,,Доган пръв осъзна, че ако има медийна империя и контрол върху съдебната власт, може да управлява" - с тези думи, излъчващи страхопочитание, бившият премиер Бойко Борисов се опита да обясни модела на най-успешния (за него) политик в България - този на Ахмед Доган. А бившият вицепремиер и вътрешен министър Цветан Цветанов се опита пък да обясни битието си на обвиняем и подсъдим по няколко дела с факта, че депутатът от ДПС и медиен магнат (който официално не притежава медии) Делян Пеевски контролира съдебната система и Висшия съдебен съвет (ВСС) чрез главния прокурор Сотир Цацаров. Думите на заместника на Бойко Борисов в ГЕРБ сложиха началото на задочен спор между него и Пеевски. Благодарение на внезапните откровения на неслучилия се шеф на ДАНС и следовател от запаса обществото успя да получи факти, които потвърждават механизмите, по които се реализира властта в България. От тях разбрахме как се кадрува в съдебната система и как се използват медиите за опъване на чадър. Или с други думи - как се управлява по модела на Доган.
Един от въпросите, по които Цветан Цветанов и Делян Пеевски се разминават, е точно колко пъти синът на Ирена Кръстева е бил гост в сградата на МВР на ул. ,,Шести септември" по времето, когато зам.-председателят на ГЕРБ беше вътрешен министър. Според Цветанов става дума за няколко срещи, а според сина на Ирена Кръстева - за точно 40 посещения. В подкрепа на думите си депутатът от ДПС представи справка от МВР за това колко пъти е влизал в сградата на министерството - общо 40. От документа, който МВР е издал, не става ясно дали Пеевски е бил на среща и с другите министри на вътрешните работи, които са заемали поста през този период от време (краят на управлението на Михаил Миков, служебният вътрешен министър Петя Първанова и първата половин година на Цветлин Йовчев).
И ако
,,успелият мъж на 33" е ходил всеки месец приЦветанов
той очевидно е в добри отношения и с настоящото ръководство на МВР. Няма друго логично обяснение за факта, че ръководеното Цветлин Йовчев министерство успя толкова скоростно да изготви, и то по неясна процедура (нито по реда на Закона за достъп до обществена информация, нито по Закона за защита на личните данни), поисканата от Пеевски справка. Никой простосмъртен гражданин не би получил толкова бързо подобна информация, още повече че в последно време вътрешното министерство отговаря (когато въобще намери за необходимо) с месеци закъснение на исканията. Задочният дебат Цветанов - Пеевски донякъде внесе яснота (не че някога сме си мислили друго) какъв е бил предметът на срещите им. Най-коментираната от тях е тази, на която е присъствал и главният прокурор Сотир Цацаров. Тя трябва да се е състояла някъде в края на 2012-а или в началото на 2013 г. - времето между избора на Цацаров за главен прокурор през декември и назначенията на неговите заместници, които станаха в две поредни заседания на Висшия съдебен съвет (ВСС) през втората половина на януари. От думите на Пеевски става ясно, че на тази среща Цветанов е поискал от Цацаров да назначи приближената до него окръжна прокурорка на Шумен Ася Петрова за зам. главен прокурор и в ,,никакъв случай да не бъде избиран Борислав Сарафов за заместник главен прокурор", защото ,,не го харесвал". Борислав Сарафов е назначен за зам. главен прокурор на 17 януари, а Ася Петрова - на 31 януари. Още тогава в магистратските среди се коментираше предвид близостта между Цветанов и Петрова, че тя е ,,неговият" зам. главен прокурор. Те са избрани без дебати, но с впечатляващо мнозинство от 17 и 18 гласа. По-късно при други гласувания щеше да стане ясно, че толкова гласове се събират винаги когато минава важно за главния прокурор решение. Очевидно Сотир Цацаров има квота от негови хора, които му гласуват всяко предложение във ВСС.
Друга тема от разговора между вътрешния министър и Цацаров е искането на Цветанов
главният прокурор да прикрие разследване
срещу съдията от Софийския градски съд (СГС) Румяна Ченалова. Става дума за досъдебно производство за измама в особено големи размери, което се води срещу нея в Македония. След дълго протакане все пак беше образувано дисциплинарното производство срещу Ченалова, като това стана с половин година закъснение - през лятото на 2013 г., когато ГЕРБ вече не са на власт. Показателен е мотивът, който Цветанов е изтъкнал в защита на съдийката - тя е съдия по делото срещу Алексей Петров (т.нар. Октопод) и евентуално разследване срещу нея ще доведе до прекратяване на процеса и избор на друг магистрат, а вътрешният министър настоявал именно тя да довърши делото. Този факт повдига редица въпроси - не бива да подминаваме думите на Цветан Цветанов от времето на ареста на Петров, когато той дори посочи размера на присъдата, която трябва да му бъде наложена. Делото се гледа в Софийския градски съд, който е председателстван от семейната приятелка на вътрешния министър Владимира Янева. Назначаването на Янева през пролетта на 2011 г. взриви магистратската общност и беше посочен от Европейската комисия като пример за непрозрачно кадруване в системата.
Третият сюжет, който извади на светло Пеевски и Цветанов, е самопризнанието на сина на Ирена Кръстева, че притежава медии (каквито по документи няма) и че политици се обръщат за услуги към него за това какво да излиза и какво да не излиза в тях. ,,Молбата му - ще го кажа в прав текст, бе да осъществявам чадър в моите медии над няколко престъпни босове, с които той и Станимир Флоров били близки", казва Пеевски и дава примери: ,,Ами например за Киро Японеца и за Йоско от Сливен, който оказвал голяма подкрепа на ГЕРБ в изборните кампании." После синът на Ирена Кръстева уточнява: ,,Сега със съжаление ще призная, че съм оказвал такова съдействие." Впоследствие Делян Пеевски щеше да уточни, че под ,,мои медии" е имал предвид тези на неговото семейство: ,,Публичен факт е, че
това са медиите на моето семейство
на моята майка. Казах го чисто символно. Аз не принадлежа ли към своето семейство?" По-късно лидерът на ДПС Лютви Местан щеше да коментира, че Пеевски не е имал мандат от партията да говори с Цветанов и става дума за негови бизнес контакти. Синът на Ирена Кръстева официално не участва във фирми. Разбира се, по стандартите на българската политическа действителност - ,,чадъросването" на престъпници и кадруването в съдебната система са бизнес теми.
Какъв е бил предметът на останалите (поне) 39 срещи между бившия вътрешен министър и депутат от ДПС - не е ясно. Поне засега, защото миналата седмица Пеевски отново направи заявка за разкрития: ,,Ще го попитам само веднъж - в нощта на 26 срещу 27 юли 2012 г., когато имах рожден ден, дали той ме е извикал в неговия кабинет и злоупотребявайки със служебното си положение, ми е оказал натиск по определена тема?" Преглед на медиите на семейство Пеевски от следващите няколко дни показва няколко основни теми - плювни срещу председателя на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова (към онзи момент разпозната от Цветанов като основен него враг), плювни срещу Любомир Павлов и Огнян Донев, които ГЕРБ притиска всячески да продадат вестниците „24 часа" и „Труд" и, разбира се, разследването на атентата в Бургас през призмата на Цветанов.
Нещо изключително важно обаче се случва в периода около среднощната среща между вътрешния министър и Делян Пеевски. Точно по това време е открита процедурата за избор на членове на новия ВСС от парламентарната квота. Разпределението на силите в бъдещия състав на съвета е изключително важно. Само след няколко месеца - през септември 2012 г., те ще трябва да избират новия главен прокурор. Официално ДПС има двама свой представители - това е Васил Петров, бащата на жената, от която Пеевски има дете, и прокурорът от Апелативна прокуратура-София, Магдалена Лазарова. Изборът й стана в съглашателство с БСП и ГЕРБ. По идентичен начин се случи и скандалният избор на Венета Марковска за конституционен съдия. Като близък до Делян Пеевски се счита и номинираният от ,,Атака" следовател Ясен Тодоров (самият той е бил пряк началник на сина на Ирена Кръстева, когато той се е водил на работа в Столичната следствена служба). Самият Ясен Тодоров яростно се опита да защити правото на Делян Пеевски да бъде хем депутат, хем следовател. Заедно с Магдалена Лазарова Ясен Тодоров беше сред членовете на съвета, които издигнаха кандидатурата на Сотир Цацаров за главен прокурор, а
,,тъстът" на Пеевски Васил Петров открито подкрепи Цацаров
по време на избора и индиректно заплаши члена на ВСС Калин Калпакчиев, който се опита да поставя въпроси относно кандидатурата на Сотир Цацаров.
След промяната на политическата конюнктура и оставката на правителството на Бойко Борисов Сотир Цацаров открито работи в синхрон с медиите на семейство Пеевски, а освен това налага в прокуратурата кадри, близки до ДПС - такъв е случаят с новоизбрания градски прокурор на София Христо Динев, който е приятел на депутата от партията на Доган Четин Казак, а неговата съпруга е била съветник на ДПС в предишния парламент. През седмицата Христо Динев също се постави в услуга на Пеевски, като отказа да предостави информация за това колко дела синът на Ирена Кръстева е решил за времето, когато е бил следовател. Очевидно е, че прокуратурата на Цацаров и Пеевски имат общ враг и това е вътрешният министър Цветан Цветанов, в когото държавното обвинение се е вторачило - за по-малко от година срещу него бяха образувани общо три дела, като две от тях вече са в съда.
Каква е конкретната причина за враждата между Делян Пеевски и Цветан Цветанов не е съвсем ясно, още повече че по време на управлението на ГЕРБ медиите на депутата от ДПС бяха основен рупор на шумните акции на тогавашния вътрешен министър. След конституирането на действащия сега парламент и малко преди да бъде избран за председател на ДАНС, любовта беше забравена - Делян Пеевски вече открито заплашваше Цветанов с прокуратурата от парламентарната трибуна: ,,Но аз няма да се занимавам с вас, защото с вас ще се занимава правораздавателната система, за да ви накаже", каза депутатът в парламента малко преди да бъде избран за шеф на ДАНС. Скоро след това думите му бяха потвърдени и държавното обвинение започна серия от разследвания срещу бившия силов вицепремиер.
Именно прокуратурата на Сотир Цацаров беше основният двигател на разследването за печатницата в Костинброд в навечерието на парламентарните избори. Тогава информацията за разследването изтече от прокуратурата към близкия до Пеевски Николай Бареков. Той от своя страна произведе ,,новина", че ГЕРБ подготвя манипулация на вота. В крайна сметка в съда влезе обвинение не за изборна измама, а за неупражнен контрол от страна на главния секретар на Министерския съвет Росен Желязков. В още по-крайна сметка през миналата седмица делото беше прекратено от съда с мотива, че обвинителният акт е твърде общ и абстрактен и не става ясно какво точно е престъплението, което прокуратурата твърди, че е било извършено. Ако от тази акция на държавното обвинение няма никакви последствия, това ще означава, че тя е участвала в изключително груба манипулация на изборите в изгода на Делян Пеевски.
По-интересно от всички тези самопризнати престъпления на Пеевски и Цветанов е, че нито една държавна институция не реагира на скандала. Единната и централизирана, подчинена само на Сотир Цацаров прокуратура така и не намери за необходимо да се самосезира и да провери твърденията на Цветанов и Пеевски за изнудване, натиск, опъване на чадъри, притискане на главни редактори да прокарват цензура - все престъпления, за които се полага затвор. Доколкото главният прокурор Сотир Цацаров е страна в спора, обективното разкриване на фактите изглежда невъзможно - евентуалното установяване на обективната истина е камък в градината на ръководителя на държавното обвинение. Отказът на институциите да разнищят скандала е доказателство за тежките зависимости, в които са оплетени и медиите, и съдебната система. Но както казва (със страхопочитание) Бойко Борисов (който между другото използва скандала, за да скастри Цветанов) - така се управлява държавата най-дълго.
Росен Босев, ,,Капитал"
