Руските власти се отказаха от идеята за едностранно разширяване на териториалните води на страната в Балтийско море близо до границите с четири страни от НАТО - Полша, Литва, Естония и Финландия.

Проект на правителствено постановление за преразглеждане на географските координати на държавната граница, публикувано във вторник, 21 май, изчезна от портала за нормативни актове в сряда, съобщава The Moscow Times. На официалната правителствена страница на уебсайта rules.gov.ru се съобщава, че "проектът е свален". Мотивите за това решение не бяха посочени.

Според документа, изготвен от Министерството на отбраната, Русия възнамеряваше да обяви за свои вътрешни морски води част от акваторията в източната част на Финския залив, както и в близост до градовете Балтийск и Зеленоградск в Калининградска област.

За тази цел беше планирано да се променят географските координати на точките, определящи положението на изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море на Руската федерация, и частично да се признае за недействително постановлението на Съвета на министрите на СССР относно държавните граници в Балтийско море, което е в сила от 1985 г.

Настоящите географски координати "не отговарят напълно на настоящата географска ситуация" и след тяхното уточняване "преминаването на държавната граница на Руската федерация по море ще се промени", се казваше в документа.

Малко преди премахването на проекта държавната агенция РИА Новости, позовавайки се на източник в руското външно министерство, съобщи, че "не е имало и няма" планове за промяна на границите на Русия в Балтийско море.

Русия няма намерение да преразглежда границите си в Балтийско море, своята изключителна икономическа зона или континенталния си шелф, съобщи РИА, като се позова на "военно-дипломатически източник".

Предложението за обновяване на координатите на границите на Русия в Балтийско море не е политически мотивирано, въпреки че нивото на конфронтация в региона изисква мерки за гарантиране на сигурността на страната, каза пред ТАСС говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.

"Не, тук няма нищо политическо, въпреки че политическият климат се е променил сериозно оттогава", заяви Песков в коментар за публикувания по-рано законопроект.

"Виждате ескалацията на напрежението, степента на конфронтация, особено в Балтийския регион. Разбира се, това изисква от съответните ни служби да предприемат подходящи мерки за гарантиране на нашата сигурност", посочи той.

Инициативата на Министерството на отбраната, която стана известна едновременно с началото на учения по използване на тактическо ядрено оръжие, предизвика остра реакция в страните от НАТО.

Латвийското външно министерство я нарече "планирана провокация с цел ескалация", чиято цел е "сплашване на съседните страни" и техните граждани. Литовският външен министър Габрелиус Ландсбергис обвини Москва, че се опитва да "всее страх". Това е очевидна ескалация срещу НАТО и ЕС, която изисква адекватен и твърд отговор, каза той.

Финландският външен министър Елина Валтонен призова Русия да спазва Конвенцията на ООН по морско право, която урежда въпросите на бреговата линия и териториалните води. Тя свърза решението на Москва с "хибридни" операции и каза, че Финландия ще следи ситуацията.

По-рано балтийските страни, както и ключови европейски държави, включително Великобритания, Германия и Франция, предупредиха, че Владимир Путин може да влезе в пряк военен конфликт с НАТО. За целта Кремъл проведе реформа на руските военни окръзи, като възстанови Ленинградския военен окръг, пишат експерти от Американския институт за изследване на войната (ISW).