Новият силен човек в региона – принц Мохамед бин Салман, се запозна с Борисов. Какво ще произтече от това, предстои да видим
Огнян Георгиев
Това не беше идеалният старт на официално държавно посещение в чужбина. На път към Саудитска Арабия, където да стане първият български ръководител, приет на такова ниво, самолетът на Бойко Борисов трябваше да се върне от границата между Турция и Иран, да направи малък кръг във въздуха и да се спусне надолу през Ирак. Това щеше да остане незабелязано, ако във форума на сайта bgspotters.net не се беше появила карта от „Флайт радар 24", на която беше отбелязан необикновеният маршрут на правителствения самолет. Принудителният заобиколен маршрут на премиера след отказа на Иран да допусне преминаването му през своето въздушно пространство е не просто близко до определението за дипломатически скандал (и доста по-рискован заради прелитането над Ирак). По-важното е, че отказаното прелитане показва как България, без сама да търси това, беше въвлечена във взривоопасната дипломация на Персийския залив. Въпреки че няма официално потвърждение (Иран говори за технически недоразумения), решението на Техеран да не допусне в своето въздушно пространство българския правителствен самолет прилича много на демонстрация срещу затоплящите се отношения между София и Риад. Иран и Саудитска Арабия са в студен мир от десетки години, но след началото на гражданската война в Сирия сблъсъкът им постепенно прерасна в открити конфликти между интересите на двете държави от Ливан през Катар до Йемен. Именно тук е намесена и България. Тя продава оръжия на кралството, с което обаче без никакво съмнение се въоръжават част от сирийските бунтовници, воюващи с ирански съюзници като Башар Асад и „Хизбула". Насред това минно поле, където всяка дума се слуша по два пъти и всеки знак се записва, Бойко Борисов и неговата делегация кацнаха на посещение, след което останаха повече въпроси, отколкото отговори.
Борисов, който беше довел Симеон Сакскобургготски (и неговите връзки в арабския кралски свят) за подкрепа, успя да се срещне и с двамата важни хора в Рияд. Аудиенцията при крал Салман Абдулазиз ал Сауд бе символична, но по-интересната от двете беше тази със сина му - Мохамед бин Салман. Тридесет и две годишният Бин Салман е новата силна фигура в региона. Освен че стои зад офанзивата срещу Йемен, акцията срещу Катар и оставката на ливанския премиер, той организира и дворцовия преврат преди седмици, при който бяха задържани десетки висши членове на саудитския елит, включително един от най-богатите хора в страната Алуалид бин Талал. "Чувал съм за вас", каза Борисов преди началото на срещата, както се вижда на видеото на профила му във фейсбук. „Да знаете, че мога да съм малко досаден", са думите на Бин Салман по-късно, когато разменил телефони с българския премиер според кореспондента на „24 часа". Вестникът цитира Борисов, че принцът се ангажирал да доведе „максимум инвестиции" в България.
Да оставим обаче настрана обещаните инвестиции. Примерът с Катар, който не само обеща инвестиции, но дори депозира пари в ББР, само за да си ги изтегли след няколко години, показва, че думите са едно, реалността - друго. Да оставим настрана и любимите хвалби на премиера за стабилността на държавата, заради което всички искат да правят бизнес с нея. Символиката и моментът на това посещение са доста по-интересни от обещанията за инвестиции.
България няма посолство в Саудитска Арабия, въпреки че има решение за откриване на такова още от 1995 г., когато са установени дипломатическите отношения. Има назначен през 2013 г. посланик агрее (със седалище в София) Николай Николов. Сега беше обявено, че съвсем скоро ще има сграда, а един източник посочи като възможен посланик сегашния консул в Дубай Богдан Коларов. Доскоро Рияд също нямаше мисия в София, нито интерес към такава. Това се промени и през 2015 г. посолство бе открито, а посланик - назначен. Случайно или не (а в Близкия изток случайностите са рядкост), активността на саудитците съвпадна с два важни момента. Първият беше внезапният бум на износа на оръжие към Близкия изток и Саудитска арабия, който започна 2015 г. Тогава България изнася оръжия, боеприпаси и снаряди за малко над 90 млн. евро. Година по-късно тази сума вече е 239 млн. евро според доклада на комисията по експортен контрол на оръжия за масово унищожение, като боеприпасите доминират. Саудитската армия е въоръжена с американско и западноевропейско оръжие и би било изненада да използва българско, така че по-голямата част от това би била насочена към реекспорт. По това време журналистът Мария Петкова направи разследване за балканската мрежа БИРН, в което доказа, че част от това оръжие свършва в ръцете на сирийската опозиция. Интересно е дали сега, с понижаването на интензивността на сирийския конфликт, саудитците ще купуват все така голямо количество оръжие и боеприпаси от България.
Второто събитие беше акцията срещу Катар. През юни коалиция от няколко арабски държави, водени от Рияд, прекъснаха връзките си с малкото емирство под предлог, че то подкрепя тероризма и заради връзките му с Иран. Агресивният натиск на саудитците стигна дотам да искат дори спирането на канала „Ал джазира". По това време, през август, пред "24 часа" саудитският посланик в София Месфер ал Гасиб даде интервю, в което обвини Катар, че се прави на „онеправдан". България е една от страните, които разшириха връзките си с Доха през последните години именно под ръководството на Борисов. Въпреки че икономическите ползи от това сътрудничество са минимални, политическите връзки остават. „Ние не предаваме старите си приятели. По времето на кризата с Катар аз се обадих на емира и го уверих в нашата подкрепа", заяви Борисов пред български медии в Рияд. Но това лято външният министър на емирството беше в София и трябваше да подготви визитата на новия емир Тамин бин Хамад ал Тани през ноември. Такава визита все още не се е състояла.
България и Саудитска Арабия имат още една пресечна точка. София тепърва ще ръководи Съвета на ЕС и е обявила за приоритет Западните Балкани, където саудитците отдавна имат позиции. Доклад на Европейския парламент този месец припомни, че ролята на Рияд в Босна и Херцеговина, Косово и Албания е да засили ролята на своите имами и да разпространи своята версия на исляма - уахабизма (б.а. - в четвъртък ЕП по този доклад гласува резолюция, в която призова за оръжейно ембарго срещу Саудитска Арабия заради Йемен). В първото си интервю след изборната си победа бъдещият канцлер на Австрия Себастиан Курц обвини Саудитска Арабия, че измества ЕС в региона и „плащат на жените в Прищина и Сараево, за да носят бурки". Тази година саудитци обещаха инвестиции за над 100 млн. евро в Белград и Сараево.
„Саудитска Арабия е базисен съюзник на НАТО и САЩ. Причината [досега] да не се прави нищо е, че има експерти в различни „институции" в България, които всеки път, когато стане дума за Саудитска Арабия, развяват знамето на опасното проникване на исляма през дейността на тази държава", коментира дипломат, пожелал анонимност.
Какво ще излезе от посещението на Борисов, е твърде рано да се каже. Но че новият силен човек в Рияд - престолонаследникът Мохамед бин Салман, има намерение да държи под око София, е ясно.
Извън оръжейния бизнес двете държави нямат особено много общо. Статистиката на НСИ показва, че през 2016 г. общият стокообмен е бил малко под 150 млн. лв., като България е изнесла продукти за 116 млн., а е внесла такива за 36 млн., предимно мед и изделия от мед. Най-значимата саудитска инвестиция в страната дойде съвсем наскоро, когато компания на Халед Ахмед Джуфали от една от най-големите саудитски търговски корпорации „E. A. Джуфари енд брадърс" обяви, че става новият дилър на „Мерцедес" за България след изтеглянето на Вили Бец.
