„Просто станаха на прах“. Така жителите на Горни Лом и до днес си спомнят за загиналите 15 души в завод „Миджур“. От тях е останало само прах. Няма гробове, няма виновни, няма наказани. Само държавата, която евентуално ще плати 450 000 лева обезщетение на наследниците на загинала работиничка. За останалите има само мълчание. Взривът в завод „Миджур“, който местните все още си спомнят от фаталния 1 октомври 2014 г. все още отеква в сърцата им.
Цялото село все още не може да понесе мисълта, че
няма къде да остави цветя на близките си
Детонацията тогава била толкова силна, че биологичните останки на загиналите не били годни дори за ДНК експертиза, която да докаже, че именно те са жертвите. От тях не останало нищо. От част от завода също. Имало само една голяма дупка и нищо друго.
„Много хора искаха да заминат в чужбина, за да изкарват прехраната си. Нямаха обаче пари за път и квартири и така се озоваха в „Миджур“. Плащаха им да правят патрончета. 170 грама амонит и лят бустер 0 именно мощният взрив, който вероятно е гръмнал пръв“. Това разказват близо 10 години по-късно хората в Горни Лом. Те си спомнят и тарифата за утилизиране на мините.
„Ако нарежеш над 1200 бройки, получаваш по 34 стотинки на парче. Ако паднеш под тази цифра – 27 стотинки“.
Именно там били и „големите пари“. Предполага се, че точно при подобно „рязане“ се случва и взрива. Разследване, което бързо беше потулено, показваше, че работниците са утилизирали мините с метални чукове и три китайски машини. Именно при разглобяването на мините се е получила искра, която е взривила всичко.
Разследването посочи няколко души, които трябва да понесат отговорност, но
тяхната вина не беше доказана
Оказа се, че държавата ще трябва да плати за некадърните си чиновници. Сумата е 450 000 лева без лихвите и то само за една от жертвите. Трима от наследниците й ще вземат парите.
Това е постановил Върховният административен съд (ВАС). Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Адвокат на наследниците е Александър Кашъмов. С лихвите обаче сумата може да се удвои.
Така близо десет години след взрива, при който загинаха 15 души, може да се говори за частична и безкрайно закъсняла справедливост. За инцидента бяха обвинени четирима души – собственикът на завода Валери Митков, чийто син също загина, служителката по безопасност на труда в "Миджур" Палма Иванова, някогашният началник на служба "Контрол на общоопасните средства" в МВР Божидар Василев и Ивелина Бахчеванова – секретар на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение.Те бяха оправдани последователно на три инстанции. Така се оказа, че за смъртта на 15 души виновни няма.
Наред с наказателното дело обаче роднините на загиналата са завели и такова за обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). То се разглежда от административния съд. На първа инстанция искът им е отхвърлен, след като съдът във Видин решава, че взривът е причинен от външно въздействие, макар и да не е ясно кой е виновникът. Затова, казва първата инстанция, от държавата не може да се иска обезщетение. Решението на ВАС напълно преобръща това на видинския съд. Върховните съдии описват стряскаща безотговорност от страна на институциите и говорят за нарушение както на български закони, така и на международна конвенция.
Гръцките мини
Основната дейност на цех "C" в завод "Миджур" по време на взрива е утилизация на противопехотни мини, внесени в България от Гърция. Става дума за 1.6 млн. броя. Вносът им е разрешен след като фирмата "Видекс" сключва договор с гръцко дружество. Тъй като работата с подобни боеприпаси е високорискова, а има и международни спогодби за унищожаването им, дейността на "Видекс", поне формално, подлежи на изключително строг контрол от страна на държавата. Ето защо по разрешението за вноса на мините в България са се произнасяли редица институции.
Въпреки че държавата е била сигнализирана още през 2008 г. от неправителствени организации, че вносът на такова количество мини в България е много опасен и в нарушение на Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване (Отавската конвенция), институциите се съгласяват. Как точно са докарани боеприпасите в Горни Лом преди години,
описа покойният магистрат Евгени Диков
по онова време шеф на националната следствена служба:
"В националната следствена служба има един учебен филм от 1984 г., който демонстрира как автомобил, в който има 1.5 кг взривно вещество, е извеждан от центъра на Варна до площадка, където е бил взривен – от всички страни с полицейски коли, пожарна и специален влекач. В случая в конвой от три тира, във всеки по 21 тона мини, е минавал от "Кулата" до Горни Лом, придружаван само от един частен автомобил и с един бивш полицай, въоръжен с пистолет".
Изначално договорът между гръцката фирма и "Видекс" е сключен в нарушение на конвенцията, постановява съдът. В нея се допуска трансфер (т.е. пренос на мини), но само с една-единствена цел – унищожаването им. В България обаче боеприпасите са били обезвреждани (или утилизирани), но чрез разглобяване.
Прочети още
Освен това компоненти като детонатори и взривно вещество са съхранявани в огромни количества в избухналия цех в нарушение.
Още преди мините да са стигнали до България е следвало държавата да се намеси, заявява съдът. Това обаче не е направено, въпреки че е имало сигнали, че може да се стигне до трагедия.
"Издадени са необходимите за извършване на производствената дейност на "Видекс" АД административни актове, с което пряко са нарушени произтичащите за държавата от Отавската конвенция международни задължения. Според ясните предписания на международния договор държавите трябва да унищожават, а не да утилизират противопехотни мини", пише в решението на ВАС.
Освен това държавата е нарушила и собствените си закони, пишат още съдиите. Към онзи момент в България не е разрешена утилизацията на боеприпаси, а само унищожаването им. В случая това е следвало да се прави чрез контролирано взривяване. Едва през 2010 г. в българското законодателство се появява терминът "утилизация", но дори тогава се говори за взривяване, а не за разглобяване на боеприпасите.
Лоша организация и един загинал директор
Часове преди взрива в "Миджур" получават нова пратка мини, докарани с няколко тира. По-късно съпругата на загиналия директор на завода Валери Цокин разказва, че в дните преди инцидента той е бил много притеснен, главно заради лошата организация на доставките от Гърция. Те идвали неочаквано, без да се уведоми ръководството на завода и в последния момент трябвало да се организират работниците да останат извънредно, без да им се плаща за разтоварването.
Последната пратка мини са разтоварвани на ръка, защото мотокарите в завода не работели. В деня на взрива в завода е директорът Емил Митков, син на собственика. Той обикаля работните места и засича колко време отнема всяка операция по разглобяване, защото предприятието не успява да се справи навреме. Присъствието му изнервя работниците. По-късно един от тях ще каже: "Направи ни луди, нямаше почивки. Имаше голямо напрежение".
МВР иска спиране на вноса на мини. Никой не реагира
Две години по-рано обаче институциите вече са разрешили вноса на гръцките мини. Това се е случило въпреки че при обсъжданията са постъпили негативни становища. Едно от тях е на МВР и в него се подчертава, че процесът би бил "трудоемък, рисков и особено опасен". В друго становище, от зам.-министър на МВР, се казва, че "обезпокоително се увеличават количествата на негодните боеприпаси на територията на страната". Сигнал е подаден от сдружение "Екогласност", но съдът посочва, че те получават "напълно формални отговори, от съдържанието на които не може да се направи извод, че изнесените в този сигнал факти са проверени и анализирани".
"Не са задействани и съответните механизми за забрана на дейността с оглед съдържащата се в договора спорна клауза, според която в предприятието ще се обработват по 8000 мини на ден, което не съответства на неговия производствен капацитет, както и на възможностите за складиране на боеприпаси в съответствие с изискванията за безопасност на работния процес", посочва съдът.
Какво представлява утилизацията?
Утилизирането на гръцките мини включва няколко операции. Те имат два детонатора – един в самото тяло на мината (капсул-детонатор) и един отделен – който активира мината при настъпване. Той се поставя след заравянето й в земята. Под капсул-детонатора има хексоген и черен барут, а под тях – тротил.
Работниците махат капсул-детонатора и след това мината се реже на струг, понякога се пробива с бормашина. Махат се барутът, хескогенът и тротилът.
После боеприпасът се изпраща във "ваните". Там металните кутии се нагряват с масло, за да отпаднат последните частици от тротила. Работниците го наричат "топене".
Има обаче още една операция – изчукване. Най-общо казано работникът удря мината с чук, за отпадне от нея тротилът. Или - защото около капсул-детонатора има смола, която пречи на отстраняването му, понеже е в резбата му, трябва да се извади с чук и длето.
"Изчукването" на тротила е абсолютно недопустимо, става ясно по време на наказателното дело. В техническа експертиза е записано, че работниците не са изчаквали тротилът да се разтопи достатъчно, а просто са удряли, за да го извадят.
Закъснялата реакция
Едва след трагедията институциите се сещат, че трябва да вземат някакви мерки. Година по-късно е приет специален закон, чрез който да е прилагат вече нарушените норми на Конвенцията. С него са забранени всякакви дейности с боеприпаси от типа на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини с изключение на онези, разрешени на международно ниво. Вносът с цел утилизация също е забранен. Отнет е лицензът за внос и износ на "Видекс" с аргумента, че с "действията си по процеса на трансфер, транспортиране и утилизация на противопехотни мини, собственост на Република Гърция, дружеството е дискредитирало Република България".
"В заключение следва да се приеме, че държавните органи не са упражнили правомерно възложените им правомощия за целите и на основанията, установени от закона, с което да гарантират здравето и живота на работещите в завод "Миджур". Вследствие на издадените от административните органи нищожни административни актове и бездействието им да изпълнят свои нормативни задължения, при наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка, са причинени неимуществени вреди на близките на загиналата, както и на близките на още 14 работници от завод "Миджур", обобщава съдът.
Обезщетението от 450 хил. лв. трябва се плати от министерския съвет и министерството на околната среда и водите. Иначе казано – от данъкоплатците.
