Американски войници тренират на българския полигон край Ново село до Сливен
Българите предпочитат в случай на въоръжен конфликт да ги защитава руската армия, а не някой от съюзниците в НАТО. Това твърди съвсем ново проучване на базираната в Швейцария мрежа от маркетингови и социологически агенции „УИН/Галъп интернешънъл". Проучването в 66 държави бе разпространено само седмица преди най-авторитетния форум за сигурност в света - Мюнхенската конференция, която протече от 17 до 19 февруари. Изглежда, с него се очертават размествания в съюзите след края на студената война, които са подложени на нов натиск и проверка от избирането на Доналд Тръмп за президент.
И така, въпросът е: „На кого ще се обадиш?" За гражданите на четири държави от НАТО, запитани коя военна сила биха искали да се сражава на тяхна страна, ако бъдат атакувани, отговорът е прост - Русия. Четирите държави от НАТО, в които отговорите са такива, са България, Словения, Гърция и Кипър.
Сдружението „УИН/Галъп интернешънъл" е различно от американската социологическа компания „Галъп инк.", основана през 1935 г., и обединява десетки фирми с различни имена. Затова проучването за нагласите за сигурността е правено в България от „Галъп интернешънъл", в Турция - от „БАРЕМ маркетинг рисърч енд кънсалтънси", в Словения - от „Медиана", а в Гърция - от „Алтърнатив рисърч солюшънс". Българският резултат, неясно защо, не е публикуван на сайтовете нито на „Галъп интернешънъл" в България, нито на „УИН/Галъп интернешънъл". Но данните от него бяха изнесени от агенция „Блумбърг".
Някои резултати в европейски членки на НАТО показват как фундаменталният им избор за сигурност се измества извън Алианса, твърди Кънчо Стойчев, вицепрезидент на „УИН/Галъп интернешънъл". България и Гърция например смятат, че най-голямата заплаха за тях идва от Турция. Макар Турция също да е член на НАТО и теоретично да е съюзник, нахлуването на армията ѝ в Северен Кипър през 1974 г. показало, че тези страни не могат да разчитат на НАТО да ги защити, поради което те гледат към Русия.
По същия начин, казва г-н Стойчев, в Западна Европа някои от НАТО все повече търсят сигурност при други европейци. В проучването едва 30% от белгийците са избрали САЩ, а повечето са за други партньори при криза - 25% са посочили Франция и 12% са избрали Великобритания. В Швеция, която е неутрална страна извън НАТО, 29% биха се обърнали за помощ към Лондон и 31% към Вашингтон. Все пак мнозинството страни, където мрежата е направила проучването, се спират на САЩ, защото това е единствената военна сила с реален световен обхват и съюзи.
Анкетата показва, че руснаците биха потърсили помощ от китайците, което според Кънчо Стойчев е ново, макар и не необичайно, и показва „нещо много важно - че политиката на САЩ през последните 20 години е тласнала Русия в обятията на Китай, което е доста странно, защото Русия в основата си е част от Европа". Г-н Стойчев заключава, че според проучването светът постепенно се организира около различни полюси на сигурност.
Джеймс Дейвис от Университета „Сен Гален" в Швейцария коментира в кулоарите на конференцията за сигурност в Мюнхен: „Ако знаете нещичко от историята на Европа от последните 200 години, малко шокиращо звучат съобщенията от тази седмица, че румънци и чехи ще поставят свои основни военни части под германско командване."
Г-н Дейвис тълкува данните от „Галъп интернешънъл" като илюстрация за разделението между православни страни като Гърция и България и западните християни. Но Словения, която е доминиращо католическа, с малка преднина избира също Русия, а Румъния, където най-голямата група са православни християни - САЩ.
„УИН/Галъп интернешънъл" е провела допитването сред около 1,000 души във всяка страна в периода октомври-декември 2016 г. със статистическа грешка в рамките на плюс-минус 3.5-5%.
Друго проучване за отношението към НАТО, разпространено вече от американската „Галъп инк." на 10 февруари, показва, че за всеки пети българин (20%) НАТО е заплаха, докато за 28% е защитник, но пък всеки трети (34%) не избира нито едното, нито другото. В класацията на съюзниците от Източна Европа никоя друга държава не е с толкова негативно отношение към НАТО. В района единствено гърците казват, че според 23% от тях отбранителният съюз, в който членуват много по-отдавна, защитава сигурността им, за 19% той е заплаха и 45% не се спират на никой от двата възможни отговора. За 45% от македонците и за 50% от румънците НАТО носи сигурност за страната им. В Албания, най-новият член на Алианса, възприемането му като защитник достига 70%. Допитването на „Галъп инк." е правено по телефона през цялата 2016 г., а допустимата грешка е ±2.7% до ±3.9% съобщават авторите. По отношение на Русия те посочват, че за пръв път, откакто през 2008 г. са започнали да задават въпроса за възприемането на НАТО като заплаха или защита, над две трети (67%) от отговорилите възприемат Алианса като заплаха.
Повратът започва със завръщането на Владимир Путин в Кремъл през 2012 г. и рязката промяна във вътрешно- и външнополитическия курс на управлението му. Тогава 38% от анкетираните са възприемали НАТО като заплаха, 11% като защита и 35% като „нито едното, нито другото". През 2013 г. има лека промяна, но към нивата от 2011 г.
През 2014 г., когато бяха събитията в Украйна, анексирането на Крим и намесата на Русия в Донбас, следва обрат - 63% от руснаците вече възприемат НАТО като заплаха. През 2016 г. отговорилите, че Алиансът помага на сигурността им, са се стопили до 3%.
