Докато чува свистящи сирени и кънтене на експлозии в далечината, изведнъж един 20-годишен футболист осъзнава, че се намира в центъра на война.
Това, което Амилкар Джау Коджови, който играе за местния украински Ворскла Полтава не знае е, че ще прекара следващите два дни в път, опитвайки се да избяга от страната.
В крайна сметка, безопасният му маршрут към Унгария е осигурен благодарение на хърватския министър-председател Андрей Пленкович.
„На 22 февруари бе рожденият ми ден, а на следващата вечер чух стрелба. Казах на отбора си: „О, това са фойерверки“ и си легнах“, споделя той пред CNN.
Сънят му обаче бива нарушен в ранните часове на следващото утро, след като оглушителна сирена обхваща града в централна Украйна. Той проверява телефона си и разбира, че има 5 пропуснати повиквания от родителите си, след като инвазията вече е реалност.
„Тогава започнах да си стягам багажа. Отворих куфара и започнах да слагам всичко вътре. Излязох навън да видя какво се случва, а всичките ми съотборници повтаряха, че има нахлуване в Украйна и се случва сега“, разказва състезателят.
По-рано през февруари по време на тренировъчен лагер в Турция Джау Коджови е предупреден от родителите и агента си да не се връща в Украйна заради нарастващата опасност от война. Той обаче игнорира заплахата, описвайки я като руска пропаганда. По това време по-голямата част от света не подозира за намеренията на Владимир Путин, въпреки голямата му армия на границата.
Футболната му мечта да пробие за постоянно в първия състав преди подновяването на шампионата обаче бързо се превръща в кошмар.
Когато руснаците започват да атакуват Харков, който е на 160 километра от Ворскла, Джау Коджови разкрива, че треньорът му го е посъветвал да изчака в клубната квартира, докато се уреди неговото пътуване.
Скоро обаче футболистът осъзнава, че трябва сам да се спасява, след като някои от съотборниците му казват, че „всеки е сам за себе си“.
Само с вода, чипс и шоколад за следващите 1500 километра, група от 10 играчи и семействата им тръгват с несигурност в себе си какво ги чака.
След като първоначално решават да карат към полската граница, те биват информирани, че има дълги опашки и затова се пренасочват към унгарската.
С малко гориво и много дупки по нощния път, пътуването е предизвикателство, докато отвсякъде се чуват гърмежи и експлозии. Тогава става още по-зле, тъй като една от колите пука гума.
„Трябваше да спрем. В този момент виждаш големите танкове, които те подминават и бях уплашен, защото си мислех, че са руски войски. Бе 5 сутринта, а никой нямаше да спре и да помогне“, продължава историята си той.
Коджови уточнява, че тежките бронирани превозни средства са на украинската армия, но това не го успокоява, защото той е притеснен в този момент, че руските войски могат да започнат да стрелят по тях.
След няколкочасово забавяне и смяна на гума, те потеглят отново с кратка пауза за сън.
На втория си ден от пътешествието се качват на миниван в посока унгарската граница, където да слязат.
„След 10-часово шофиране до границата, стигнахме. Бяхме радостни, че най-сетне сме там, но граничарите ни стъписаха, че не може да преминем, защото нямаме возило. Буквално бяхме оставени на студа, беше вледеняващо. Някои докарваха коли там и изпразваха миниванове, но таксуваха хората 1600 долара на човек. В този момент се предадох“, признава Джау Коджови.
Когато всичко е изглеждало изгубено, помощ пристига от неочакван човек - хърватският премиер Пленкович.
„Хърватският ми съотборник Иван Пешич се обади в посолството си, докато ние си стояхме и се бяхме предали. Тогава той ни се обади: “Елате бързо, елате бързо“. Министър-председателят се обадил в киевското посолство, а те от своя страна са се свързали с гранична полиция, която ни пусна да минем“, уточнява играчът.
Когато стъпва в Унгария, испанецът се свързва със семейството си, за да го успокои, че е добре, а впоследствие хапва и първата топла храна от дни, докато е в Будапеща.
„Беше най-добрият Макдоналдс, който съм вкусвал през живота си. Беше толкова хубав“, признава футболистът.
Това обаче е нищо в сравнение с готвеното от майка му, когато пристига в Манчестър, Англия 2 дни по-късно.
„Просто се почувствах добре, но най-вече заради майка ми и баща ми, защото знаех, че сън не ги лови“, допълва той.
Оттогава насетне полузащитникът се зарича, че няма да се върне в Украйна.
„Дори, когато войната приключи, не смятам, че футболът ще е същият. Да се възстановиш от война не отнема няколко години, а много повече време“, казва в заключение халфът.
Джау Коджови се надява един ден да играе в европейските клубни турнири, рестартирайки кариерата си в Испания или Англия.
Той е роден в Испания и живее там 15 години преди семейството му да се премести на Острова. Карал е проби в Ливърпул и Астън Вила преди да се присъедини към Моркамб, където стига до първия състав няколко пъти на 16-годишна възраст, но не му е предложен професионален договор.
Периодът му във Ворскла Полтава започва през лятото на 2020-та, но контузия в коляното го забавя и се връща във Великобритания да се лекува. Въпреки това този сезон пробива в първия отбор и участва в 7 двубоя преди зимната пауза, която ще се удължи за неопределено време заради военното положение.
Времето е на негова страна, но по-важното е, че Джау Коджови спечели най-важния мач в живота си.
Помогни BG VOICE да излиза на хартия
Подкрепете независимата журналистика! Вашите дарения ни помагат да продължаваме да ви предоставяме актуални, проверени и значими новини.
