Много историци смятат, че именно в Древен Египет се заражда концепцията за опазването на човешкото тяло. Някои от най-ранните записи за оказването на медицинска помощ са достигнали до нас именно чрез съхранените от онези времена папируси и рисунки. Древните египтяни са вярвали в молитвата като решение на здравословните си проблеми, но са имали и някои естествени и доста практични лекарства на билкова основа. Гръцките лекари също не вярвали, че всички заболявания и разстройства се дължат на някакви свръхсили и зли енергии, затова те предписвали различни билки за овладяването на болестните състояния. Дотогава най-популярните форми на терапия били заклинанията и опитите за отблъскване на злите духове. Древните гърци обаче успели
да променят тези остарели схващания
Около 300 г. пр.н.е. Александър Велики превърнал Гърция в голяма империя, която се простирала чак до Близкия изток. По негово нареждане бил построен град Александрия в Египет, превърнат по-късно в център за образование. Там се обучавали и голяма част от най-добрите за времето си медици. Редно е обаче да се отбележи, че древните гърци все още вярвали и почитали своите богове. Въпреки че науката постепенно станала все по-критична, част от болестите все още се обяснявали с намесата на някаква висша сила. А хората масово продължавали да се
молят за изцеление на боговете си
Най-известната и вероятно най-важната медицинска фигура в Древна Гърция е бил Хипократ. Днес всички го познават като „бащата на съвременната медицина“. Хипократ и последователите му от медицинската школа на остров Кос описват с изключителна точност редица заболявания и психични разстройства, включително анатомията на пръстите и евентуалните фрактури или настъпили изменения. Например изтръпването на пръстите можело да е знак за хронично възпаление на белите дробове, сърдечни проблеми и т.н.
Ако дланите са влажни, най-вероятно става дума за хиперфункция на щитовидната жлеза, а ако пръстите са студени – за проблеми с периферната нервна система или кръвообращението. Хипократ наблюдавал и
промените по лицето
Например, ако откриел остър нос, „потънали“ очи и слепоочия, студени уши, опъната и суха кожа, бледост на лицето и тъмни кръгове под очите, той подозирал, че пациентът е близо до смъртта. Скосената брадичка с необичайна форма и късата шия пък били знак, че човекът хърка, докато спи. А наличието на прекалено окосмяване по лицето било симптом за проблеми в работата на вътрешните жлези. Всички тези описания са толкова точни, че и до ден-днешен някои лекари
използват откритията на Хипократ
при поставянето на една или друга диагноза.
В Александрия учените правели аутопсии на трупове, за да изучат вътрешните органи. Понякога те дори разрязвали телата на престъпници, които все още били живи, за да сравнят органите им с тези на починалите от една или друга болест. Макар и варварски от днешна гледна точка, тези изследвания довели до няколко основни заключения. Първо, мозъкът, а не сърцето, контролира движението на крайниците. И второ, кръвта се движи по вени, а не свободно из тялото. Странно е обаче, че в нито един от съществуващите документи не се отбелязва, че кръвта стига до върховете на пръстите на краката и ръцете
след което се връща в сърцето
Любопитен е и фактът, че древногръцкият военачалник и историк Тукидид, живял около 460-395 г. пр.н.е., прави няколко съществени заключения, документирани за медицинската история. А именно, че молитвите са напълно неефективни срещу болестите, както и че епилепсията има научно обяснение, което няма нищо общо с гнева на богове или вселили се в тялото зли духове.
Рецепти от Хипократовите трактати
При възпаления в областта на гръдния кош се препоръчвало на хората да ядат супа от ечемик с добавени оцет и мед. Това служело за отхрачване и по-бързото изчистване на белите дробове от гнойни секрети. При болка в едната страна на тялото се правел лек масаж с голяма гъба, предварително потопена във вода. Ако пациентът се оплаквал от болка в областта на ключицата, лекарят трябвало да изтегли кръв от свивката на лакътя, докато тя не стане яркочервена. Пневмонията се лекувала с потапяне във вана с топла минерална вода. Но пациентът трябвало да седи във водата напълно неподвижен. След няколко такива процедури той започвал да отделя храчки и да изчиства дихателните си пътища от излишния гноен секрет. Като профилактика, а понякога и като терапия, се препоръчвало балансиране на четирите течности в тялото. Например, при настинка лекарят не се опитвал да сваля температурата на пациента си, а го поддържал леко топъл, за да може тялото му да се възстанови по-бързо.
Лекар отпреди 4700 години
Древен Египет вероятно е първата цивилизация, която е разполагала с професионални лекари и те са се радвали на особена почит в обществото. Били добре образовани и уважавани от всички, включително от фараоните. Най-ранните сведения за лекар са от 2700 г. пр.н.е. Той бил мъж – „началник на зъболекарите и лекарите“ при фараон Диозер. Първата лекарка, за която има данни, е Пешешет през 2400 г. пр.н.е. Тя ръководела всички дами, които са се посветили на това да лекуват болните хора.
