31 години след като полагането на труд беше обявено от Конституцията за право, а не за задължение на гражданите, от Наказателния кодекс (НК) беше „премахната“ разпоредбата, която обявява за престъпници безделниците, проститутките и просяците, съобщава lex.bg. На 27 септември 2022 г. Конституционният съд (КС) „отмени“ чл. 329 НК, който предвижда: ал. 1 Пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация. ал. 2 Който системно се занимава с просия, се наказва с пробация за срок до две години.

Решението за на ал. 1 е прието единодушно от десетимата конституционни съдии, но по отношение на ал. 2 Янаки Стоилов го е подписал с особено мнение. Разпоредбата е в Наказателния кодекс от 1968 г., когато Конституцията (и тази от 1947 г., и последвалата я от 1971 г.) въздига полагането на общественополезен труд в задължение на гражданите на социалистическа България. Демократичната Конституция от 1991 г. обаче изостави разбирането за труда като задължение и предвиди в чл. 48, ал. 1: „Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право“.

Въпреки това, чл. 329 НК продължи да бъде действащо право.

Съгласно практиката на Върховния съд за неморални се приемат доходите, придобити чрез проституция, сводничество и просия. А под ударите на наказателния закон попадат и тези, които не упражняват общественополезен труд най-малко четири месеца в годината.

След 1991 г. нормата се прилага противоречиво от съдиите.

Някои постановяват осъдителни присъди за проститутки и просяци, опирайки се на тълкуването на Върховния съд, а други оправдателни – изтъквайки, че деянието е несъставомерно, а чл. 329 НК  -противоконституционен. Така през май 2022 г. главният прокурор Иван Гешев атакува чл. 329 НК в КС и поиска разпоредбата да бъде обявена за противоконституционна. Той изтъкна, че тя не само противоречи на разбирането, че трудът е право на гражданите, но и под ударите й попадат най-уязвимите.

„Често посредством тяхното преследване и наказване реално се облекчава наказателната репресия спрямо лицата, ангажирани с експлоатацията“, посочи Гешев. „Гражданите имат конституционно гарантирана от законите свобода да си набавят средства за препитание по всякакви правомерни начини, трудови и нетрудови, дори когато те могат да бъдат оценени като безнравствени“, допълни той.