сн. БТА
Димитър Ганев, политолог
Номинацията на Меглена Кунева за министър на образованието може да се разглежда като засилване на позициите на „Движение България на гражданите" във властта. След излизането на Радан Кънев в опозиция балансите в управляващото мнозинство бяха променени. Порцията във властта, която беше дадена на ДСБ, трябваше да бъде балансирана с нови властови успехи за другия коалиционен партньор в РБ - „Движение България на гражданите". До последно подкрепата за Меглена Кунева при гласуването в парламента беше под въпрос. Партията на бившия президент Георги Първанов АБВ и Патриотичният фронт (ПФ) казаха „не" и така само 106 депутати гласуваха „за" кандидатурата . Дори Реформаторският блок (РБ) не я подкрепи единодушно. Направиха го само в ГЕРБ. Реформаторите добавиха 13 гласа за нея, 8 дойдоха от БДЦ - някогашното творение на Николай Бареков. До това инфарктно гласуване се стигна, защото ПФ и АБВ правят всичко възможно да си вдигнат цената, като дадоха видимо да се разбере, че тяхната подкрепа за правителството е особено ценна. Това спомогна до голяма степен на ДПС да се докаже като незаобиколим фактор. Защото ако всички депутати от ДПС бяха в залата, а не само 27, предложението нямаше да мине или щеше да мине с един глас. Това е равносметката от това, което се случи в пленарната зала.
Дебатите действително бяха разгорещени, а Лютви Местан си позволи да плаши с предсрочни избори, ако Кунева не бъде избрана за министър. Но при една политическа криза на това мнозинство не трябва да смятаме предсрочните парламентарни избори като единствена възможност. Защото и в рамките на този парламент може да се сформира нов кабинет начело с Бойко Борисов, който да рестартира управлението. Да се говори за предсрочни избори, ако не беше приета кандидатурата на Кунева, е несериозно.
Действително едно бламиране на кадрова смяна в правителството щеше да предизвика сериозна политическа криза. Но когато става дума за предсрочни избори, трябва да сме напълно наясно, че такива могат да бъдат предизвикани на този етап само от ГЕРБ. Нито РБ, нито АБВ, нито ПФ имат изгода от предсрочен вот, защото при едно ново Народно събрание тяхната тежест вероятно ще намалее. Друг е въпросът, че някои от политическите формации като РБ и АБВ може изобщо да не прескочат бариерата и да не бъдат в парламента. Това, което правят сега, е да се стремят да си повишат цената при евентуални следващи гласувания. И няма съмнение, че от малко повече от година се опитват да извиват ръцете на Борисов, но той засега удържа баланса.
А що се отнася до това дали Меглена Кунева, която не е професионалист, ще се справи с проблемите в образованието, трябва да сме наясно, че номинацията за образователен министър е нов модел за управление на министерството.
Досегашният министър Тодор Танев беше избран като експерт, като представител на гражданското начало в РБ. И като експерт трябваше да проведе реформа в системата. За година и три месеца нито видяхме реформаторска политика, доведена докрай, нито видяхме сериозни промени. Напротив - министърът доста често се замесваше в скандали. Така че новият модел за управление е свързан с това, че вместо експертно начало в министерството се поставя политическо начало. С кандидатурата на Кунева се дава нов политически тласък на образователната реформа. Кой от двата модела ще е по-успешен и дали тя ще се справи като министър, времето ще покаже. Важно е доколко тя ще разполага с парламентарна подкрепа, за да прокара реформата.
Вече се завъртяха в публичното пространство тези, че щяла да прехвърли управлението на Даниел Вълчев, защото нямало да остава време за образованието. Това е несериозно, все пак има много оперативна работа, която трябва да се свърши. Няма съмнение, че Даниел Вълчев е един от най-влиятелните фигури в ДБГ, има огромен опит като бивш министър, по негово време се случиха и добри реформи. Няма съмнение, че мандатът му бе обвързан с реформаторско поведение и политики. Предполагам, че Вълчев ще бъде близък съветник на Меглена Кунева. Но тезата, че Даниел Вълчев ще е фигурата, която ще управлява, е пресилена. А предвид факта, че се създаде голямо напрежение около понятията „робство" и „съжителство", вероятно тя ще покаже, че се съобразява с обществото и ще внесе известно успокоение.
Скандалът около подмяната на понятието „робство" със „съжителство" и отпадането на знакови произведения от учебните програми по история и литература е по-скоро повод, но не и причина за оставката на проф. Тодор Танев. Основната причина е, че през последните месеци той остана без политически гръб, защото ДСБ свали доверието си от Танев. Другата причина бе новият баланс в РБ и възнаграждаването на ДБГ, която остана във властта. А това, че Танев стана съветник на премиера, беше жест в негова защита - да не излиза, че мандатът и политиката му в образованието са били неуспешни.
Няма съмнение, че Радан Кънев внасяше напрежение в управляващата коалиция. Имаше доста прекомерни фиксации върху неговото поведение както от ДПС, така и от АБВ. Доста често техните позиции бяха полярни и се образуваше своеобразен полюс в управляващата коалиция - от една страна, Радан Кънев, а от друга - АБВ. Борисов успяваше да държи баланса в продължение на няколко месеца, но в крайна сметка съдебната реформа взриви тези отношения. Вероятно оттук нататък РБ, АБВ и ПФ ще бъдат по-послушни, когато става дума за инициативи на ГЕРБ. Докато инициативи на РБ, както и назначението на Кунева, може да предизвикат напрежение в коалицията.
