Македонските граждани ще гласуват на изборите за президент в страната. 1 814 317 души имат право на глас, съобщи Централната избирателна комисия (ЦИК). В страната са отворени 3480 секции.
Избирателните секции в РС Македония отварят в 7:00 часа местно време, а гласуването ще продължи до 19:00 часа.
Гражданите на Северна Македония, които живеят в чужбина и са се регистрирали да гласуват, могат да упражнят конституционното си право в дипломатически мисии и консулски служби.
За победа са необходими повече от 50% подкрепа от 1,8 млн. регистрирани гласоподаватели в страната, което означава, че почти сигурно ще се стигне до втори тур на 8 май заедно с парламентарните избори. Избирателната активност на втори тур трябва да бъде минимум 40%, за да бъде резултатът валиден.
Фаворити за поста са досегашния президент Стево Пендаровски от Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) и Гордана Силяновска-Давкова от ВМРО-ДПМНЕ.
Прочети още
Проучване на общественото мнение, проведено от Центъра за политически изследвания и комуникации (ЦПИК) в РСМ, дава преднина на Силяновска с 20,4% подкрепа срещу 16,8% за Пендаровски. Двамата вече са се изправяли един срещу друг през 2019 г., когато Пендаровски спечели изборите на втори тур.
Антибългарската реторика и атаките срещу Преговорната рамка с Европейския съюз (ЕС) доминираха в предизборната кампания.
На събития и срещи с граждани държавният глава посочи, че РС Македония се е сблъсквала с две блокади по пътя към ЕС – „външната от България и вътрешната от ВМРО-ДПМНЕ“. Президентът се застъпи за оставането на Северна Македония в сръбския проект-инициативата „Отворени Балкани“.
Гордана Силяновска-Давкова през годините е върл противник на Преспанското споразумение между Македония и Гърция, с което беше решен спора за името на Република Македония, а Атина подкрепи Скопие за НАТО и ЕС. Силяновска е твърдо против и Договора за приятелство с България от 2017 г. В рамките на тазгодишната предизборна кампания тя твърдо следваше антибългарската политическа линия.
Прочети още
Досегашният външен министър на Северна Македония Буяр Османи ще се изправи на срещу Арбен Таравари, председател на Алианс на албанците (АА) и кмет на Гостивар.
Таравари, номиниран от коалицията на албанските опозиционни партии, си осигурява 7,9% подкрепа, а Буяр Османи, номиниран от Европейския фронт, ръководен от Демократичния съюз за интеграция (ДСИ), получава 6,6%, според проучване на ЦПИК.
Османи защитава позицията, че Скопие трябва да изпълни задълженията си според Преговорната рамка с Европейския съюз. Той призова страната трябва да излезе от сръбския проект „Отворени Балкани“ и често отбелязва силното руско влияние в Скопие.
Таравари също подкрепя вписването на българите в Преамбюла на македонската Конституция. Той обаче е изправен пред разцеплени в партията си. В момента тя има две крила - едното на Таравари, който реши да се присъедини към обединената албанска опозиция, а второто - на председателя на Националното събрание на формацията - Зиядин Села, който се противопостави на това решение.
Прочети още
Трима кандидати с твърдолинейна проруска позиция ще се борят за подкрепата на македонските граждани. Биляна Ванковска е кандидатът на Левицата. В рамките на тазгодишната предизборна кампания тя споделя същата антибългарска позиция с кандидата на ВМРО-ДПМНЕ Гордана Силяновска-Давкова. Ванковска се застъпва за отмяна на т.нар. „френско предложение“ за продължаване на преговорите с ЕС и критикува условията за европейска интеграция на Скопие. Тя настоява страната да се присъедини към БРИКС.
Кметът на община Карпош Стевчо Якимовски е кандидат за президент от партия ГРОМ. Той е бивш представител на СДСМ. Якимовски е известен с опозицията си срещу Договора за добросъседство с България, отхвърлянето на конституционните промени и топлите му връзки с Белград и Москва. Част е от санкционния „черен списък“ на САЩ от 18 март т.г.
Максим Димитриевски е кандидатът на партия За Наша Македония (ЗНАМ) и бивш представител на СДСМ. Той е политик и общественик, кмет на Куманово – родния му град. Според него "промени в македонската конституция не са необходими, за да не се допусне разпадането на единството на държавата". По думите му промяна в Преговорната рамка не е непостижима цел.
