Може ли Европа сама да отблъсне руска атака без помощта на ядрения чадър и подкрепата на САЩ? Това е въпрос, който досега е бил обект на фантастика. Но след нахлуването на Кремъл в Украйна и с нарастването на популярността на Доналд Тръмп изведнъж се оказва съвсем реален за европейските политици.
Бившият – и може би бъдещ – президент на САЩ заяви на Европейския съюз, че няма да се притече на помощ на континента, ако той бъде нападнат. Но на Европа ще са необходими огромни средства и от пет до десет години, за да върне назад десетилетията на недостатъчни инвестиции в армията и да възстанови индустриалната база, заявиха няколко настоящи и бивши военни служители.
Това е
време, с което Европа може да не разполага
Прочети още
Нека започнем с типа сценарий, който лишава от сън европейските стратегически плановици. Годината е 2027. Тръмп е в третата година от второто си президентство. В Украйна все още се водят боеве, но западната помощ е пресъхнала, а фронтовите линии са замразени от месеци. На другия край на света сблъсъкът за Тайван между Пекин и Вашингтон придобива по-лош характер.
В този момент руският президент Владимир Путин решава да нанесе удар.
Ракети обстрелват въздушната база Ämari в Естония. Стотици хиляди военнослужещи от Ленинградския военен окръг на Русия – закалени от годините на войната в Украйна и оборудвани с изтребители Су-57, танкове Т-14 „Армата“, безпилотни самолети, ракетни и мобилни артилерийски системи, способни да изстрелват хиляди снаряди на ден благодарение на годините на военна икономика – навлизат в Източна Естония.
Първите, които ще бъдат ударени, са силите на НАТО за засилено предно присъствие от 2,200 многонационални военнослужещи, ръководени от Обединеното кралство и подсилени от около 10,000 естонски военнослужещи и още хиляди местни доброволци.
Те отстъпват при удара, но са направили това, за което са предназначени. Международните войски са поставени там не толкова като бойна сила, колкото като предпазна мрежа, за да демонстрират решителност.
„То е по-скоро символично, отколкото военно решение, но е важно“, казва Мишел Гоя, бивш полковник от френската армия и военен историк, за настоящото присъствие на НАТО в Прибалтика.
При този сценарий обаче белият рицар на Европа няма намерение да се притече на помощ. Тръмп е пренасочил повечето американски войски и военна техника, разположени на континента, към Индо-Тихоокеанския регион и така или иначе вече е дал знак на Путин, че няма да се притеснява чак толкова от акт на агресия в Прибалтика.
„Тръмп може потенциално да подкопае възпиращата сила на НАТО с един туит“, казва Бенджамин Талис, старши сътрудник в германския мозъчен тръст DGAP.
В рамките на няколко дни Русия контролира Източна Естония, където живее голяма част от етническото руско малцинство в страната. Кремъл обявява, че регионът се е върнал към родината, и разпростира ядрения си чадър над новозавоюваните територии.
„Ако руснаците почувстват, че могат да се измъкнат, те ще окупират части от Източна Естония“, казва Даниел Фрид, бивш посланик на САЩ в Полша.
През 2014 г. съюзниците от НАТО се ангажираха да изразходват 2% от БВП за отбрана годишно; очаква се през 2023 г. повече страни членки да изпълнят тази цел, отколкото през 2021 г.
Наглото нападение на Русия изправя Европа пред дилема. Путин не е нападнал целия алианс: Трябва ли да рискува ядрено отмъщение заради части от Източна Естония? Или да не предприема нищо, като не само осигури на Путин лесна победа, но и превърне гаранциите за сигурност на НАТО по член 5 в безполезна хартия – и даде на руския президент точно това, което иска.
„Путин и Русия разбират, че не могат да победят НАТО във военно отношение,
а само в политическо, като на практика направят член 5 излишен“, казва Ед Арнолд, научен сътрудник по въпросите на европейската сигурност в британския мозъчен тръст Royal United Services Institute (RUSI).
Колко вероятен е подобен сценарий? Путин настоява, че идеята е абсурдна: „Русия няма никаква причина, никакъв интерес – нито геополитически, нито икономически, нито политически, нито военен – да воюва със страните от НАТО“, заяви той през декември. Но от друга страна, той каза преди време същото и за Украйна.
През октомври украинският президент Володимир Зеленски предупреди, че ако Русия не бъде победена в Украйна, до 5 години тя може да е готова да нападне балтийските страни.
Изглежда, че неговите колеги лидери в Европа го слушат.
Германските военни са начертали „сценарий за учения“, който предвижда руска атака в Сувалския пролом между Полша и Литва в периода между тазгодишните президентски избори в САЩ и началото на 2025 г. Подобно нападение би откъснало Прибалтика от останалата част на континентална Европа.
„Трябва да вземем под внимание, че един ден Владимир Путин може да нападне дори страна от НАТО“, заяви по-рано този месец германският министър на отбраната Борис Писториус и добави: „Нашите експерти очакват период от пет до осем години, в който това би било възможно“.
Антонио Мисироли, бивш помощник-генерален секретар на НАТО, заяви, че ситуация, „в която този вид американска гаранция не бъде оттеглена, а смекчена или направена по-несигурна“, може да изкуши Кремъл да се насочи към уязвима страна като Естония чрез хибридни методи или открита военна атака.
Нарастващият риск доведе до призиви към Европа да се подготви, преди да е станало твърде късно.
„Сега има прозорец, който може да продължи една, две, а може би и три години, през които трябва да инвестираме още повече в сигурната отбрана“, предупреди миналата седмица началникът на отбраната на Норвегия генерал Ейрик Кристоферсен.
През декември Яцек Сивиера, ръководител на полското Бюро за национална сигурност, заяви, че източният фланг на НАТО разполага само с три години, за да се подготви за конфронтация.
Всички са единодушни за едно:
В момента Европа е уязвима
„Европа не само не е подготвена за война, но и не се подготвя за война“, предупреждава Талис от германския мозъчен тръст DGAP.
Без САЩ ЕС не разполага нито с военно оборудване, нито с жива сила, за да се изправи срещу Москва в конфликт с висока интензивност.
Ако Кремъл нахлуе утре, европейските въоръжени сили ще се сблъскат с руска армия, която е разбита и окървавена от войната в Украйна, но все още е мощна бойна сила. Миналата година Путин увеличи числеността на руската армия до 3,3 млн. души, като добави 170,000 души, а над 600,000 души се сражават в Украйна.
Въпреки загубите на бойното поле, Русия все още превъзхожда европейските страни от НАТО по брой на танкове, артилерийски системи и самолети. Освен това тя официално ще похарчи 4.4% от БВП за отбрана през тази година, въпреки че реалната цифра вероятно е много по-висока.
Без Вашингтон Европа вероятно ще се окаже крайно недостатъчно оборудвана.
През декември бившият генерал-лейтенант Марк Тис заяви, че белгийската армия изпитва такъв недостиг на боеприпаси и средства, че войниците „ще трябва да хвърлят камъни“ малко след началото на всеки конфликт.
САЩ разполагат с около 100 000 военнослужещи, разположени в Европа, около една трета от тях в Германия и с малко, но нарастващо присъствие в Полша. Суровите цифри може и да не са големи, но от десетилетия те действат като гаранция за ангажираността на Вашингтон и като възпиращ фактор срещу агресия.
„Цената на американския изолационизъм за Европа и света е световна война. Това е урок по история“, заяви Олександър Мережко, украински депутат и ръководител на парламентарната комисия по външни отношения.
НАТО създаде сили за предно разполагане в държавите от фронтовата линия; най-голямата от тях ще бъде ръководеното от Германия подразделение в Литва, където Бундесверът планира да изпрати 4,800 военнослужещи до 2027 г. Но европейските държави вероятно не биха могли дори да преместят достатъчно бързо подкрепления в Прибалтика, за да окажат бърза подкрепа на силите там, предупредиха високопоставени представители на алианса.
След края на Студената война размерът на европейските армии се сви. Много европейски държави премахнаха непопулярните закони за наборна военна служба и преминаха към професионални армии. Между 1989 г. и 2022 г. броят на военнослужещите в ЕС е намалял от 3.4 млн. на 1.3 млн. души.
Междувременно перспективата да се изправят срещу Москва без американска подкрепа накара някои в Европа да се замислят за немислимото доскоро: да разработят собствени ядрени арсенали.
Ядрените оръжия в крайна сметка са крайно възпиращо средство – и войната в Украйна служи като поучителна история.
След разпадането на Съветския съюз САЩ и други държави принудиха Киев да се откаже от наследения арсенал през 1994 г. в замяна на руски и западни гаранции.
Дори по онова време някои лидери смятаха, че това е много рисковано решение. Френският президент Франсоа Митеран уж предупредил украинския си колега Леонид Кучма, че прави грешка: „Млади човече, така или иначе ще бъдеш измамен“.
Бил Клинтън, който по това време е президент на САЩ, съжалява за това.
„Чувствам личен дълг, защото ги накарах да се съгласят да се откажат от ядрените си оръжия. И никой от тях не вярваше, че Русия щеше да извърши това, ако Украйна все още разполагаше с оръжията си“, заяви Клинтън пред ирландската телевизия RTÉ миналата година.
„Европа няма възможност да осигури ядрено възпиране по начина, по който го прави Америка, нито по обем, нито по обхват“, казва Нийл Мелвин, изследовател в RUSI.
Обединеното кралство разполага с около 200 бойни глави, които частично предоставя за отбраната на НАТО. Франция разполага с около 300, но те са предназначени само за националната отбрана.
Последният въпрос е предмет на дискусия: Този месец влиятелният френски експерт по отбрана и сигурност Жан-Доминик Мерше заяви пред Le Point, че Франция трябва „по някакъв начин да сподели“ ядрените си оръжия с европейските си съюзници по същия начин, по който го прави Вашингтон.
Това е идея, за която френският президент Еманюел Макрон намекна преди няколко години, но която така и не беше сериозно проучена. В сряда Манфред Вебер, лидер на дясноцентристката Европейска народна партия, заяви, че това е разговор, който европейците трябва да възобновят.
Подобен ход би повдигнал още един въпрос: Може ли наистина да се разчита, че Париж или Лондон ще рискуват ядрена война, за да спрат руските войски да настъпят към Талин или Варшава?
Междувременно в Полша се чуват гласове, които призовават страната да изгради свой собствен арсенал.
„Ако международният ред не е в състояние да ни даде стопроцентови гаранции за сплашване и защита от руско нападение“, заяви Роберт Чеда, пенсиониран полски разузнавач, в интервю за полски новини, „трябва да можем да си дадем правото да притежаваме национални ядрени оръжия“.
Подобни възгледи все още са маргинални, но вероятно ще се засилят по време на бъдещо президентство на Тръмп.
Лаура Каяли за Politico
