Прочутият испански режисьор Карлос Саура, който през 60-те години на миналия век стана световноизвестен с критиките си срещу диктатурата на Франко, почина на 91-годишна възраст, съобщиха от Испанската филмова академия. "Той почина днес в дома си на 91-годишна възраст, заобиколен от близките си", написа академията в Twitter, описвайки го като "един от най-важните режисьори в историята на испанското кино". Карлос Саура е смятан за един от класиците на съвременното европейско кино. Роден на 4 януари 1932 г. в североизточния град Уеска, Саура беше известен с "безкрайната си дейност" и "любовта към занаята, която продължи до края", като последният му филм излезе по испанските кина само преди седмица, се казва в съобщението.

Прочети още

Той почина само ден преди да му бъде връчена почетна награда "Гоя", испанският еквивалент на "Оскар", за десетилетната му кариера, която трябваше да бъде връчена на 37-ата церемония по връчването на наградите "Гоя" в южния град Севиля. "Карлос Саура, режисьор, фотограф, сценограф и всестранно развит артист, си отиде", написа в Туитър министърът на културата Микел Исета, като заяви, че кариерата му е получила "всички възможни награди". Често определян като един от най-великите творци на испанското кино, редом с имена като Луис Бунюел и Педро Алмодовар, Саура е режисьор на около 50 филма през половинвековната си кариера, през която получава множество награди. В ранните си години той се фокусира върху злините на обществото, като за първи път печели международно признание с "Ловът" (1966 г.) - критика на режима на диктатора Франсиско Франко, която печели втората по значимост награда на Берлинския филмов фестивал. След като диктатурата приключва със смъртта на Франко през 1975 г., той пренасочва вниманието си към любовта си към музиката и танца с трилогията си от фламенко филми от 80-те години "Кървава сватба", "Кармен" и "Омагьосана любов". Много критици смятат за най-добрата му творба "Cria Cuervos" (1975) - алегория на диктатурата, която задушава страната му до същата година, и която печели наградата на журито в Кан година по-късно.