"Войната в Украйна разкри трайния обхват на Кремъл в България". Така е озаглавен анализ на изданието Politico, затова защо страната се възприема като троянския кон на Русия в Европейския съюз. От години България играе внимателна двойна игра, опитвайки се да балансира между Изтока и Запада и да не разгневява Москва. Макар че инвазията на Русия в Украйна на 24 февруари обедини Европа, осъждайки войната, конфликтът засили стари разделения в българската политика и общество. "Нека не стоим разделени. Време е да кажем: България е единна", каза премиерът Кирил Петков пред събралото се множество пред паметника на Шипка на 3 март, когато българите отбелязват края на многовековното османско владичество.
Тогава в отговор група проруски симпатизанти и крайнодесни привърженици, някои от които развяваха дори руски знамена и скандираха "Русия", освиркаха призива му за единство, а след това последва и канонада от снежни топки по премиера. Изданието посочва, че
паметникът се намира в живописен планински проход,
който е историческо бойно поле по време на Руско-турската война. Там руската армия, подпомагана от български доброволци, отблъсква голяма атака на османците през лятото на 1877 г. Преди празника на 3 март имаше множество призиви за бойкот в знак на солидарност с Украйна, Петков обаче все пак направи похода до върха, но бе поздравен единствено със снежни топки.
Само дни след сраженията в Украйна, Петков уволни своя министър на отбраната, защото определи конфликта от президента Владимир Путин като "операция", а не като "война", и предложи България да остане неутрална, въпреки че е част от НАТО. Петков дойде на власт през декември, обещавайки да начертае по-западна траектория, въпреки, че в управляващата коалиция участва и Социалистическата партия - наследниците на бившите комунисти, свързани с Москва и избягващи да санкционират Путин. Също така в България е пълно с проруска дезинформация, която стоварва вината за инвазията в Украйна върху Съединените щати.
Прочети още
Връзките между Русия и България,
която е членка на ЕС и на НАТО, са дълбоки, защото страните споделят исторически, религиозни и културни връзки. По време на комунизма ултра-тесният съюз на София с Москва довежда до прозвището за "шестнадесетата република" на Съветския съюз. Дори и след падането на желязната завеса много хора, свързани със стария ред и неговите тайни служби, продължават да бъдат част от политическия живот на България. Широко разпространената високопоставена корупция и олигархичните им връзки с правителството позволиха на Москва да използва допълнително тези свои козове. Заради влиянието на Русия в България някои виждат балканската страна като троянски кон на Москва в ЕС. "Нивото на руското влияние в България е несравнимо и прави страната доста уязвима", каза Руслан Стефанов, програмен директор в софийския Център за изследване на демокрацията. "Конфликтът изведе тези стари дивизии на фронтовата линия", добави той. Партиите в целия политически спектър са склонни да превъртат през пръстите си темите, свързани с Русия, и не правят нищо, което може да ядоса Кремъл.
Бившият премиер на страната Бойко Борисов, който доминираше в българската политика през по-голямата част от последното десетилетие, овладя изкуството на лоялността към ЕС и НАТО, от една страна, а същевременно от друга страна поддържаше и приятелски отношения с Путин. През 2010 г., когато Путин посети София, той не само сключи сделка за газ, която по-късно бе спряна, но и напусна България с двумесечно овчарско кученце, специален подарък от Борисов. Енергетиката отдавна се оказа ключова точка на руския лост, а Петков е категоричен, че всякакви по-нататъшни санкции, наложени срещу Русия заради Украйна, ще ограничат България в закупуването на петрол и газ. Западните дипломати отдавна се оплакват, че руските енергийни гиганти като Лукойл и Газпром упражняват твърде голяма власт в България и са предотвратили истинска диверсификация. София например беше обвинена в продължение на много години, че протаква изграждането на газовата интерконекторна връзка на гръцката граница, която ще позволи на Югоизточна Европа да прекъсне зависимостта си от Русия и да осигури доставки на газ от Азербайджан, Близкия изток и Централна Азия.
Червени линии на Червения площад
Няколко дни преди демонстрацията на руските привърженици на Шипка, Петков уволни министъра на отбраната Стефан Янев. Изказванията на Янев предизвикаха възмущение в социалните мрежи и доведоха до призиви за оставката му, но това не беше първият път, когато това предизвикаха полемика. Миналата година той се обяви против разполагането на войски на НАТО в България, а през януари посъветва българите да не четат отразяването на чуждестранните медии за нарастващото напрежение между Русия и Украйна преди инвазията. Докато Петков публично осъждаше войната, той се оказва в неудобно положение пред своите коалиционни партньори социалистите.
Вътрешните коалиционни кавги също избухнаха
малко, след като Путин започна атаката си срещу Украйна на 24 февруари. В София парламентът реши да одобри декларация, осъждаща войната. След часове дебати социалистите не подкрепиха частта от декларацията, която се отнася за санкциите. Единствената друга партия, която не подписа декларацията беше крайнодясна партия Възраждане, която в момента е една от най-гласните привърженици на Кремъл. Не е изненадващо, че лидерът на партията Костадин Костадинов носи прякора Копейкин, като руската монета. "Това, което виждаме сега, е направо от
книгата на Кремъл.
Русия се превърна в непреодолима червена линия за управляващата коалиция", каза Стефанов. През 2016 г. Стефанов публикува проучване, наречено The Kremlin Playbook, което задържа обхвата на руското влияние в страната, според което инвестициите, свързани с Москва, съставляват повече от 20 процента от брутния вътрешен продукт на страната. Докато напрежението в управляващата коалиция нараства, политическите анализатори не очакват сериозни турбуленции в кабинета. "Не мисля обаче, че социалистите биха били крайни, защото те са наясно, че други избори могат допълнително да намалят подкрепата им", каза Димитър Бечев, преподавател в Оксфордското училище за глобални и регионални изследвания. В петък България заедно с Латвия, Литва и Естония
изгониха общо 20 руски дипломати.
Междувременно руският посланик в София Елеонора Митрофанова предупреди кабинета да не изпраща военна помощ в Украйна, защото това ще доведе до бързото влошаване на отношенията между България и Русия. Този въпрос за военната помощ поставя Петков в затруднение: основната позиция на София е, че ще предоставя хуманитарна помощ, но не и оръжие на Киев. В събота министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин бе на посещение при Кирил Петков, за да обяви формирането на многонационална бойна група от до 1000 войници на НАТО в България. Президентът Румен Радев и бивш командир на военновъздушните сили, подкрепен от социалистите на изборите за държавен глава през 2017 г., също изглежда се придържа към подхода „държайте главата надолу“, когато става въпрос за Русия. За разлика от Янев, Радев не се поколеба да нарече руската атака срещу Украйна война. Той също така побърза и да я осъди. От нахлуването на руските войски в Украйна на 24 февруари, Радев внимателно подбира думите си за конфликта и често прибягва до двусмислена реторика. Той изрази притеснения относно въздействието на санкциите срещу Русия върху българската икономика, което често се повтаря от социалистите.
"Радев е добър барометър на обществените нагласи.
Той успя да намери баланса между критиката, но без да се противопоставя на своите проруски поддръжници", каза Бечев. Радев, който беше преизбран за втори мандат миналия ноември, се озова в гореща вода миналата година, когато по време на предизборен дебат през ноември нарече Крим „руски“. Това доведе до забележка, а някои анализатори видяха като опит да се апелира към проруските избиратели. Коментарът му предизвика критики и принуди службата му да пусне няколко изявления, в които се обявява, че анексирането на Крим е "в нарушение на международното право". Петков пък категорично осъди нахлуването на Русия, но все още трябва да направи някои отстъпки на коалиционните съюзници. България бързо затвори небето за руски самолети, но все още се колебае да допусне войски на НАТО на своя територия. София предложи на Киев хуманитарна помощ, но не и оръжие. Възмущението, предизвикано от войната, също така насърчи някои прогресивни и прозападни гласове да подновят исканията за премахване на паметници от комунистическата епоха, свързани с Русия. Някои призоваха за
преместване на паметника на Съветската армия,
който е забележителност в сърцето на столицата, издигнат за отбелязване на освобождението на София от съветската армия по време на Втората световна война. Няколко видни общественици дори протестираха срещу статута на 3 март като национален празник и предложиха той да бъде заменен с друга важна дата в българската история. "Определянето на 3 март за национален празник е позор за националната ни идентичност", каза отворено писмо до правителството Ивайло Дичев, български културен антрополог. Въпреки това много българи са склонни да гледат на Русия много благосклонно - всъщност България е страната, от където Москва получава най-висок рейтинг на одобрение - 73%, според проучване на Pew Research от 2019 г. Бечев описва тези хора като "обикновени българи, които подкрепят ЕС, карат Фолксваген, но имат благосклонна представа за Русия". 49-годишният електротехник Пламен Стайков от София казва, че не е
непременно "фен на Путин",
но се възхищава на прокремълската партия "Възраждане". Той е убеден, че САЩ са провокирали войната в Украйна. "След две години от така наречената пандемия - кой е най-добрият начин да печелите пари - да се продават оръжия", каза той. Стайков не одобрява решението на България да подкрепи санкциите на ЕС срещу Русия и се опасява от последствията от Москва. "Този кабинет ни тласка към война. Те са чужди наемници. Кои сме ние, че да налагаме санкции срещу Русия? Те имат правото да се защитават. Когато спрат газа и петрола, какво ще правим?", каза той. В социалните мрежи разделенията са дълбоки, а емоциите са високи. До снимките на профилите, украсени със сините и жълтите цветове на украинското знаме, много руски тролове, подкрепящи Путин, описват случващото в Украйна като "специална военна операция" и добавят, че конфликтът е бил провокиран от Съединените щати, или че Вашингтон е помогнал на Киев в разработването на биологични оръжия.
България от години е плодородна изпитателна площадка
за руската пропаганда и конспиративните теории. "Ние преживяваме тежестта на руската пропаганда от дълго време. Така че има солидна база, където сега процъфтяват конспиративните теории за войната. Най-лошото е, че много българи консумират дезинформацията, без дори да я поставят под въпрос", каза Стефанов. Скорошно допитване, проведено от софийската агенция Alpha Research, показва, че само четири дни след нахлуването на Русия в Украйна одобрението на Путин е спаднало до 32%, в сравнение с 55% през юли 2021 г. Боряна Димитрова, управляващ партньор на агенцията каза, че популярността на Путин в България ще понесе сериозен удар. "Българите виждат Путин като смел, силен, решителен лидер, който е готов да предизвика Запада и САЩ като световна сила. Но с нахлуването в Украйна, това беше директна атака срещу Европа и мнозина биха видели това като заплаха", каза Димитрова.
