Изминаха шестте месеца, в които кормилото на Европейския съюз беше в български ръце. Според проучване на „Галъп", проведено в периода 6-13 юни сред 760 наши сънародници, 42% от респондентите смятат, че сме се справили успешно, 12% не са на това мнение, а 33% не са информирани по въпроса.

Мотото на България като председател на ЕС беше „Съединението прави силата", а основните приоритети бяха свързани с ускоряването на интеграцията на Западните Балкани и работа за постигане на „сигурност, солидарност и стабилност" между всички членове на съюза. Председателят на Европейската народна партия Джоузеф Даул, най-голямата партия в организацията, поздрави премиера Борисов за успешно свършената работа във връзка с изграждането на единен цифров пазар. "Сега европейските граждани имат достъп до същите продукти и услуги на същите цени, като използват същите условия за плащане, пише в поздравителния му адрес. Друго конкретно постижение, което той вижда, е улесняването на студентите в обучението им в Европа. „Студентите вече могат лесно да се придвижват в ЕС със студентската електронна карта, а възможностите за образование и обучение в Европа са гарантирани поради работата на председателството по програмата "Еразъм+", казва още Даул.

Редица анализатори отчитат положителната роля на България за поставяне основите на бъдещото членство на балкански страни като Албания, Македония, Босна, Косово, Черна гора и Сърбия. Освен това за успешно се счита и посредничеството ни при преговорите между Гърция и Македония за промяна на името на Македония и за започване на преговори с Македония и Албания. Сред тези анализатори е Джулия Рон, доктор по политически науки в Европейския университетски институт във Флоренция, чийто просторен анализ за свършената от правителството ни работа през последните шест месеца намери място във вестник „Вашингтон пост". Тя посочва, че добрите двустранни отношения на България с изброените по-горе страни са помогнали за  ускоряване на присъединителните процеси с Балканите и че този нов курс на Европа е мотивиран от "притеснения за нарастващото руско, китайско и турско влияние в региона". Но въпреки всичко „пътят за присъединяване на Западните Балкани към ЕС остава несигурен", пише Рон.

По отношение на развитието на самата България в статията на „Вашингтон пост" има остри критики за високото ниво на корупцията и ниската икономическа стабилност, които пречат на приемането ни в Шенген и Еврозоната. „Самата България продължава да се бори срещу превръщането й в аутсайдер в Европа на много скорости", заявява авторката. Тя не пропуска да спомене, че по време на нашето европредседателство чуждите медии не са обърнали достатъчно внимание на вътрешните процеси в страната, свързани с масови протести срещу корупцията, престъптостта, застрояването на Пирин, неприемането на Истанбулската конвенция за защита правата на жените от насилие, както и срещу липсата на правителствена стратегия за подпомагане на хората с увреждания. Критики има и по отношение на нулевата медийна свобода, като пример за това е даден със заличаването на телевизия Би Ай Ти. „Реториката за стабилност е нормализирала крайнодясното и е създала ситуация на постоянна бедност, корупция и масова емиграция на младите хора", заключва Рон и казва, че Австрия, която пое щафетата на председателството на ЕС от 1 юли, също е ръководена от коалиция с крайно десен партньор. В този смисъл, казва тя, нашето председателство „може да е по-представителна извадка за ЕС, отколкото на много в Европа би им се искало да повярват".