Има новини, които звучат бомбастично, но всъщност са обещание за нещо още по-невероятно. Такава новина е заповедта за арест на Путин, издадена от съда в Хага. След нея идват окончателна изолация на руския президент, нови обвинения, а експерти виждат и риск за живота му, породен от нравите в Кремъл.
Петък привечер, 17 март, опозиционният руски канал „Ходорковски лайв“ в YouTube. Водещата интервюира поредния гост, но изведнъж го прекъсва: „Току-що дойде новина, че Международният наказателен съд е издал заповед за арест на Владимир Владимирович Путин. Вие вярвате ли? Как ви изглежда тази мярка? Всъщност дори не мога да си формулирам въпроса. Арест на Владимир Путин?“
Не минава минута и тя дори се усъмнява, че новината може да е фалшива. Редакторите й казват, че съобщението е официално. „Не мога да повярвам“, казва тя и с това обрисува общата реакция на руските медии – знаели са, че Путин е разследван, но когато новината идва, тя звучи нереално. Путин е начело на Русия от 23 години.
"Това е голям завой. Западът показва, че е приключил със страха си от Путин и от Русия", резюмира основното значение на новината съветникът на президентската администрация в Киев Михайло Подоляк.
Ще го арестуват ли наистина
Откакто в петък излезе заповедта за арест на Путин, руският президент може да се чувства в относителна безопасност само в някои от страните, с които поддържа добри контакти. Това са Китай, Индия, Иран, Турция, Северна Корея и Еритрея. Останалите имат формалното задължение да го предадат на правосъдието по силата на един или друг документ, който са ратифицирали.
Първата възможност за арест: страни, които признават МНС
Международният наказателен съд (МНС) няма своя полиция. Ако трябва да арестува някого, той разчита на властите на 123 държави, включително България, които са ратифицирали документа за създаване на съда, плюс на още няколко страни, които са обявили, че ще сътрудничат с МНС.
Но в света има близо 200 държави и Путин има отношения с точно тези от тях, които не са част от споразумението за МНС – например с Беларус, Китай, Индия, Турция, Сирия, Иран, Куба, Северна Корея, Еритрея. Той общува интензивно и с държавите от Централна Азия, които – с едно изключение – също не признават съда. (Изключението е Таджикистан.)
Ако теглим чертата дотук, би излязло, че „приятелският свят“ си остава достъпен за Путин – формално там „няма да има кой да го хване“ и да го предаде в Хага. Но има и втора, по-неизвестна възможност.
Втората възможност за арест: страни, ратифицирали Женевските конвенции
Путин (заедно с втори заподозрян, но за него – по-нататък) е проверяван за две военни престъпления, свързани с депортиране на украински деца. Думата „деца“, спомената в контекста на военен конфликт, препраща към международен документ, ратифициран от 196 държави – това е Четвъртата Женевка конвенция от 12 август 1949 г. По нея е страна и самата Русия.
Един от текстовете, по които Путин се проверява за военни престъпления, е изрично посочен като основан именно на Женевските конвенции (чл. 8 т. 2 (а) от Устава на МНС).
174 държави (включително Русия и Беларус) са ратифицирали и Първия протокол към Женевската конвенция, в който пише, че страните ще си сътрудничат по въпросите на екстрадирането на нарушителите в рамките на наказателно производство. Сред тези държави има няколко, с които Кремъл общува.
Да теглим чертата и тук – сред страните, които Путин смята за приятелски, има 6, които не са ратифицирали нито документа, учредил МНС, нито по Първия протокол към Женевските конвенции: Китай, Индия, Иран, Турция, Северна Корея и Еритрея.
Ако не го арестуват, какво следва за Путин
Откакто беше публикувана новината за заповедта за арест, пред Путин има три затворени пътя: да пътува безопасно в чужбина, да се чувства сигурен в собствената си страна и да преговаря с Украйна, ЕС или НАТО.
Никой вече не може да ни призовава да преговаряме с Путин, каза в петък съветникът на украинската президентска администрация Михайло Подоляк. Той добави, че с Путин вече не би преговарял и никой друг от цивилизования свят.
За такъв извод има исторически пример: лидерите на босненските сърби Радован Караджич и Ратко Младич не бяха допуснати до преговорите за мир в Босна през ноември 1995 г. включително и защото няколко месеца по-рано те бяха вече обвиняеми на извънредния Трибунал за бивша Югославия. Техните интереси бяха представлявани от сръбския президент Слободан Милошевич, който стана обвиняем едва 4 години по-късно.
Тогава САЩ обещаха награда от 5 млн. долара за залавянето на Караджич и Младич, които се укриваха от правосъдието над десетилетие. Това е инструмент, който вече се обсъжда в украинските рускоезични медии по отношение на руския президент.
Що се отнася до сигурността на Путин в собствената му страна, тя се коментира като разклатена от месеци. Заповедта за арест само засилва това положение.
„Представям си какво става в Кремъл, след като всички разбират, че Русия е натикана в ъгъла, а Путин няма план „Б“, каза още през декември 2022 г. руският политолог в изгнание Абас Галямов, който преди да стане опозиционер пишеше речите на Путин. „Според начина на общуване в тези среди, приближените би трябвало да кажат на президента: „Ако нямаш план „Б“, посочи приемник. Ако нямаш, ние ще ти предложим“. В петък Галямов се върна към тази прогноза и напомни, че в руската история отстраняването на диктатори от власт е свързано не само със загуба на пост, но и с раздяла с живота.
„След заповедта за арест предстои това, че Украйна ще получи и овладее новото оръжие и ще си върне Крим – перлата в короната на Путин“, каза бившият съветник в украинското президентство Олексий Арестович. Според него Путин знае това и отчита само два изхода за себе си – да предизвика „нова ескалация, което значи да употреби ядрено оръжие, или да намери някаква лъжа, с която да оправдае изтеглянето си от Украйна“. Арестович смята, че и в двата случая Путин би рискувал живота си.
Ще има и други обвинения към Путин
Никой не е виждал самата заповед за арест на Путин, а само съобщението на съда, че такава заповед е издадена. И второ уточнение: в информацията на МНС пише, че заповедите за арест са секретни, за да се предпазят ходът на разследването, жертвите и свидетелите. Но в случая е било решено да се направи публична заповедта за арест, защото това би могло да предотврати по-нататъшни престъпления.
От тези два факта – че няма публикувана заповед и че такива заповеди са по условие секретни – следва най-малко един извод: че не е ясно дали обявеното разследване на Путин е единственото дори и за настоящия момент.
Що се отнася до бъдещите седмици и месеци, МНС би могъл да повдигне и други обвинения, както и да разшири обвинението, свързано със самото депортиране на деца. В момента МНС твърди, че Путин е заподозрян за преместването на деца като военно престъпление. Но същият акт, с допълнителни доказателства, би могъл да представлява престъпление срещу човечеството и/или геноцид. Украйна например разглежда случая с отведените в Русия деца именно като акт на геноцид.
Ще има и други съдилища
МНС е само едно от местата, където ще има съдебни дела, срещу Путин включително. Михайло Подоляк напомня, че разследвания протичат в няколко държави, в самата Украйна, в Международния съд на ООН, който също е базиран в Хага, а освен това се чака и създаването на извънреден трибунал, който да разглежда престъплението агресия.
Украйна и няколко нейни съюзници от самото начало настояваха да се формира изцяло нов съдебен орган, който да разглежда всички дела, свързани с престъпления от войната. Един от аргументите беше, че МНС гледа делата си твърде бавно а често и неубедително, че има тромава процедура, която ще забави и без това сложните процеси.
От месеци обаче ЕС говори за извънреден трибунал само за престъплението агресия, а сега, когато МНС вече определи двама "свои" заподозрени, става ясно, че идеята на Украйна няма да се състои. Няма да има едно съдилище за всички престъпления. МНС ще гледа делата, свързани с военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид, а бъдещият трибунал ще се занимава само с агресията на Русия.
Децата. Какво се разследва официално в момента
Накратко, Путин е разследван от МНС за това, че не е изпратил украинските деца без родители в неутрална на конфликта страна, не е осигурил образованието им в сходна културна традиция, не е поставил медальон или друг знак за идентичността на децата, че незаконно ги е депортирал или преместил, или задържал. Схематично казано, това би било военно престъпление.
Прокурорът на МНС е подал молба за издаване на заповед за арест на 22 февруари 2023 г. Само 6 дни по-рано, на 16 февруари, Владимир Путин се среща с жената, която отговаря за правата на децата към президентската администрация – Мария Лвова-Белова. Видеото е качено на сайта на Кремъл. Двамата обсъждат добрия живот на украинските деца, дадени за осиновяване на руски семейства. Жената казва, че е осиновила дете от украинския Мариупол благодарение на Путин.
Мариупол беше обсаждан от руските сили в продължение на три месеца, след които останаха над 90% напълно или частично унищожени сгради, десетки масови гробове и неизвестно и до днес количество убити цивилни.
Думите на Лвова-Белова идват след много съобщения за украински деца, отведени от руските окупационни власти към територии, завзети от Русия.
Телевизионното признание на Путин и Лвова-Белова осигури на прокурорите в МНС директно доказателство за ролята на двамата в депортацията.
За малкото юристи, коментирали досега заповедта за арест на Путин и Лвова-Белова, обвинението във военни престъпления заради депортирането на децата е относително лесно, компактно и добре фокусирано. То няма нищо общо с многобройните и всестранни обвинения, повдигани на сръбския президент Слободан Милошевич и е далеч от зле подплатеното обвинение на президента на Кот д’Ивоар Лоран Гбагбо, който беше оправдан от МНС след тригодишен процес за престъпления срещу човечеството.
Децата. Може ли депортирането да еволюира в обвинение в геноцид
Насилственото предаване на деца от една (национална или етническа) група на друга (национална или етническа) група е една от петте възможни прояви на престъплението геноцид. С две важни условия – ако това е извършено „с намерение да бъде унищожена изцяло или отчасти една национална, етническа, расова или религиозна група като такава“.
В делата за геноцид, водени в международните съдилища, най-трудният за доказване елемент е това, което на български е официално преведено като „намерение“ (intent). Второ по трудност е изискването, затворено в думите „като такава“ (as such).
Но делата за геноцид са най-трудните, най-дългите и с несигурен изход, защото стандартът на доказване е много по-висок дори и от достатъчно трудното военно престъпление.
Путин и децата
„Можеха да го обвинят, че е избил хиляди цивилни, че е разрушил градове, че води война за унищожение, но го обвиняват в нещо, което се оказва още по-страшно – че е откраднал деца“, каза в събота Олексий Арестович. За него това обвинение слага финалната точка за репутацията на Путин дори и в очите на поддръжниците на Кремъл. „Даже от етикета „убиец“ човек някак може да се откачи, но как да избягаш от клеймото „крадец на деца“? – попита реторично той.
От Втората световна война до днес има поне седем държавни лидери, заставали пред международен съд. Само един от тях е осъден за престъпления, свързани с деца. Това е бившият президент на Либерия Чарлз Тейлър, признат за виновен включително и за превръщането на деца под 15-годишна възраст във войници. Сега идва ред на Путин.
