На 9 ноември Светата ни църква си спомня за Светите мъченици Онисифор и Порфирий, за преподобните Матрона и Теоктиста и за свети Нектарий, епископ Егински. Веднага след основаването на Христовата църква много жени с готовност приели християнската вяра и ревностно служели на Господа.
През времето на гоненията те проявявали твърдост и смело изповядвали вярата си и с радост жертвали живота си за Христа. През ІV век започнало да се разпространява пустинното подвижничество и много християнки тръгнали по този път и служили на Господа.
Преподобна Матрона Цариградска, която понесла от мъжа си много гонения за своята ревност към вярата, се подвизавала дълго време в манастир и сама основала женска обител в Цариград. Тя прекарала в монашество 75 години. Умряла на 100 години през 492 г. Преп. Теоктиста, родена на о. Лезбос, постъпила в манастир, когато била на 17 години.
Разбойници разграбили манастира и взели със себе си в Парос и монахините, с мисълта да ги продадат като рабини. Теоктиста успяла да избяга и прекарала 35 години в един запустял храм на остров Парос. Случайно минаващи ловци намерили отшелницата. По нейна молба един от ловците й донесъл св. Причастие. Скоро след това спокойно предала душата си Богу през 881 г. Св. Нектарий Егински е един от най-знаменитите гръцки светци на новото време, към когото се обръщат за помощ от всички части на земното кълбо.
Св. Нектарий извършил много чудеса още преживе, а след прехода във вечния живот получил още повече дръзновение да се моли и помага на всички, които прибягват към него. В Гърция считат, че не съществува болест, за която св. Нектарий не би могъл да помогне – по молитвите на светеца се изцеляват хора с онкологични проблеми. Съвременните чудеса, станали с помощта на св. Нектарий Егински, са толкова много, че е трудно да се изброят. Св. Нектарий (Анастасий Кефалас) се родил през 1846 г. в Силиврия, близо до Константинопол, в семейството на благочестиви родители.
Той от детство обичал църквата, Свещенното Писание, научил се да се моли. Бедността на семейството не позволила той да се учи в родния си град и на 14 г. заминал за Константинопол, за да постъпи на работа и да плаща обучението си.
Животът в големия град не бил лесен. Момчето започнало работа в тютюнева фабрика, но средствата не стигали, и веднъж, много отчаян, Анастасий решил да се обърне за помощ на Този, Който много обичал и на Чиято помощ се уповавал цял живот. Той написал писмо до Бог: “Христос мой, нямам връхна дреха и обувки. Моля Те, да ми изпратиш. Ти знаеш колко много Те обичам.“ На плика написал „До Иисус Христос на небето“ и помолил свой съсед, търговец, да го занесе в пощата.
Човекът, като видял необичайния адрес на плика, отворил писмото, и като видял съдържанието му, дал на момчето пари от името на Бог. Минали години, но съблазините на големия град не покварили малкото момче. Както преди, той посвещавал цялото си свободно време на молитвите и изучаване на житията на светците. Той мечтал да проповядва Божието слово.
От това време на живота му има един впечатлителен случай: Момчето се прибирало за родния град, но в морето се разразила буря. Всички пътници започнали да роптаят срещу Бога. Анастасий, хванал се за скъсаните платна, от все сърце казал: “Боже мой, спаси ме!“ На 22 г. Анастасий се преместил на о-в Хиос и започнал работа като учител. Нравствеността в селото и в училището била на много ниско ниво, но благодарение на труда на учителя след няколко години нещата се променили. Когато тежко се разболял, в болницата престоят му бил кратък – диагнозата била рак. В болницата се случвали чудеса: медицинските сестри забелязали, че бинтовете, с които го превързвали, благоухаели.
До светеца лежал парализиран човек и когато душата на светеца напуснала земния свят, човекът получил пълно изцеление само като се докоснал до ризата на св. Нектарий. Веднага след смъртта му тялото му започнало да мироточи. Жителите на о-в Егина носели на ръце ковчега с тленните останки, когато забелязали, че от ризата на светеца се носи благоуханен аромат. Ръцете и лицето на св. Нектарий обилно мироточили. Нектарий починал през 1920 г, а през 1961 г. бил канонизиран за светец.
