Китайски официални лица заклеймиха Владимир Путин като „луд“ и твърдят, че Пекин смята, че Русия ще се провали във войната си в Украйна и ще излезе от конфликта като „малка сила“. Те предупредиха китайските власти "просто да не следват Русия“ и да не подкрепят сляпо войната в Украйна в рядък укор срещу инвазията. „Путин е луд“, каза китайски високопоставен служител пред Financial Times. „Решението за нахлуване беше взето от много малка група хора. Китай не трябва просто да следва Русия." Длъжностните лица казаха, че вярват, че Русия няма да успее да спечели войната и въздействието на такъв скъп и смъртоносен конфликт ще накара Москва да остане "второстепенна сила" с влошена икономика и лошо положение на световната сцена.
Язвителните коментари на официални лица отбелязват значителна повратна точка в предполагаемите приятелски отношения между Русия и Китай само месец след като двете страни обещаха да задълбочат двустранните си връзки. Сега изглежда, че президентът Си Дзинпин може да направи всичко, за да се дистанцира от Путин и неговата война и да се фокусира върху подобряването на дипломатическите си отношения със Запада. От началото на инвазията в Украйна преди близо 11 месеца, китайският държавен глава се въздържаше публично да критикува Путин, но през ноември той отправи директно предупреждение към руския президент да не използва ядрени оръжия в Украйна в най-големия си публичен укор, отправян досега към Кремъл. Китайски официални лица пък споделиха, че
сред властите в Пекин има недоверие към руския президент
Те заявиха, че Москва не е информирала Китай, че ще започне пълномащабно нахлуване в Украйна, преди Путин да нареди атаката. Руският държавен глава само е споделил със Си, че Русия „няма да изключи предприемането на всякакви възможни мерки, ако сепаратистите от Източна Украйна нападнат руска територия и причинят хуманитарни катастрофи“. Публично външното министерство на Китай повтори руските изказвания относно разширяването на НАТО, „нагласата за Студена война“ на Запада и критикува журналистите за използването на думите „война“ или „инвазия“. Но след като силите на Москва бяха разбити на бойното поле, тонът на Китай се промени. На среща на върха в Узбекистан през септември Путин беше принуден публично да признае, че Си има „въпроси и притеснения“ след срещата с него. Сега китайският президент се опитва да се дистанцира от Путин и неговата война като част от по-широка стратегия за подобряване на отношенията на Китай с Европа, както и на имиджа си у дома след редки национални протести срещу неговата катастрофална политика на нулев COVID. Според експерти Си се опитва да се позиционира като този, който би могъл да спре Путин да разгърне ядрените си оръжия. Той също така призова германския канцлер Олаф Шолц, който беше на посещение в Пекин, да настоява за мирни преговори - като каза, че международната общност трябва да „създаде условия за възобновяване на преговорите и да се противопостави на използването или заплахата от ядрени оръжия“.
„Китай винаги би се противопоставял на използването на ядрени оръжия“, каза пред FT Сюзън Шърк, председател на Китайския център на 21-ви век в Калифорнийския университет в Сан Диего. „Но когато Си Дзинпин казва такива неща на европейски лидери, той иска да подчертае известна дистанция от Русия.“ Путин претърпява поредица от неуспехи в Украйна, за да се влошат нещата още повече,
Иран е забавил доставката на дронове за руските войници
на фронтовата линия. Появиха се информации, че именно това е бил поводът за телефонния разговор между руския президент и иранския лидер Ебрахим Раиси. Според руския телеграм канал General SVR, Путин се е опитал да разбере какво е причинило забавянето на доставката на оръжие, най-вече на балистични ракети и пускови установки за тези ракети. „Иранският президент отдаде забавянето на трудности и обеща да възобнови в обозримо бъдеще“, твърди каналът Telegram.
В официално изявление на Кремъл беше съобщено, че телефонният разговор е бил за „увеличаване на двустранното сътрудничество във всички области“ и „последователно изпълнение на взаимноизгодни проекти в енергетиката, транспорта и логистиката“. Москва стана зависима от иранските дронове и ракети поради хронично бавното производство на оръжия в собствените й военни заводи. През ноември външният министър на Иран призна, че страната му е доставила на Русия дронове, настоявайки, че трансферът е станал преди войната на Москва срещу Украйна. Но правителството на САЩ съобщи през декември, че Техеран е продал стотици атакуващи дронове на Русия през лятото и на свой ред Кремъл се опитва да предостави напреднала военна помощ на Иран, включително системи за противовъздушна отбрана, хеликоптери и изтребители.
