Горнобанският манастир „Св. св. Кирил и Методий" (известен още и като Люлински) е едно тъжно място. Останал без монаси, с рушаща се църква, той продължава да отваря врати за миряните всяка събота и неделя, а те и днес намират запустялата обител за любимо място за отдих и уединение. Без помощ от държавата манастирът разчита изцяло на дарения и добрата воля на жителите от района.
Религията традиционно е оказвала голямо влияние върху политиката и двете винаги са се преплитали в сложен исторически възел. Точно това преплитане води до основаването през XIII век на манастира. Възникването на светата обител се свързва с крепостта, охраняваща Бучинския проход, и със сръбския крал Стефан Урош Втори Милутин. Според преданието след построяването на манастира там са пренесени мощите на сръбския крал и той става известен сред местното население като „Св. Крал". По време на османското робство мощите на Стефан Милутин обикалят почти всички софийски църкви по различни причини, но остават в пределите на София. Днес те са поставени за поклонение в софийския катедрален храм „Св. Неделя". Стефан Милутин е почитан от българите, тъй като поема защитата на българските интереси срещу Византия в Македония в труден за Търновското царство момент.
Местните жители възстановяват разрушения храм
Съдбоносните събития около превземането на София през XIV век достигат и постройките на манастира и той на няколко пъти е разрушен и унищожен. Въпреки сложния исторически момент местните жители на Горна Баня (откъдето идва другото му име) успяват да склонят турските власти през 1863 г. да разрешат възстановяването на църквата „Св. св. Кирил и Методий".
Най-голям радетел на това богоугодно начинание бил дядо Цоне (името му е вдълбано в стената на манастира). Патриот и предан човек на Васил Левски, той започнал възстановяването му. Мълвата гласи, че турците го арестували и повели на съд към Русчук, дн. Русе, (тъй като нямал разрешение за строителството). С подкупи и хитрост дядо Цоне излязъл от зандана само след два месеца и половина. Събрал стадо от 600 овце и ги подкарал за Цариград с намерение да се срещне с везира. Подарил цялото стадо на великия везир и получил разрешение за съграждането на манастира. Завръщането му в Горна баня се превърнало в празник.
След Освобождението до днес
Най-благоприятният момент за манастира идва след Освобождението на България, тъй като успява да се сдобие със значителни имоти. Следва нов поврат в средата на ХХ век - настанени са трудови войски и това на практика прекратява духовното му съществуване. Имотите са разграбени, стопанството - разрушено, а монасите - прогонени. След като започва възстановяването му наново, друго бедствие достига светата обител и пожар съсипва сградите му. Запазва се само църквата, но остава без купол, както я виждаме и днес.
От жилищните сгради на монасите в момента има само останки, а за някогашната му красота разказва поставеният вътре макет. Въпреки това все още с пристъпването в църквата, се улавя духът на свято място. Може да се прочете историята на крал Стефан Урош Втори Милутин, както и да се види забележителна икона с него. Зад олтара се разкриват оскъдни, но много красиви фрагменти от стенописи.
До манастира се стига лесно, защото се намира в Люлин планина, на няколко километра от софийския квартал Горна Баня. Дотам има път през вилната зона на Горна Баня и на разклона се поема по лявото шосе.
Материалът е написан с финансовата подкрепата на Столичната община по Програма Европа 2012 г. и е в подкрепа на кандидатурата на София за Европейска столица на културата - 2019 г
Десимира Миткова, БТА
