От другата страна на Атлантическия океан Европа често се възприема като бастион на либерализма, когато става въпрос за лесен достъп до аборти. Но въпреки че миналата година Европейският парламент обяви достъпа до безопасен аборт за човешко право, на практика достъпът до него варира в широки граници в Европа. Повечето държави от ЕС разрешават абортите през първото тримесечие на бременността. Северноевропейските държави, които са сред първите, легализирали абортите, са най-либерални по отношение на този достъп. Швеция заема първо място в Атласа на европейските политики за абортите за 2021 г. - класация, съставена от групи за защита на правата на абортите - като позволява аборт до 18-ата седмица от бременността. За разлика отнея, държавите от Източна и Южна Европа се представят по-зле. И именно тук се водят някои от най-ожесточените битки за достъпа до аборт. Източна Европа: Окото на бурята Полша е епицентърът на дебата за абортите в Европа, след като въведе почти пълна забрана през 2020 г., когато висшият съд постанови, че бременността не може да бъде прекъсвана поради дефекти на плода. Решението остави като изключения само изнасилването или кръвосмешението, или ако животът на жената е застрашен. Забраната е остро политически въпрос: съдът, постановил решението, се смята за близък до управляващото правителство на "Право и справедливост", а забраната е насърчавана от влиятелни католически групи в страната. Но тя срещна и твърда опозиция в самата Полша - подчертавайки разделението между консервативните селски райони и по-либералните градове. Смъртта на 30-годишна жена миналата година предизвика вълни от протести в цяла Полша, както и осъждане от страна на Европейския парламент, след като адвокатът, представляващ семейството ѝ, заяви, че решението да не се извърши вероятно животоспасяващ аборт е свързано с правилата на страната. Тази източноевропейска страна е пример за това, че завоеванията, постигнати от либералните активисти, са застрашени. Полша за първи път легализира аборта през 1932 г., като го разрешаваше по медицински причини, както и когато бременността е резултат от престъпление. И по време на комунистическото управление страната имаше относително либерална позиция по отношение на разрешаването на жените да прекъсват бременността си. Но постепенно ограниченията се затегнаха. А възходът на популисткото правителство на "Право и справедливост" доведе до репресии не само по отношение на абортите, но и на правата на ЛГБТК+. Други държави в Източна Европа също се опитват да затегнат достъпа до аборти. В съседна Унгария например дясното правителство на Виктор Орбан обвърза отпускането на допълнителни средства за болниците с условието те да не извършват аборти. Жените там трябва да преминат две задължителни консултации, преди да могат да направят аборт. В Словакия депутати от управляващата партия неведнъж са се опитвали да ограничат достъпа до аборти, макар че досега всеки път са били отхвърляни. Южна Европа: Усещане за натиск Малта има най-строгите закони в блока: абортът е незаконен при каквито и да било обстоятелства в преобладаващо католическата страна. Жените обаче заобикалят забраната в страната, като поръчват хапчета за аборт онлайн; други трябва да пътуват в чужбина, за да направят аборт. Позицията на Малта по отношение на абортите зае централно място по-рано тази година, когато Европейският парламент избра десноцентристкия евродепутат Роберта Мецола за свой председател. Мецола се противопостави на няколко доклада и резолюции, в които се призовава за достъп до безопасни грижи при аборт. Но дори и в страни, където абортът е законен, жените могат да се сблъскат с неформални пречки за достъп до услуги, свързани с абортите. В Италия около 70% от гинеколозите в страната заявяват, че се отказват от аборт по съвест. Ситуацията затруднява жените да направят навреме безопасен аборт, като „Хюман Райтс Уоч“ отбелязва, че някои от тях трябва да пътуват в чужбина, за да получат необходимата помощ. Жените се сблъскват с подобни пречки и в Испания, където абортите са законни, но на някои им се налага да пропътуват стотици километри, за да намерят помощ. Друга пречка е задължителното изчакване между консултациите за аборт и същинската процедура - въведено, за да се избегне вземането на прибързани или неинформирани решения от жените. В Белгия например е предвиден шестдневен период на изчакване, а в Италия - седемдневен. Отхвърленото законодателство на Словакия щеше да удължи задължителния период на изчакване в страната от 48 на 96 часа. Северна Европа: крепост на правото на аборт Има и светли моменти за активистите за права. В Ирландия голямо мнозинство от гласоподаватели на референдум през 2018 г. подкрепи отмяната на забраната за аборт. А по-рано тази година долната камара на парламента на Нидерландия гласува в подкрепа на проектозакон за премахване на петдневния период на изчакване. По данни на IPSOS нагласите в северната част на континента са най-благоприятни по отношение на правото на аборт: В Швеция 75% от анкетираните подкрепят правото на жените да правят аборт, когато желаят; 64% в Нидерландия са на същото мнение. Нещата се променят и в Германия, където дебатът за абортите беше съсредоточен върху забраната на т.нар. реклама на абортите. През януари министърът на правосъдието на страната Марко Бушман обяви, че коалиционното правителство е готово да отмени забраната, която означаваше, че лекарите могат да бъдат подведени под наказателна отговорност, ако публикуват фактическа информация за абортите. Абортът все още е технически незаконен в Германия, но е разрешен при определени условия, като например да бъде извършен през първите 12 седмици от бременността и след като жената получи консултация. Пандемията от коронавирус принуди държавите да се изправят срещу пречките, предлагайки решения, пред грижите за репродуктивното здраве на жените. Някои от тези промени могат да останат. Във Франция например жените могат да прекъснат ранна бременност вкъщи, като използват хапчета за аборт след консултация. Великобритания удължи срока за използване на хапчета за аборт в домашни условия до 29 август