Дали войната в Украйна няма да подпали отново крехкия мир на Балканите? Този въпрос стои на дневен ред още от началото на руската инвазия през февруари. И сега, 9 месеца по-късно, една наглед обикновена ситуация заплашва да превърне Балканите отново в барутното буре на Европа. В събота етнически сърби блокираха пътища и издигнаха барикади в Северно Косово заради ареста на бившия сръбски полицай Деян Пантич, който пък напусна поста си в знак на протест и беше задържан на пункт Ярине.
Сърбите подложиха косовската полиция на обстрел, а по-късно хвърлиха и граната срещу автомобил на мисията на ЕС в страната.
Всъщност историята започна малко по-отдавна. Още през ноември етническите сърби напуснаха постовете си в косовските институции в знак на протест срещу решението на правителството в Прищина да смени сръбските регистрационни номера на автомобилите с косовски. Това доведе до искането за провеждане на предсрочни местни избори, които ще бъдат насрочени за април 2023 година.
Последните сблъсъци между етнически сърби и местните косовски сили пък провокира
военна реакция на Белград
Според медийни публикации Нишкият корпус и 63-та въздушнодесантна бригада вече са в непосредствена близост до границата. 5 хиляди жандармеристи са поставени в бойна готовност. Напрежението между Белград и Прищина е почти постоянно от 2008 година насам, когато Косово беше обявено за независима държава, а Сърбия отказа да признае съществуването й като независим политически субект на Балканите.
Сегашната ситуация накара мнозина да си спомнят войните от края на 90-те години, разпада на бивша Югославия, етническото напрежение и превръщането на региона във военна зона. Така се появяват въпросите - дрънкането на оръжие и нестихващото напрежение индикатор ли са за завръщането на един военен кошмар, който Балканите доскоро мислеха, че е заровен в миналото. Има ли рискове и какви са възможностите за деескалация в говоренето и действията?
„За първи път виждаме струпване на военни сръбски части в северната част. За първи път Белград се подготвя да внесе искане за връщане на 1000 полицаи, военни и митнически лица в северната част на Косово. Следващите два дни учениците няма да ходят на училище, университетът в Косовска Митровица няма да работи. Специалните части на Косово влязоха в Северна Митровица, където са сърбите. Напрежението е много силно“, коментира международният анализатор и експерт по балканските въпроси Николай Кръстев за BG VOICE.
Кръстев определи случващото се като резултат от „един нерешен балкански въпрос, който има потенциала да създаде огромно напрежение". Въпреки военното придвижване към границата с Косово, той смята, че ситуацията все още няма характеристиките на подготовка за истински сблъсък.
„Струпването на войски е
за вътрешнополитическа употреба
Белград иска да покаже на обществото си и на Косово, че иска да направи нещо. Но Косово е независимо от 2008-а, за вътрешната стабилност отговаря международен контингент. Белград е загрижен, но може би трябваше да отиде началникът на Генералния щаб и той да преговаря с командира на КФОР на границата“, каза той. Въпреки това сигналът, който Вучич изпраща на международната общност и региона, е сериозен и притеснителен. „Проблем е, че Сърбия гледа на решаването на въпроса по военен, а не по дипломатически път. Мисля, че напрежението ще се запази. Не вярвам то да бъде потушено в следващите 48 часа“, казва Кръстев. Международният анализатор смята, че в така създалата се ситуация България би трябвало да бъде по-активна в наблюдението си на процеса и по-участваща в намирането на решения за изход от кризата. „София - Прищина е на 250 километра по въздушна линия. Българското външно министерство и България изпусна шанса си да има свой специален представител на Западните Балкани. Такива, каквито имат Франция, Германия, Великобритания, дори централноевропейски държави. Тези, които са по-отдалечени от Балканите, имат интерес към Балканите, а ние, които сме тук, сякаш обичаме да наблюдаваме, отколкото да бъдем активен играч. През 1999 г. западните партньори се вслушваха в българските оценки за случващото се. Нуждаем се от Шатъл дипломация, да участваме в тези процеси, да бъдем част от взимането на решението, а не част от наблюдението. Днес отново се обновява теорията, че Косово може да бъде разделена. Че северната част на Косово може под една или друга линия да се присъедини към Сърбия, но с това се обновява въпросът за Прешевската част в Южна Сърбия, което е много близо до Босилеград, район с етнически българи. Това е важен въпрос за България. Дори Чехия и Словакия имат представители на Западните Балкани, ние - не“, обясни Кръстев. По негови думи
решението за изход от кризата
минава през сериозни дипломатически усилия от западни държави. „Барутът трябва да се върне в бурето. Трябва да има повече усилия от ЕС. Лошото е, че те са с ограничени възможности, защото попадат в контекста на други геополитически събития - войната в Украйна. Специалният пратеник на Държавния департамент на САЩ Габриел Ескобар вече от два дни е в Прищина. Ще посети и Белград, Мирослав Влайчек - върховният представител на ЕС за Западните Балкани, пристига, очакват се още няколко външни министри от Западна Европа да пристигнат. Но духът беше изпуснат от бутилката“, посочи още той.
