Когато корабът „Титаник“ се удря в айсберг и потъва в нощта на 14 срещу 15 април 1912 г., бедствието доминира в заглавията на медиите и информационните агенции по света. А хората скоро са шокирани и от приликите между реалната трагедия и една измислена история, публикувана в списание, появило се седмица по-рано. „Белият призрак на бедствието“ излиза в списание Popular и е приписван на автор с името капитан Мейн Клю Гарнет. В зловещо пророческия къс разказ Гарнет описва привидно непоклатим океански лайнер, съдбоносната му среща с айсберг в Северния Атлантик и ужасяващата загуба на стотици животи. Множество подробности - големи и малки - като че са излезли направо от новинарските репортажи за катастрофата на „Титаник“, с изключение на факта, че те вече са били отпечатани, когато корабът потъва... 110 години след бедствието обаче заплетената история за убийство, интриги, секс и отмъщение зад загадъчния Гарнет си заслужава да бъде преразгледана. Корабът „Адмирал“ в историята на Гарнет е дълъг 800 фута („Титаник“ - 883). Пълен е с „хиляда и повече души“ и „товари на стойност милиони долари“. Подобно на „Титаник“, който потъва при първото си пътуване, „Адмирал“ е нов кораб, описан като имащ „най-краткия живот“. „Адмирал“ се врязва в айсберг край Гранд Банкс на Нюфаундленд, като игнорира предупрежденията за ледени блокове в близост и се движи твърде бързо за метеорологичните условия. Капитанът на кораба, който е отговорен за тази безразсъдна скорост, в крайна сметка се самоубива с пистолет - както се предполага, че е сложил край на живота си и капитанът на „Титаник“ Едуард Смит. (Интересно е, че помощник-капитанът в „Адмирал“ също се казва Смит.)
Вестниците в Съединените щати веднага подхващат паралелите между морската приказка на Гарнет и трагедията. New York Press съобщава, че идеята е хрумнала на Гарнет, докато той е пътувал на борда на Olympic, малко по-старият „брат“ на „Титаник". Някои вестници препечатват пълния текст на „Белият призрак на бедствието“. Една реклама в „ Бъфало таймс“ приписва на автора „треперещите сили на ясновидец с писалка, направлявана от ръката на Съдбата“. Находчив издател бързо прави книга с твърди корици, като включва в нея и няколко други статии за Гарнет.
Пророчествата на Гарнет не са стопроцентови. „Адмирал“ потъва за 15 минути, „Титаник“ - за три часа. „Адмиралът“ пътува от Ню Йорк, а не към него.
„Белият призрак на бедствието“ прави своя автор известен за кратко време. Но малцина знаят тогава, че капитан Мейн Клю Гарнет всъщност е псевдоним. Истинското име на автора е Торнтън Дженкинс Хейнс и някога е бил добре познат автор в големите списания.
