Американската първа дама е в ЮНЕСКО. Съединените щати използват този символ, за да демонстрират ангажимента си към организацията на ООН за образование, наука и култура, към която току-що се присъединиха отново, след като я напуснаха при управлението на Доналд Тръмп, съобщи АФП.
Пристигайки във Франция в понеделник сутринта, Джил Байдън започна по същество официалното си посещение във Франция във вторник - първото, откакто съпругът ѝ Джо пое Белия дом.
Преди обяд, придружена от дъщеря си Ашли, тя беше приета в Елисейския дворец от френската първа дама Брижит Макрон. Двете жени, които се познават добре, си размениха топла целувка на стъпалата на двореца.
След срещата г-жа Байдън ще присъства на издигането на американското знаме в ЮНЕСКО, с което се отбелязва завръщането на Съединените щати в базираната в Париж агенция на ООН.
Тя ще произнесе реч заедно с генералния директор на ЮНЕСКО Одри Азуле.
„Много логично е това да бъде Джил Байдън - бивша учителка с много ангажименти в областта на образованието", която "беше един от първите поддръжници на връщането на САЩ в ЮНЕСКО", отбелязва ръководител на агенцията на ООН.
Източникът припомня, че през септември 2021 г. първата дама се е срещнала с Одри Азуле във Вашингтон, където е бил организиран прием в чест на ЮНЕСКО.
Противопоставяне от страна на Москва и Пекин
В сряда Джил Байдън ще посети американското гробище в Бретан, за да "отдаде почит на американските войници, които са загубили живота си" по време на Втората световна война.
Тя ще завърши пътуването си във Франция в известния Мон-Сен-Мишел, обект на световното културно наследство, за да "подчертае значението на опазването на обектите на културното наследство по света". Брижит Макрон също ще присъства в Мон-Сен-Мишел.
Съединените щати "наистина са организирали посещението на първата дама фокусирано върху ЮНЕСКО“. „Само в свободното си време тя ще прави двустранни срещи с френските власти, а не обратното", с удоволствие споделя служител на ООН.
Американският посланик във Франция Денис Бауер определи в Туитър официалното посещение като "знак за завръщането на Съединените щати в ЮНЕСКО".
"Очакваме с нетърпение да работим отново с нашите партньори по въпросите на достъпа до образование, опазването на културното наследство, защитата на журналистите и разработването на най-добри практики в сектора на новите технологии", каза още дипломатът.
Съединените щати върнаха наскоро в ЮНЕСКО след допитване в тяхна полза на 30 юни от държавите-членки на тази организация на ООН и въпреки съпротивата на Русия и Китай.
Те я бяха напуснали по времето на Доналд Тръмп през 2017 г., като осъдиха "постоянната антиизраелска пристрастност" на институцията. Това оттегляне, придружено от оттеглянето на Израел, е в сила от декември 2018 г.
Многостранен ред
Когато през 2011 г. Палестина беше приета в ЮНЕСКО, Съединените щати, ръководени по това време от Барак Обама, спряха всякакво финансиране за организацията на ООН, което беше огромен удар за нея, тъй като американските вноски представляваха 22% от бюджета ѝ.
Завръщането им идва на фона на нарастващото съперничество с Китай в момент, когато Пекин се стреми да трансформира многостранния международен ред, установен след Втората световна война, чието разклонение е ЮНЕСКО.
През март ръководителят на американската дипломация Антъни Блинкен заяви, че отсъствието на САЩ позволява на Китай да има по-голямо влияние от САЩ върху правилата, регулиращи изкуствения интелект (ИИ). ЮНЕСКО изготви препоръка относно етиката на ИИ през 2021 г.
„Наистина вярвам, че трябва да се върнем в ЮНЕСКО, не за да му направим подарък, а защото нещата, които се случват в ЮНЕСКО, са важни", каза той.
Прочети още
В края на юни само десет държави се противопоставиха на завръщането на Съединените щати, включително Иран, Сирия, Китай, Северна Корея и най-вече Русия, която умишлено забави дебатите, без да успее да обърне резултата.
Съединените щати веднъж напуснаха ЮНЕСКО през 1984 г. по времето на Роналд Рейгън, позовавайки се на предполагаемата безполезност и бюджетните излишъци на организацията, към която впоследствие се присъединиха отново през октомври 2003 г.
Тяхното завръщане е финансово облекчение за организацията. Вашингтон се ангажира да изплати изцяло просрочените си задължения, които възлизат на 619 млн. долара, или повече от годишния бюджет на ЮНЕСКО, който се оценява на 534 млн. долара.
