Металният куфар в кожена обвивка, който съдържа кодове, инструкции и комуникационен център за ядрен удар, винаги съпровожда президента при пътуванията му
„Представете си този човек в Овалния кабинет по време на истинска криза. На човек, когото можеш да ядосаш със съобщение в туитър, не бива да поверяваш ядрени оръжия." Това заяви Хилъри Клинтън по време на конгреса на партията през лятото. По-късно същото е заявявал за Доналд Тръмп и президентът Барак Обама.
От петък след може би най-ксенофобската и националистическа реч на нов президент в историята на страната Тръмп е 45-ият държавен глава на САЩ, главнокомандващ и с право да започне ядрена атака, без реално някой да може да спре подобно драматично решение. Това е власт, с която разполага всеки президент от Хари Труман насам. Същото щеше да е положението и ако президент бе станала Клинтън.
В момента, в който се появи информация, че САЩ вероятно са обект на ядрено нападение, президентът разполага с броени минути да прецени дали заплахата е реална и да реши дали да изстреля някоя или всичките ядрени бойни глави с обща мощност 17,000 пъти по-голяма от тази на бомбата, пусната в Хирошима.
Ханс Кристенсен, директор на Nuclear Information Project в неправителствената Федерация на американските учени, коментира, че главнокомандващият може да нареди изпреварващ ядрен удар и когато САЩ не са реално атакувани. „Няма кой да наложи вето, след като президентът е издал заповед. Той и единствено той притежава властта да нареди употреба на ядрено оръжие", казва Франклин Милър, който 31 години е заемал постове в администрацията на Белия дом и Пентагона.
Подробностите за структурата и как функционира командната верига за американския ядрен арсенал се държат в тайна. Затова и никой официално не отговаря на запитванията на журналисти може ли някой да спре президентска заповед. Историци казват, че е имало поне два случая - и двата свързани с Ричард Никсън, когато служители са опитвали да забавят или предотвратят президентска заповед.
Първият е през 1969 г., когато той нарежда ядрените сили да се поставят в повишена бойна готовност, за да си помислят в Москва, че може да последват ядрени удари в Северен Виетнам. Тогава министърът на отбраната Мервин Лаярд започва да се оправдава с маневри, заради които заповедта не може веднага да се изпълни, надявайки се, че президентът ще размисли междувременно.
Вторият случай е в края на управлението на Никсън, когато той почти непрекъснато пие и изпада в параноични състояния. През 1974 г. министърът на отбраната Джеймс Шлезинджър инструктира военните да пренасочат всякакви президентски заповеди за незабавни действия, особено на ядрените сили, към него или към държавния секретар Хенри Кисинджър. Инструкцията е абсолютно незаконна, но никой не я оспорва и тогава се е смятала за нещо разумно.
Изключителната власт на президента в този процес противоречи на конституцията, според която единствено парламентът може да обявява война. Но Конгресът просто няма кога да се събере за такова решение, когато ракети, изстреляни от подводница, достигат Вашингтон за не повече от 12 минути, на междуконтинентални ракети са нужни до 30 минути, а на стратегически бомбардировачи - няколко часа.
Филми и книги са наложили представата, че президентът разполага с бутон, който може да натисне и да изстреля ракетите. В действителност става дума за сложна система от правила и оборудване, включително процедури за потвърждение, че получената заповед наистина идва от главнокомандващия. Това важи и за куфара, известен като nuclear footbal, който специален адютант на президента носи непрекъснато, когато той пътува. В него има инструкции, комуникационни устройства и кодове за потвърждаване на автентичността на заповедта. Най-сложната ситуация е, когато се получи съобщение за непосредствено предстояща или започнала вражеска атака, защото това вече се е случвало заради техническа грешка. За броени минути президентът трябва да избере между три варианта - да направи „предупредителен изстрел", да заповяда нападение или да рискува да не действа на базата на несигурна или фалшива информация, да изчака, но и евентуално да понесе последиците от първи ядрен удар.
Много сложна правна хипотеза е какво би се случило, ако няма предизвикана нужда от ядрен удар в мирно време и въпреки това президентът нареди такъв. Скот Сейгън от Станфордския университет казва, че е възможно министърът на отбраната да откаже да изпълни заповедта и да опита да обяви, че президентът не е в състояние да издава подобно нареждане. Това ще предизвика конституционна криза, но е по-добре, отколкото сляпо да се следва командната верига.
Засега се знае много малко за това какво мисли Тръмп за ядрените оръжия. В няколко интервюта той е казвал, че командната система и контролът над тях са толкова остарели, че на някои места все още се използват дискети. Новият президент е завявал също, че ядрените оръжия са един от най-големите проблеми пред света и че би искал да преговаря с Русия за намаляването им. Но Тръмп не е говорил при какви обстоятелства би използвал ядрено оръжие и не е декларирал, че няма да ги използва първи. През март той коментира, че би нанесъл изпреварващ удар "само като абсолютно последна стъпка". В същото интервю за MSNBC Тръмп каза: „Някой от „Ислямска държава" ни напада и няма да отвърнете с ядрен удар? Никога не бих изтеглил тази карта от масата." Хора, които са обсъждали с него ядрената стратегия на САЩ (предимно в контекста на сделката за ядрената програма на Иран), казват, че той никога не е изявявал желание да употреби американския арсенал. Но новият президент е показал също непознаване на историята на функционирането на ядреното оръжие като сила за въздържане на врага под заплаха от тоталното му унищожение.
Тръмп е казвал, че като много добър в бизнес преговорите би искал да преговаря с Москва за ядрените оръжия. Но разговаряли с него посочват, че изглежда той се интересува дали в такива преговори би могъл да използва като коз заплахата от употреба на американския арсенал. И ако руснаците имат десетилетия опит в тази сложна материя и едва ли биха се поддали на натиск, то не е ясно как биха реагирали нови ядрени държави като Пакистан или Северна Корея.
Хилъри Клинтън, която винаги се е представяла като много квалифициран претендент, е заемала по-агресивна позиция от Тръмп - когато през 2007 г. се бореше за номинацията на Демократическата партия, тя не изключи употребата на ядрено оръжие срещу терористи, но след това много внимателно подбира думите си по тази тема. През август анкета на Fox News показа, че 56% я смятат за по-способна от Тръмп да взема подобни решения и Клинтън казваше, че президентът на САЩ не трябва да отговаря на хипотетични въпроси за употребата на ядрено оръжие, нито да прави категорични изявления за или против използването му.
