Едва 11 000 българи, живеещи в САЩ, са упражнили правото си на глас на извънредния предсрочните избори в неделя. От външното ни министерство обявиха, че според статистика сънародниците ни в Америка са гласували средно по 187 души на секция. "Изборите зад граница протекоха спокойно, при добра организация и без струпвания. Нямаше съществени проблеми, които да попречат на вота. Имаше изключения обаче - ненавременното или неявяването на членове на секционните избирателни комисии. Този проблем става системен. При представителите на общностите има ентусиазъм и воля и там няма проблеми, но по отношение на хората, които са ангажирани от партии и коалиции не знаем дали те ще дойдат или не, не знаем адресите и телефоните им, правят се смени в последния момнет, което ни затруднява с организацията", каза служебният външен министър Николай Милков.
Такива проблеми са констатирани най-много в Турция.
Бързата реакция на външното ведомство е осуетила задълбочаването им.
"Затруднение имаше поради късното явяване или неявяване на представители на политическите партии. Пак успяхме благодарение на добрата координация и бързрата реакция, преодоляхме затрудненията. Като цяло този път гласуваха по-малко хора, в сравнение с предишните избори. Активността беше в рамките на прогнозираната. Нямаше инциденти. Разкритият по-голям брой секции улесниха избирателите, но като гледаме активността на определени места, може да се помисли някои от секциите да бъдат премахнати", добави генералният ни консул в Истанбул.
Малко над 178 000 граждани зад граница са гласували на 2 октомври.
58 000 от всички тях са пуснали бюлетина за парламент в Турция. След тях се нареждат Великобритания, Германия, Испания и САЩ.
Предстои завръщането на командированите служители, прибирането на изборните книжа и машините за гласуване. Прогнозните очаквания на външното ведомство е при нови избори да се отворят 600 автоматични секции, от които поне 240 ще бъдат снабдени с машини за електронен вот. Общият брой секции, които от МВнР очакват да бъдат разкрити при нов парламентарен вот достига 700. Изборните изненади зад граница
За разлика от изборите на 4 април 2021-а година, когато пред секциите в някои европейски градове с часове се извиваха дълги опашки, на следващите два парламентарни вота през миналата година активността постепенно намаля. Това се случи и на тези избори, когато на избирателите в чужбина не им отнемаше повече от средно по 10-15 минути, за да гласуват. Друга съществена разлика между парламентарния вот зад граница преди година и половина и този в неделя беше сривът на една от партиите, акумулирали протестния вот през миналата година – "Има такъв народ". На 4 април 2021 г. тя и "Демократична България" събраха над 48% от вота в чужбина, а в неделя общият резултат на доскорошните коалиционни партньори не достигна и 15%.
През тази година и половина партията на Слави Трифонов върна два неизпълнени мандата за правителство и провали един изпълнен, подкрепяйки внесения от ГЕРБ вот на недоверие срещу кабинета "Петков". На този фон друга партия, подкрепяща протестите през 2020 г. обаче регистрира стабилен възход, докато стоеше в опозиция и експлоатираше антиваксърските и проруските настроения в България – "Възраждане". Ниска избирателна активност
На 14 ноември 2021 г. зад граница гласуваха общо 219 656 души, докато на 2 октомври до урните в чужбина отидоха 173 469 българи. На 2 октомври ДПС за втори пореден път стана първа политическа сила сред българите в чужбина. Движението спечели 31,8% (54 520 гласа) от вота зад граница като основна част от тези гласове по традиция дойдоха от Турция. Там партията на Ахмед Доган регистрира 51 905 гласа. Този резултат беше с над 33 000 гласа по-малко от подкрепата на ДПС в Турция на 14 ноември 2021 г.
Подобно на изборите през миналата есен, в неделя втората партия, спечелила най-много гласове от чужбина, беше "Продължаваме промяната". Тя са оказа най-предпочитана от българите в 40 от общо 62 държави, в които бяха разкрити избирателни секции. ПП събра общо 22,2% (38 164 гласа) от чуждестранния вот, отстъпвайки с над 10 000 гласа от резултата си зад граница през миналата година.
Отбелязалата най-голям скок "Възраждане"
се нареди на трето място в чужбина, събирайки 14,4% (24 785 гласа) в неделя. Тя се оказа победител в гласуването в Испания, Италия, Чехия, Русия, Молдова, Кипър, Йордания, Южна Африка, Тунис и Австралия. В неделя "Демократична България" регистрира спад в резултата си зад граница спрямо изборите на 14 ноември 2021 г. с 678 гласа, събирайки 9,8% (16 894 гласа) от вота в чужбина. Обединението все пак спечели първото място в общо три държави – Япония, Южна Корея и Иран. Победителите от ГЕРБ пък събраха на 2 октомври 8,9% (15 409 гласа) зад граница. Всъщност на миналите избори партията на Бойко Борисов получи с над 2300 гласа повече, но заради по-високата избирателна активност тогава спечели по-малък дял от вота – 7,9%. Сега ГЕРБ беше най-предпочетената формация от българите, живеещи в Сърбия, Северна Македония, Черна гора, Саудитска Арабия, Ливан и Алжир. "Има такъв народ", която остана под 4-процентовата бариера на тези избори, логично не спечели гласуването в нито една страна извън България. ИТН получи 4,7% (8131 гласа) от вота в чужбина, достигайки до третото място в само две държави – Исландия и Южна Корея. Последните две формации в бъдещия парламент – БСП и "Български възход" (БВ) на бившия служебен премиер Стефан Янев, не регистрираха особено големи резултати зад граница. Левицата остана седма с 2,1% (3652 гласа), а БВ – осма с 1,9% (3400 гласа). БСП изгуби традиционно първото си място в Русия от "Възраждане", а партията на Янев pone успя да спечели вота в Армения.
