През март, когато Международният наказателен съд (МНС) обяви, че издава заповед за арест на руския президент Владимир Путин, много наблюдатели видяха това като значителна стъпка в усилията на Запада да накаже Русия за нейното нахлуване в Украйна. Но въпреки че действията срещу Путин са нови, опитите да се атакуват отделни членове на управляващия елит на Русия имат дълга история.
От първите дни на инвазията през 2022 г. Западът наложи санкции срещу конкретни руски лидери, заедно с широкообхватния си пакет от санкции срещу руската икономика. Всъщност това беше продължение на подход, който Съединените щати и техните съюзници прилагаха срещу руските елити в продължение на много години, пише Александър Баунов за Foreign Affairs.
През 2014 г. например, след като руските войски навлязоха в Украйна и анексираха Кримския полуостров, западните правителства публикуваха своя първоначален списък с руснаци, които ще бъдат обект на индивидуални санкции. Както и в настоящата война, целта беше да се раздели руският елит, като се накарат страхуващите се от санкции да притиснат Путин да преразгледа политиката си.
Но реакцията в Русия не отговаряше на очакванията на Запада.
През 2014 г., вместо да се опитват да избегнат тези наказателни икономически мерки, много членове на руския елит ги третираха като символ на статус. Попадането в списъка бързо се превърна в символ на лоялност към Путин. През 2022 г., въпреки че Западът наложи санкции срещу много по-широка част от руския елит, се разигра подобна динамика.
Разбира се, в нито един от случаите индивидуалните санкции не успяха да разделят ръководството на Русия или да възпрат по-нататъшна агресия в Украйна. Мерките не успяха да отслабят Путин. Вместо това неговите съюзници се обединиха около него и режимът стана по-изолиран, по-антизападен и по-фокусиран върху личните отношения, отколкото върху политическия опит.
Тъй като Западът търси нови начини за натиск върху Русия, от решаващо значение е да разберем как персоналните санкции срещу руските елити са работили на практика и как са повлияли на относителната сплотеност на режима на Путин. Почти десетилетие санкции на Запада обединиха руското ръководство в желанието му да поддържа отношенията със Запада напрегнати. И те помогнаха да се засилят подозренията в Русия към всеки член на елита, който се стреми да ги избегне. Следователно по-голям въпрос е дали заповедта на МНС срещу Путин за военни престъпления може да промени тази динамика. Разбира се, това създава прецедент, който може да замеси други руски елити и мнозина в правителството нервно гледат на излизането.
Да остана или да си тръгна?
През последното десетилетие индивидуалните санкции засегнаха управляващата класа в Русия по няколко начина. През 2014 г. много от онези, които не бяха съгласни с агресията на Путин, избраха да я изчакат да отмине, надявайки се, че експанзионистичната му политика няма да продължи. Руснаците, които бяха обект на санкции - първоначалният списък включваше само шепа висши служители и ръководители на държавни компании - загубиха достъп до всички активи и интереси, които притежаваха на Запад.
Пътуването до Съединените щати и Европа също стана трудно и всички компании, с които бяха ангажирани, бяха отрязани от западните финансови пазари.
Онези, които бяха санкционирани, включително директорът на Руската разузнавателна служба Сергей Наришкин и председателят на Държавната дума Вячеслав Володин - или смятаха, че може да попаднат скоро - се опитаха да извлекат най-доброто от лошата ситуация и представиха включването си в списъка като знак за чест. Това, че са били лично набелязани, заявиха те, е най-доброто доказателство за тяхната лоялност към Русия и нейния лидер, за което са готови да направят жертви. По онова време най-гласните поддръжници на Путин дори се опитаха да намекнат, че видни руснаци, които не са в списъка, са някак заподозрени. На свой ред Путин показа, че симпатизира на онези, които са набелязани. В края на краищата те страдаха, защото изпълняваха и подкрепяха неговите решения, а той по принцип беше склонен да възнагради тези, които бяха лоялни, с ускорено израстване в кариерата и повишено внимание.
Някои руснаци на по-ниските нива на управление също се надяваха да бъдат добавени към този изключителен списък. Така никой нямаше да се съмнява в тяхната лоялност, а началниците им щяха да ги обсипват с облаги. За тяхно съжаление тези дни са отминали. След инвазията през 2022 г. Западът наложи санкции на толкова широк обхват на руския елит - вече са включени повече от 1000 лица и фирми - че вече не е необичайно да бъдеш в списъка и всеки член на елита, който не е, е подозрителен. През март, например, гост в популярно токшоу по руската държавна телевизия разкритикува членовете на Института за Европа на Руската академия на науките, че не са в списъка със санкции. Изводът беше, че те може да имат опасни контакти с Европа и Запада.
Режимът на Путин винаги е бил коалиция между службите за сигурност, въоръжените сили и различни технократи икономисти.
Последната група е съставена от изключително компетентни личности и включва Алексей Кудрин, който беше обявен за най-добрия финансов министър на развиваща се европейска страна от вестника на МВФ Emerging Markets през 2006 г. и Елвира Набиулина, ръководител на Централната банка на Русия. Отношенията между тези военни и цивилни групи се промениха с времето. Преди анексирането на Крим изглеждаше, че технократите са почти наравно с военните лидери. След инвазията обаче става ясно, че това не е така. Технократите - които са гледали на Русия като на част от глобалната и западна икономика - осъзнават, че всъщност са служители на тези, които вярват в обратното.
След нахлуването в Украйна през 2022 г. повечето от цивилните икономисти на режима останаха да работят за режима, въпреки че онези, които напуснаха в знак на протест, включваха Анатолий Чубайс, често смятан за бащата на приватизацията в Русия, който съветваше Путин за устойчивото развитие. Повечето от колегите на Чубайс избраха да останат.
Отчасти го направиха от страх. Въпреки че голяма част от руската бизнес общност - и дори правителствената бюрокрация - се противопоставят на войната, те не смеят да избягат. Служителите знаят, че обхватът на Путин се простира далеч отвъд границите на Русия. Те помнят какво се случи с бившия руски шпионин Сергей Скрипал, който през 2018 г. беше отровен от разузнавателните служби на Путин в невероятната обстановка на английския град Солсбъри. През 2022 г. имаше поредица от странни смъртни случаи сред мениджъри на държавни компании.
Създадена е култура на страх: от живот без средства, от изоставяне на семейството, от затваряне.
Дори изправени пред подобни заплахи, мнозина биха били готови да рискуват, ако не бяха спрени да напуснат Русия. На някои високопоставени фигури с достъп до държавни тайни паспортите им са конфискувани от техните началници, достъпни само преди официално одобрени пътувания. Други, които все още притежават документите си за пътуване, знаят, че могат да бъдат спрени на границата, тъй като са в списъка на лицата, които се нуждаят от специално разрешение за пътуване. Всички знаят, че ако опитът им да напуснат се провали, те ще бъдат затворени в Русия на милостта на Путин и неговите сили за сигурност.
Онези, които биха искали да подадат оставка, но да останат в Русия, са спрени от това: тяхната оставка изисква подписа на Путин. Сега подаването на оставка се смята в Русия за предателство и мнозина - осъзнавайки дълбочината на западната враждебност към руската нация и нейния лидер - не вярват, че биха могли да намерят гостоприемен дом другаде. Като се имат предвид потенциалните последствия, мнозина смятат, че може би все пак е по-добре да останат.
Индивидуалните санкции срещу руснаците също имат някои нежелани ефекти. Въпреки че санкциите не успяха да разделят руския елит, те разбиха руската опозиция в изгнание. Например някои руснаци в изгнание, включително заместникът на опозиционния лидер Алексей Навални, Леонид Волков, подписаха писма до Европейския съюз с молба да отмени санкциите срещу собствениците на фирмата за финансови услуги Alfa Group. Тази афера и последвалият опит да бъде прикрита накара Волков да напусне поста си във фондация "Антикорупция". До началото на 2023 г., след повече от година война, основното въздействие на западните санкции до голяма степен се прояви. Но ситуацията се промени от съобщението на МНС за заповедта за арест на Путин.
На път към съда?
Когато МНС издаде заповед за ареста на Путин през март 2023 г., той се опита да посее несъгласие и да насърчи опозицията в руското правителство. Хазартът на международния трибунал може и да проработи: руските елити обитават свят, пълен с параноя и подозрение. Заповедта срещу Путин е покана за елита да се обедини срещу президента, а не около него. В същото време всякакви бъдещи заповеди срещу други членове на руското правителство биха могли неволно да предизвикат повторение на ситуацията със санкциите: някои ще предприемат мерки, за да се защитят, докато други ще се стремят да станат мишени с надеждата, че преследването ще повиши техния статус в рамките на режима.
Прочети още
Има важна разлика между списъците със санкции и новата заповед на МНС. Санкционните списъци обикновено са съставени отдолу нагоре, с намерението да накажат руските елити, но да поддържат отворени линиите за комуникация с Путин. За разлика от това международното наказателно правосъдие, представено от МНС, се цели в самия връх. Путин едва ли ще бъде единствената мишена: в съобщението си от март МНС издаде заповед и срещу Мария Алексеевна Лвова-Белова, комисар по правата на детето в кабинета на президента на Руската федерация, която е обвинена във военни престъпления за нейната роля в незаконното депортиране на украински деца в Русия. Главният прокурор на МНС Карим Ахмад Хан каза, че ще последват други заповеди. Този подход отгоре надолу може да е по-добър при определени обстоятелства за разграничаване на Путин от ключовите фигури в неговата администрация.
Разбира се, Путин ще бъде съден в МНС само ако бъде задържан. Но Русия не признава юрисдикцията на съда, което означава, че Путин не може да бъде арестуван, освен ако не пътува до страна, която я признава. Дори ако трябва да посети незападна страна - например Таджикистан или Армения, официален руски съюзник - той със сигурност ще си гарантира, че няма да бъде арестуван.
Въпреки че Путин може да е извън обсега на МНС, поне докато е на власт, неговите сътрудници може да не са толкова сигурни.
Ако съдът реши да издаде заповеди срещу повече от тях, има много по-голям риск да бъдат задържани. Западните санкции вече значително намалиха способността на руския елит да пътува на Запад. Със заповед от МНС, пътуването - дори до незападни страни - ще стане още по-рисковано. Преди миналата година Путин - все още несанкциониран - наблюдаваше какво се случва с онези от обкръжението му, които бяха. Сега обкръжението следи какво се случва с него.
Дипломатическите последици от решението на МНС да преследва Путин са сериозни. Москва - изолирана от Запада - се опитва да изгради връзки с глобалния Юг. Заповедта на МНС ще усложни тези усилия, като превърне Путин в изгнаник. Заповедта вече доведе до промяна на баланса между Русия и нейните съюзници. Посещението на китайския президент Си Дзинпин в Москва през март беше планирано много преди да бъде издадена заповедта. Но ходът на МНС допълнително изолира Путин, давайки на Си още повече влияние като по-мощен партньор.
Сега Путин очаква от него разбиране, доброта и благоволение. И въпреки че Китай - заедно с другите най-големи незападни събеседници на Кремъл, Индия и Турция - не признават МНС, почти цяла Африка и Латинска Америка го признават и именно там Русия се опитва да се предложи като лидер на борбата срещу западния неоколониализъм. Големите държави може да са враждебни или безразлични към МНС, но малките най-вече го виждат като инструмент за правосъдие, когато са онеправдани. Следователно, атакувайки съда, Русия рискува да подкопае твърдението си, че се бори за по-справедлив световен ред, при който слабите ще бъдат по-добре защитени от ексцесиите на силните.
Авторитарните режими черпят голяма част от легитимността си от чужбина. Не е съвпадение, че диктаторите исторически са се радвали на международни посещения, обиколки и почести. Заповедта на МНС затваря вратата за връщане на Путин на световната сцена. По-близо до дома вече се виждат признаците на щетите. През април по време на церемония по връчване на акредитивните писма в Кремъл на нови посланици в Русия - повечето от които не са западни - реч на Путин, за негова очевидна изненада и може би за първи път в историята, не получи аплодисменти - зловещ знак.
