Ново проучване, изучаващо процеса на стареене и базирано върху модерни генетични технологии, твърди, че може и да има връзка между репродуктивността и продължителността на живота. Изследването е извършено върху птици и разкрива, че тези, които имат поколение по-късно в живота и по-малко деца, живеят по-дълъг живот.

Това е свързано с теломерите, поясняват специалистите от Университета в Гьотеборг, Швеция. Теломерите се намират в края на хромозомите. Дължината на теломерите влияе върху продължителността на живота. В началото те са с определена дължина, но стават все по-къси, когато клетката се дели.

След години теломерите вече не могат да предпазват хромозомите и клетката умира. Дължината на самите теломери е различна дори и при индивиди на една и съща възраст. Това зависи и от гените на родителите, и от количеството стрес, на който сме изложени през живота. "Това е важно, тъй като всички трябва да се справяме с увеличените нива на стрес в днешно време", заяви Анджела Полини - изследовател от Департамента по биология и околна среда в университета в Гьотеборг.

Изследователите са проучили белобузи гъски, които обикновено живеят доста дълго. Най-старата птица в анализа е била на 22 години. Резултатите показват, че гъските имат по-добра способност да предпазват дължината на своите теломери. Обяснението може би е, че видовете, които живеят по-дълго, се опитват да съхранят за по-дълго време функциите на тялото си, отколкото да се стремят към възпроизвеждане.

"Има ясна връзка между репродукцията и стареенето в света на животните. Ако вземем за пример слоновете - те имат дълъг живот, но малко поколения. Мишките обаче имат много повече деца, но живеят много по-кратко време", обяснява Полини.

Анализираните гъски варирали като възраст - били изследвани и млади, и стари. Две години след първото изследване учените отново проверили пернатите животни. Интересен резултат е, че дължината на теломера зависи от пола. "Проучването откри, че теломерите се запазват в най-добро състояние при мъжките гъски.

При белобузите гъски теломерите се скъсяват много по-бързо при женските, което при птиците е полът, който има две различни полови хромозоми. Оказва се, че това е точно обратното при хората", заяви още Полини.

Друго ново изследване твърди, че възрастните хора, които поддържат редовни контакти с външния свят, живеят по-дълго от онези, които рядко общуват дори със семейството си. Многото приятели и качеството на човешките взаимоотношения в зряла възраст очевидно са сред ключовете към дълголетието.

Според експерти дори простият контакт с продавачите зад щанда има благотворен ефект върху здравето. Заключението било направено от екип от учени от университетския колеж в Лондон, според които социалните контакти наистина са особено важни. Самотата и чувството за изолация и липсата на комуникация се отразяват изключително негативно върху възрастните хора.

В изследването участват 6,500 души на възраст над 50 години. За седем години около 900 души починали. Резултатите показват, че рискът от по-ранна смърт е с 25% по-висок при хората, които нямат социални контакти.