евро. "Не можете да избирате каквото обичате да ядете. Личните предпочитания вече не вървят", въздъхва младата жена. Системата на групирани покупки подминава някои по-малки общности, защото супермаркетите изискват минимален брой поръчки. "Честно казано, иначе не би могло да се получи", оправдава се Ян Нан, собственик на супермаркета Laocunzhang, който е въвел минимум от 30 групирани поръчки. "Имаме само четири коли" и намален персонал.
