Министерството на културата трябва да създаде прозрачна и справедлива система за разпределяне на държавната реклама в съответствие с показатели за надеждност и независимост, както и да санкционира медиите, които не спазват законовите си задължения да декларират приходите си от публично финансиране и от определени донори в специалния към министерството на културата регистър.
Това са част от препоръките на "Репортери без граници", публикувани в сайта на организацията, след посещението на Павол Шалай, ръководител за Европейския съюз и Балканите за организацията в София на 23 и 24 септември.
Шалай по време на визитата си се срещна с представителите на различни партии от българския парламент, пред които е апелирал "да превърнат надеждността на информацията в ключов въпрос в кампаниите си и, ако бъдат избрани, да включат някои от препоръките на "Репортери без граници" за подобряване на българската медийна среда.
Сега от организацията смятат, че трябва да бъдат подкрепени медиите, които разпространяват достоверни новини и информация, а властите да превърнат надеждната журналистика в ключов въпрос в кампанията за парламентарните избори през ноември.
"Невъзможността да се провери спазването на тези изисквания (бел. ред. дали медиите подават информация за финансирането си към регистъра) създава нелоялни пазарни условия, излага независимите медийни донори на произволно преследване и в крайна сметка подкопава медиите, които не зависят от държавно финансиране и спазват законовите си задължения", добавят от "Репортери без граници".
По закон всички медии са задължени да подават декларации пред Министерството на културата, в които да посочват действителния си собственик и начините на финансиране. От ведомството формираха преди време работна група, която да изготви предложения за промяна в този регистър, заради факта, че на практика той не изсветлява докрай медийната собственост.
Изследване на Института за публична среда показа, че за 2020 година 350 организации са изпълнили задължението си да подадат декларации, 221 от тях или 63.1% са обявили получено финансиране и/или сключени договори с публични институции. В декларациите на останалите 129 податели или 36.9% няма информация за финансови операции през съответната година.
"Служебното правителство разкри, че от 2017 г. до 2021 г. българските медии са получили 5 млн. евро под формата на финансирана от Европейския съюз реклама, поставена през националните институции. Трябва да се хвърли цялата възможна светлина върху тези съмнителни практики", пише в съобщението си организацията.
Оттам са поискали от министъра на културата разследване на кампанията за повишаване на обществената осведоменост относно различните форми на пристрастяване, които може да са били използвани за насочване на финансиране към медии, подкрепящи ГЕРБ, бившата управляваща партия, за сметка на независими медии. По този начин, според организацията се подкопава медийният плурализъм.
През лятото на 2021 г. служебното правителство обяви, че има данни за злоупотреби с националната програма за борба със зависимостите, като пари получават едни и същи организации, като сумата е набъбнала до над 5 млн. лева.
"Медийният пейзаж в България се характеризира със силно присъствие на вестници и уебсайтове, които изпомпват дезинформация и се контролират от олигарси, често близки до определени политически партии", пишат още от "Репортери без граници".
От организацията са поискали от Съвета за електронни медии да предприеме мерки "за ограничаване на разпространението на дезинформация, като използва законовите си правомощия за прилагане на Етичния кодекс на българските медии", става ясно от съобщението.
Освен това "Репортери без граници" настояват СЕМ да работи повече за укрепване на независимостта на българските обществени медии, "особено на обществената телевизия, която се отличи с подкрепата си за бившето правителство по време на предсрочните избори, проведени през юли", се разбира още от съобщението.
"Насърчаването на правото на достоверни новини и информация трябва да бъде абсолютен приоритет. В отсъствието му е невъзможно да се води борба с COVID-19 или корупцията. Професионалната журналистика трябва да бъде подкрепена, като се действа сега, преди да е станало твърде късно", коментира Шалай, цитиран в прессъобщението.