Оттеглянето на Москва от международно споразумение за износ на зърно миналата седмица изправи Русия и Украйна на ръба на нов етап от войната им, заплашвайки морските пътища в Черно море, които доставят голяма част от храните в света, пише Джаред Малсин в анализ за „Уолстрийт джърнъл“.
Русия се оттегли от споразумението за износ на зърно на 17 юли, като отново наложи фактическа блокада на най-големите украински пристанища. Руските сили нанесоха и вълни от ракетни удари и удари с дронове по украинските пристанища и инфраструктурата за износ на зърно, като унищожиха над 60 000 тона зърно.
В сряда Русия заплаши, че ще атакува всички граждански кораби, които се отправят към Украйна, като заяви, че ще разглежда всички такива кораби като потенциално превозващи военни доставки. Предупреждението също така забрани на товарните кораби да навлизат в определени зони в международни води в Черно море.
Прочети още
Украйна отговори със собствено предупреждение, като заяви, че всички кораби, които се отправят към Русия и районите на окупираната от Русия Украйна, ще бъдат считани за превозващи военни товари „с всички произтичащи това рискове“.
Сега Русия и Украйна рискуват да разширят войната, което може да има сериозни последици за световната продоволствена сигурност. Преди войната на Русия и Украйна се падаха 28 % от световния износ на пшеница, като голяма част от нея се доставяше през Черно море. Спирането на украинския износ от Черно море тази седмица породи опасения, че ще се повтори глобалният скок на цените на храните, който беше резултат от руската инвазия в Украйна миналата година.
Блокадата на Украйна от страна на Русия и заплахите към граждански кораби също така поставиха Черно море в центъра на по-широка борба за контрол в региона, засилвайки усилията на Москва да наложи господството си над водния път, твърдят военни анализатори. Замразяването на сделката със зърно от страна на Кремъл представлява предизвикателство за съседна Турция и нейния президент Реджеп Тайип Ердоган, който на първо място помогна за сключването на споразумението, и оказва натиск върху Вашингтон и Организацията на Северноатлантическия договор да реагират.
„Намерението на Русия е да пренареди регионалния ред в Черно море“, казва Теа Дънливи, старши анализатор в Центъра за морска стратегия във Вашингтон. „Те просто са осъзнали, че старата им стратегия не работи. Сега просто са решили да повишат гладусите“.
Черно море заема централно място в геополитическите амбиции на Русия, откакто през 1783 г. Москва създаде щаб на флота в Крим. Окупацията и анексирането на украински Крим от Русия през 2014 г. породи тревога за неконтролируемата руска мощ в региона. Ердоган, който е в топли отношения с руския президент Владимир Путин, предупреди през 2016 г., че Черно море се превръща в „руско езеро“.
След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. завземането на украинското черноморско крайбрежие и неговите пристанища е сред основните стратегически цели на Русия. Пристанищата са жизненоважни за украинската икономика, като преди войната осигуряваха 95% от износа на селскостопански продукти. С началото на инвазията този износ спадна до нула. Все пак миналата година Украйна отблъсна руските сили около пристанищния град Николаев, осуетявайки руския опит да превземе Одеса.
По време на войната украинските сили успяха да намалят значителната огнева мощ на Русия в Черно море. През април миналата година Украйна потопи флагманския кораб на руския флот „Москва“, а през юни прогони руските сили от малкия, но стратегически остров Змейни. Произведените в Украйна противокорабни ракети „Нептун“ и доставяните от Запада ракети "Харпун" също са отказали на Русия достъп до водите около Одеса, твърдят военни анализатори.
Силите на Русия в Черно море остават много по-боеспособни от тези на Украйна. Москва разполага с поне четири дизелови подводници, две от по-новите си фрегати от клас „Григорович“, въоръжени с ракети, торпеда и крилати ракети с обсег от около 1550 мили. Флотът включва и 10 големи амфибийни кораба и по-малки патрулни кораби.
Сателитни снимки, прегледани от „Уолстрийт джърнъл“, показаха, че две от руските подводници са акостирали във военноморска корабостроителница в пристанищния град Новоросийск в петък, а не са били разгърнати за бойни действия. Снимките на военноморската корабостроителница показаха и санкциониран от САЩ руски товарен кораб "Спарта IV" с артилерийски оръжия на кея и на кораба, което е доказателство, че Русия използва граждански товарни кораби за транспортиране на оръжия.
Присъствието на кораба и оръжията е потвърдено визуално от Йорук Ъшък, ръководител на консултантската компания за проследяване на кораби Bosphorus Observer.
По време на нападенията си срещу гражданската пристанищна инфраструктура на Украйна Русия използва някои от съвременните си морски оръжия, като използва свръхзвуковите си крилати ракети "Оникс", за да разкрие слабостите в украинската противовъздушна отбрана и да разруши пристанищната инфраструктура в Одеса. Ракетите могат да летят на височина само 10 или 15 метра над водата, преди да поразят целта си, заяви тази седмица говорителят на украинските военновъздушни сили.
Военни анализатори твърдят, че е малко вероятно Русия или Украйна да атакуват граждански кораби в Черно море. Вместо това предупрежденията към корабите в региона биха могли да имат смразяващ ефект върху застрахователите и корабните линии, възпирайки гражданските товарни кораби от региона.
„Рискът от грешна преценка е толкова висок, колкото и в хода на войната“, казва Майкъл Петерсен, директор на Института за морски изследвания на Русия към Военноморския колеж на САЩ.
Турция не желае да осигури военен ескорт за корабите със зърно поради риска, който това би представлявало за турските сили, твърдят дипломати. Според военни анализатори разминирането на водния път може да отнеме месеци.
Западните държави имат малко възможности да изпратят свои кораби в Черно море поради ограниченията, наложени от Конвенцията от Монтрьо - международен договор, който урежда достъпа до водния път. Турция се позова на договора в началото на войната миналата година, като по този начин блокира възможността Русия да достави допълнителни военноморски средства в региона.
В петък дипломатите се надпреварваха да се опитват да спасят Черноморската инициатива за зърно, която миналата година отблокира някои от украинските пристанища, позволявайки на страната да изнесе над 32 млн. тона зърно. В рамките на споразумението Русия, Украйна, Турция и ООН работиха заедно, за да насочват корабите към морски, като инспектираха корабите при влизането им в Черно море при Истанбул.
В петък турският президент Ердоган заяви, че планира да разговаря с Путин, за да „гарантира, че споразумението все още е в сила“. Ердоган обсъди инициативата за зърното и с президента на Украйна Володимир Зеленски.
Русия направи противоречиви изявления за това как ще приложи желаната от нея забрана за превоз на стоки от и за Украйна. Заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Вершинин като че ли отстъпи от предварителната заплаха на руското министерство на отбраната, като заяви, че Русия просто възнамерява да прихваща и претърсва кораби в Черно море, а не да ги атакува. Според някои анализатори изявлението е отворило вратата за евентуална деескалация на кризата.
Прочети още
Дори по време на действието на сделката за зърното, сключена с посредничеството на ООН и Турция, Русия придоби по-голям контрол върху търговските маршрути в Черно море. Руските доставки на пшеница, петрол и други стоки продължиха да се осъществяват от черноморските ѝ пристанища, докато по силата на сделката за зърното беше позволено да продължи само част от търговията на Украйна отпреди инвазията.
