Двама обикновени българи от София посещават инцидентно САЩ през 1971 г. Дни след като вече са си у дома, в края на годината, семейство Иванови са привикани в една от службите на тайната милиция/полиция, която в онези години се помещава на столичната улица „Московска“. Там където днес е разположена Държавна агенция „Архиви“. Двамата са разпитвани какво са видели в Америка, какво им е направило впечатление, какво се е говорело сред емиграцията ни. Това са темите, които са вълнували разузнавачите в онези години. По този начин са били унищожавани човешки съдби, така са били притискани и мачкани невинни хора, въпросът е за какво…, само защото са били в Америка…! Очевидно двамата не са казали нищо съществено на властите, защото те са освободени веднага след своеобразния разговор/разпит. Срещата е била неформална, защото за нея няма оставени данни в документите, които се пазят за разработването на съпруга като
„вражески елемент“
на „народната власт“. Всъщност той е свален от отчетите и интереса на службата „Държавна сигурност“ още през 1961 година. Когато обаче се завръща от Америка през 1971 г., службите отново се интересуват от него, за да разберат дали ще им каже нещо интересно за Америка.
Полицаите/милиционерите са наясно, че мъжът и съпругата му не са специалисти, за да им издадат някакви тайни за проекта „АПОЛО“, където са били в музея, пък и какви тайни ще има в един музей, при положение, че ако това са някакви тайни, те няма да са поставени открито в музея! Въпреки това обаче двамата са разпитвани приоритетно именно за това – какво са видели в този точно музей. Наивността, с която властите в София разчитат на това, че едни обикновени хора, които нямат и най-малко понятие от техника, могат да им предоставят уникални разузнавателни данни за „АПОЛО“, е повече от трогателна в своята неимоверна безумност! Полицията/милицията наистина си мисли, че тези двама обикновени българи, които просто са пребивавали в Америка, знаят все пак нещо тайно и интересно! Те ги изследват психологически, с полицейските методи, на които са научени. Надяват се, че
ще изкопчат нещо
с което да блеснат пред началниците си и най-вече пред партийните секретари. Уви, нещата не са толкова прости и елементарни.
Прочети още
Съдейки по текста в дневника на мъжа, който той си води, докато са в Америка, той е имал какво да разкаже на милицията. И на службата „Държавна сигурност“ – тайната полиция. На няколко места в текста той говори за това, че наши емигранти са избягали от „комунистите“. За някои дори споменава как точно са избягали, а именно - „през Югославия“. За други пък казва как имали условни присъди, едва ли не ако се върнат тук, ще ги съдят ефективно. Всичко това идва да покаже, че мъжът е имал достатъчно „интересна“ информация, за да бъде търсен от тайните служби и политическата полиция, но не казва нищо!
Разговорите, които са били водени в Америка, вероятно биха представлявали интерес за тайните служби.
Все пак мъжът се запознава в Америка с известни наши емигранти, някои от които са доста влиятелни хора и като постижения в живота, и като финансови възможности, но и като контакти с високопоставени американски и световни личности. Мъжът обаче не се поддава на изкушението да стане доносник на вездесъщата „Държавна сигурност“ и нищо не казва - нито той, нито жена му. Те оставят спомените си за себе си и семейството им. Запазват онова, което са видели в Америка, в спомените си и по този начин постепенно стават безинтересни за милиционерите и служителите на тайните комунистически служби. Семейството е освободено още същия ден от управлението на столичната ул. „Московска“ и се прибират безпроблемно в дома си. Подобна съдба днес вероятно би изглеждала странно смешна или дори напълно абсурдна. Това обаче е била реалността за малцината, които са успели да излязат от България, да посетят Америка, при това за почти цяла година, и да се завърнат, без да останат в Америка, както биха сторили много от тези, които въобще биха се добрали до Новия свят. Това са години, в които
да посетиш Америка е равносилно на криминално престъпление
за властите в София. Америка е главният враг на СССР, Америка е „най-опасната“ държава за световния комунизъм и именно заради това интересът на тайните служби в България към хора, посетили САЩ, е толкова голям.
