На 24 ноември Православната църква чества паметта на великомъченица Екатерина. Тя е християнска светица и мъченица, една от най-образованите жени на своето време. В българските традиции този ден е познат като Катерининден.

Според преданието Екатерина е била дъщеря на Конт, управител на Александрия, Египет, по времето на император Максимиан. Живеейки в столицата, тя получила блестящо образование, изучавайки работите на най-видните философи и учени. Тя заявила на родителите си, че ще встъпи в брак с онзи, който я превъзхожда по слава, богатство, красота и мъдрост.

Младежи от много богати семейства кандидатствали за ръката на красивата Екатерина, но никой не бил одобрен. Тогава майка й я запознала с един пустинник, който я въвел във вярата. Преданието разказва как Екатерина се е срещнала с тогавашния император. Тя се опитала да го убеди, че извършва грешка, като преследва християните. Екатерина успяла да привлече към християнската вяра жената на императора и много мъдреци, изпратени от императора да я върнат към езичеството.

Впоследствие те били убити и обявени за мъченици. Когато била на 18 години, като безстрашна изобличителка на езичеството, за вярата Христова я хвърлили в тъмница. Извикали я при първите 50 мъдреци в Египет, но не могли да я отклонят от Христовата вяра и те самите повярвали и били осъдени и изгорени живи. Тя била обезобразена и отново хвърлена в тъмница.

Екатерина страдала и търпяла глад и през 305 г. била посечена с меч. Тялото и било отнесено от Ангел Божи на планина Синай. Около 305 година паднала главата на едва 18-годишната Екатерина. Преданието разказва, че ангели взели тялото й и го отнесли на Синайската планина, където два века по-късно монаси намерили мощите й и ги отнесли в манастира "Св. Екатерина" в Египет.

В старите български обичаи деня е познат и като Катерининден. Паметта на света Екатерина се чества от всички православни в света с особена тържественост. Много църкви и манастири носят името й. В Пловдивския край вярват, че тя предпазва децата от болести, най-вече от шарка. В този регион майките, които имат малки деца, рано сутрин омесват погача и малко кравайче, което намазват с мед. Погачата се раздава за здраве из махалата, а кравайчето се окача на вратата или се хвърля на покрива "за Баба Шарка".

В Родопите вярват, че светицата помага при тежки болести и висока температура. На този ден жените не работят и не пипат остри предмети, защото се вярва, че ако се порежат, раната няма да зарасне.