Почина операторът и режисьор Радослав Спасов. Той си отиде на 81-годишна възраст. Новината съобщиха от Националния филмов център.
Радослав Спасов, или Славчо, както го наричаха колегите му, е оператор на едни от най-известните български филми: „Мера според мера“, „Лачените обувки на незнайния воин“, „Авантаж“, „Вилна зона“, „Време разделно“, „Служебно положение ординарец“, „За къде пътувате?“.
Той е режисьор на „Сирна неделя“, „Откраднати очи“, „Пеещите обувки“.
Радослав Спасов е роден на 14 юни 1943 г. в с. Остров, Оряховско. Завършва операторско майсторство във ВГИК, Москва.
Заснема над 20 игрални филма. Работи с някои от най-големите български режисьори: Георги Дюлгеров, Методи Андонов, Едуард Захариев, Иван Андонов, Георги Стоянов, Киран Коларов, Рангел Вълчанов, Людмил Стайков.
Дебютира като режисьор през 1993 г. с филма „Сирна неделя“. Режисьор е и на филма „Откраднати очи“, за който получава наградата на публиката в официалната конкурсна програма „Толерантност“ на Международния кинофестивал „Палич“, Сърбия и Черна гора (2005).
Радослав Спасов беше един от гражданските активисти в сферата на българското кино. Той е бил председател на Българската асоциация на кинорежисьорите, бил е член на съвета на директорите на „Бояна филм" ЕАД, бил е и член на управителния съвет на Съюза на българските филмови дейци. От 1996 до 2000 г. е председател на сдружение „Филмаутор“.
Спасов е носител на орден „Кирил и Методий" (първа степен, 1979“, медал „1300 години България" и званието "Заслужил артист". През 2023 г. беше удостоен с Наградата на София за цялостен принос към изкуството на киното.
Дълги години Радослав Спасов работи в тандем с режисьора Георги Дюлгеров. Двамата се запознават при следването си в Москва и са приятели повече от 50 години. Работят заедно по общия си дебют - филмът „Изпит“ (1971), както и по много други филми като „...И дойде денят“ (1973), „Авантаж“ (1977), „Трампа“ (1978), „Мера според мера“ (1981), „Лагерът“ (1990), „Черната лястовица“ (1996), „Лейди Зи“ (2005), „Козелът“ (2009).
„Моите филми биха били немислими без него. Радослав Спасов беше много чувствителен към актьорите, те го обичаха, защото разбираха, че ги усеща“, каза пред БТА режисьорът проф. Георги Дюлгеров.
По думите му Радослав Спасов е бил не само човек на камерата, но и един много верен съавтор, защото е имал вродено чувство за ритъм, за композиция.
Поклонението ще е на 22 октомври, вторник, от 11:30 ч. в столичната църква „Св. Седмочисленици“.