Прокурори, мафиоти, политици, бизнесмени. Това са само част от жертвите, които са убити по време на Прехода в България. Криминалистите имат доказателства, че това се случва, за да стане поредното пренареждане в правителството и безнескръговете, но малко от данните виждат бял свят. Те са потулени, а тези, които опитат да ги изнесат на светло, стават поредните жертви на килърите.
Последното подобно убийство е това на Алексей Петров. Кадър на службите, минал през едни от най-високите постове в правоохранителните органи, съветник в ДАНС, бизнесмен, застраховател, а и според мнозина дори мафиот. Според бившия служебен министър на МВР амбициите му стигнали дотам, че дори успял да направи сглобката между правителството на ГЕРБ и ПП-ДБ.
Независимо кой е извършителят или поръчителят, някои от убийствата през последните 30 години промениха много България, пише „24 часа“. А когато някъде има военни действия, винаги има предлагане на подобен род услуги и съответно във веригата на доставки, щом има supply (предлагане), ще има и demand (търсене), както ни учат бащите на политикономията.
Главният въпрос е какво ще последва сега
Как ще се отрази на големите теми на България – приемането в Шенген и еврозоната например. Или един парадоксален ефект е например това, че може би прословутата съдебна реформа ще се случи. Безкрайното повтаряне, че ни трябва съдебна реформа, започна по времето на главния прокурор Никола Филчев. Тогава бе убит военният прокурор Николай Колев и много се спекулираше, че едва ли не извършител е бил самият Алексей Петров.
Историческата ирония е в това, че той участва в създаването на мнозинството, което ще я осъществи.
Алексей Петров безспорно бе влиятелна личност. Приема се, че той не е губил политическо и обществено влияние, и се спекулира, че е помогнал за осъществяването на сглобката – трудното съставяне на актуалното ни правителство. Но от това, че вече го няма, става ли въпросната сглобка по-хлабава, или обратното – затяга се повече? Отговорът на този въпрос трябва да се търси по аналогия – как през годините убийства на
фигури като Алексей Петров промениха Родината ни.
Сега анализаторите връщат лентата чак до убийството на Стефан Мирославов-Крушата, заради общия произход на Петров и Мирославов – от тетевенските помаци. Но всъщност те са изключително различни казуси. Крушата е дребен бияч с регионално значение, отстранен от конкурентите си.
Докато Алексей Петров е обучен командос с международно признание заради ареста на член на Die Rote Аrmee Fraktion, понякога наричана и бандата на Баадер-Майнхоф по фамилиите на лидерите й – западногерманската терористична организация от 70-те години на миналия век, на софийската Централна гара.
Каквото и да знаем за покойния Алексей Петров, той бе забележителна личност с големи амбиции. В делото „Октопод“ се търсеха негови връзки с взривени клубове за проститутки, че дори и участие в разследването „Наглите“, по което не беше доказана връзката му. Въпреки това от Прокуратурата смятаха, че именно той е мозъкът зад бандата за отвличания. Те бяха неуловими и винаги с няколко хода пред полицията – умения, които квартални бандити биха придобили трудно без обучен човек от службите, какъвто бе Алексей Петров.
Непрекъснато правеше опити да участва и да влияе в българската политика и да се занимава със светъл бизнес.
Застрахователната му компания, макар да има корени в гръмотевичните години, по същество бе една от малкото работещи в България с позиции в автомобилното застраховане – през последните години е лидер в застраховката „Гражданска отговорност“, която изобщо не може да бъде подозирана, че се върши с нелегални средства.
Васил Илиев и ВИС–2
По-скоро в убийството му може да се търси аналогия с убийството на Васил Илиев, легендарният основател на ВИС–1. Неговото отстраняване доведе до появата на нов вид бизнес, който измести традиционния рекет с охраната. И вероятно е българският принос в историята на организираната престъпност, а именно застраховките. Иначе принудителната охрана е дейност от времената на Джон Готи и Майер Лански.
Прочети още
Отстрелът на Васил Илиев пред ресторант „Мираж“ на улица „Луи Айер“ в София даде старт на превръщането на принудителната охрана в принудително застраховане. На пръв поглед дребна промяна, но бе много трудно да се изкорени, защото по същество това е чисто легална дейност.
Какви ли не измишльотини трябваха, за да се премахнат стикерите от „застрахованите обекти“, закриха в един момент всички застрахователи, за да премахнат рекета.
И това бе наистина повратна точка. И до ден днешен застрахователите слагат стикери, които не са брандирани с логото на дружествата, а са защита на птиците или нещо подобно, пише още „24 часа“.
Червените милионери и Андрей Луканов
Втората такава повратна точка бе убийството на Андрей Луканов
Освен че бе бивш премиер, Луканов бе ключов човек в българския бизнес. Той назначаваше червените милионери с всичката условност на тази дейност. След отстраняването му се появиха и тъй наречените сини милионери, което пък доведе до приемането на България в НАТО и предшествалия го възход на ОДС.
Макар следствието по убийството му да търсеше дългата ръка на Москва и той да минаваше за американски агент, всъщност повратът, който настъпи, бе в посока запад.
Повратните точки понякога са парадоксални за тривиалното мислене на т. нар. кукловоди.
Вероятно отстраняването на Алексей Петров няма да доведе до спихване на сглобката, както внушават „анализаторите“, а точно обратното – вероятно „сглобката“ ще стане „заварка“, защото без силни сенчести фигури стават силни тези, които са на слънце.
Подобно примерно на третата „повратна смърт“ в българската история – тази на Илия Павлов.
Точно по времето, когато се приемаше, че той е всемогъщ демиург, който, като не го приемат за масон в официалната българска ложа, си внася ложа по друг ритуал и в нея го приемат. Има правителства, депутати, бизнес, командва мутрите, държи кранчетата на газа и каквото се сетите. Той е гръмнат пред офиса си на 7 март 2003 г., докато говори по мобифона. След неговата смърт повратът е най-голям – България е приета в ЕС, а можеше да я сполети съдбата на Украйна – десетилетия корумпирани проруски управления, които накрая завършват с анексия.
Убийството на военния прокурор Николай Колев, за което се подозираше именно Алексей Петров, даде старт на устойчивата мантра, че Прокуратурата трябва коренно да бъде променена, че на България й трябва съдебна реформа. Тази мантра стана толкова устойчива, че накрая все пак Иван Гешев, макар това да се случи след два мандата и половина, бе принудително отстранен и се върви към обезсилване изобщо на главния прокурор чрез промяна в Конституцията.
В този поменик няма как да не споменем и убийството на Стоил Славов. Той беше обикновена мутра от СИК, но посегателството срещу него се извърши в митичната сграда на бул. „Джеймс Баучер“ 87. По онова време СИК и изобщо борците изглеждаха всесилни. Промяната, която се усети, бе на житейско ниво, намаля чувството на страх, което доведе до появата на много легален бизнес и повдигане на доходите на населението като следствие от това.
Най-близкият човек на Доган се самоубива
Емин е открит прострелян на 17 октомври 2008 г. в т.нар. „сараи“ на Доган в квартал „Бояна“ Започналото разследване по случая е прекратено през април 2009 г. със заключение, че е извършено самоубийство. През февруари 2010 г. министър-председателят тогава Бойко Борисов изказва мнение, че при това разследване „има нарушения, недоглеждане, безобразно водене на разследването“.
През същата година разследването е възобновено и отново е прекратено през декември 2011 г. Заключението отново е същото – че Емин се е самоубил и няма данни да е бил принуден да го направи.
Смъртта на Емин е свързвана от политически опоненти на ДПС с разработката „Лиани“, за разследване на незаконно финансиране на партията. Бившият зам.-председател на ДПС Осман Октай твърди, че смъртта на Емин е следствие от тази разработка. Според бившия министър-председател Иван Костов, уволненият заместник-директор на ДАНС Иван Драшков е прикривал делото, а смъртта на Емин е „следствие от отслабването на чадъра, който покрива ДПС в ДАНС“.
