Пластмасата и неправилното й изхвърляне убива близо 1 млн. души годишно, предупреждава водещият и защитник на околната среда сър Дейвид Атънбъро. Той цитира доклад на организациите “Тиърфънд”, “Флора и фауна интернешънъл” и “УейстЕйд”, който очертава едно от първите широкообхватни проучвания на влиянието на пластмасата върху човешкия живот и природата. Статистиката сочи, че боклукът на едва един от четирима души се събира и изхвърля по правилата. Остатъкът попада в околната среда, където не само унищожава природата и биоразнообразието, но води и до лоша хигиена, наводнения, огнища на холера и много други. В много държави единственият начин пластмасата  да бъде унищожена е, като се изгори, което пък замърсява въздуха. Негативно е влиянието на микропластмасата върху човешкото здраве. Според последни проучвания микропластмасата се натрупва в човешкия организъм с годините и може да има негативни последици върху здравето ни. “Замърсяването с пластмаса е катастрофа, която е пренебрегвана твърде дълго. Време е да вземем мерки спрямо тези, които използват пластмаса в държави, в които тя не може да се преработва, както и да подкрепим общества и правителства в тази ужасна криза”, коментира Атънбъро. Организациите зад проучването призовават мултинационалните компании “Кока-Кола”, “Пепси”, “Нестле” и „Униливър” да намалят използването на пластмасови опаковки за еднократна употреба в държавите, в които те не могат да бъдат рециклирани. “Жителите на развиващи се държави нямат друга възможност, освен да изгарят или да изхвърлят пластмасовите отпадъци. Това не е отговорен бизнес модел и призоваваме тези компании да спрат използването на пластмасови опаковки за еднократна употреба”, коментира Джоан Грийн от „Тиърфънд“. Има идеи за промени в законодателството, които да задължат големите компании да публикуват данни за използваната пластмаса на годишна база. Докладът призовава до 2025 г. да намалят опаковките наполовина и да използват такива за многократна употреба. Употребата на пластмаса е повсеместна. От момента, в който се събуждаме и си мием зъбите сутрин, до момента, в който гледаме телевизия в края на деня, сме заобиколени от пластмаса. Толкова много, че е трудно да си представим човек да излезе от магазина без поне един предмет който да не е в пластмасова опаковка. Има няколко версии за това какво е довело до нуждата от днешната пластмаса. Едната е, че през втората половина на XIX век компаниите, произвеждащи билярдни топки, осъзнали нуждата от заместител на слоновата кост. Дотогава хората консумирали поне един милион паунда (около 450 000 кг) от материала годишно и по вестниците съобщавали, че слоновете скоро ще изчезнат, ако това продължи. Така започнала надпреварата за изобретяване на нов материал. В течение на няколко десетилетия химици от Европа и САЩ търсили решения. След години на проби и грешки те открили пластмасата, каквато я познаваме днес. Два важни фактора са тласнали производителите да произвеждат този материал. Единият е бил развитието на монтажни линии за масова продукция. Преди това на фабриките е била нужна много работна ръка за производството само на един продукт, за което пластмасата е спестявала много време. Вторият фактор е бил Втората световна война. Пластмасата е била използвана на много места, от цеви за базука до компоненти за летателни апарати, и между 1939 и 1945 г. продукцията на пластмаса нараснала почти четири пъти повече. В края на войната, за да задържат печалбата си, компаниите трябвало да преминат от производство на военна техника към кукли Барби. Пластмасата била толкова евтина, че всеки можел да си я купи: пластмасови опаковки, мебели, играчки. И тогава материалът широко се разпространил. Но това, което преди било решение, сега е проблем. Защото пластмасата издържа толкова дълго, че всяко парче, направено някога, все още съществува и ще продължи да съществува поне още 500 години. Всеки ден все повече пластмаса е произведена, използвана и изхвърляна. В страните, където чашите за еднократна употреба са от пластмаса например, може да отнеме няколко секунди една чаша да бъде закупена, използвана и изхвърлена в боклука. Пластмаса се използва до такава степен, че в Тихия океан съществува архипелаг от пластмасови отпадъци с площ, по-голяма от територията на Франция. Материалът е станал толкова повсеместен, че птиците го използват да си строят гнезда. И не само количеството произведена пластмаса е проблем. Всичко, свързано с нея, е вредно за планетата – от въздействието на изкопаемите горива, които се извличат за направата й, до вредните за здравето ефекти на токсините, които се отделят при горенето й, до опустошителното й действие върху морските обитатели.