Тодор Живков и Милко Балев
Валери Боянов
След пленума, който сваля от власт Тодор Живков, де факто във властта още няколко дни остават най-близките от обкръжението му членове на Политбюро - Милко Балев, Димитър Стоянов и Пенчо Кубадински. Трудно е да се повярва, че самият Живков се е разделил с властта безропотно, макар че на форума в Бояна е давал вид, че приема решенията на ЦК. По думите на много от съвременниците Тато се е надявал да остане държавен глава (председател на Държавния съвет), отстъпвайки поста на генерален секретар на ЦК на БКП. Изненадата му никак не е малка, когато пленумът предлага Народното събрание да го лиши и от това кресло.
В нощта на 13 срещу 14 ноември в околностите на София започват военни учения. Вдигнати са по тревога няколко поделения - сред тях са и два батальона от Танковата бригада в Горна баня. Военните се изнасят в северна посока извън София, но нощното им придвижване не остава незабелязано. Още на другия ден из София тръгват слухове - че хора на Живков ще търсят реванш от десетоноемврийците, сред които бе и самият военен министър Добри Джуров.
Междувременно става ясно, че още на 11 и 12 ноември верните на падналия Живков - Балев и Димитър Стоянов, са провели няколко обезпокоителни телефонни разговора, които естествено са подслушани и записани от спецслужбите. Живеещият в „Лозенец" Милко Балев и Димитър Стоянов (апартаментът му бе на тихата уличка „Шейново") дори се срещат на неутрална територия - в заведение на улица „Асен Златаров". Това видимо раздвижване на двамата веднага е докладвано на тогавашния вътрешен министър Георги Танев. Той намира за резонно да съобщи всичко видяно и записано около разговорите и „совалките" между двамата членове на Политбюро на новия Първи - Петър Младенов.
Както се казва в такива случаи - очите на страха са големи. Авторите на преврата в БКП на 10 ноември - Младенов, Джуров и Луканов, решават да действат изпреварващо. За тях подозрителните срещи на Балев със Стоянов вече са базата на един бъдещ контрапреврат, който може да обърне палачинката до дни. На 14 ноември сутринта последният шеф на УБО генерал Георги Милушев е извикан по спешност в кабинета на своя шеф - вътрешния министър Танев. Началникът на вътрешното силово ведомство е лаконичен и строг: „Милушев, вие сте освободен от длъжността началник на УБО!"
Охранител № 1 на България, човекът, който три години е бил като сянка на Живков, е шокиран: „Новината без предизвестие наистина бе смазваща!... След това зададох въпроса - коя е причината? Искам да знам има ли решение на Политбюро, дали има указ на Държавния съвет - назначаването и освобождаването от тази длъжност ставаха именно така. Въпросът ми беше уместен, но и наивен - разбира се, такива решения нямаше..."
Два дни след уволнението - на 16 ноември, предстои нов пленум на ЦК на БКП. Още на разговора в кабинета си Георги Танев заповядва на генерала дори да не си помисля да стъпи там. „Не е желателно да се срещате с хора и да разговаряте", казва вътрешният министър. В прав текст това означава, че досегашният шеф на УБО е въдворен на домашен арест. Логиката на десетоноемврийците е ясна - според тях възможно е в готвения евентуален заговор за връщането на Живков във властта да е привлечен и генерал Милушев. Това е истинската причина за уволнението му.
На същия 14 ноември се случва още нещо, което пак стряска новите властници. Сутринта Живков решава да се отбие в кабинета си в сградата на Държавния съвет. Според самият ген. Милушев бившият Първи отива там, за да прибере личния си багаж. Но и в това някои виждат стъпка от готвен контрапреврат. Според изказвания на Добри Джуров след това Живков е възнамерявал да свика членовете на Държавния съвет и да се възползва от факта, че все още е главнокомандващ на армията.
Днес, повече от 20 години от тези събития, все още неизяснени остават доста от детайлите на заговора (ако го е имало, разбира се!). И все пак изплуват повече като недомлъвки няколко обяснения на участници в събитията, когато Георги Милушев търси причините за своето спешно уволнение от Управлението за безопасност и охрана. Ето какво разказва той в мемоарите си:
„В края на февруари 1990 г. бях приет от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев. Интересна бе формулировката, която той направи за отстраняването ми като началник на УБО. „Вие сте жертва, както всички ние сме жертва, на партийната самодисциплина." От него научих, че Джуров му предал за „намеренията на Тодор Живков" два-три дни след пленума „отново да обърне колата". „Вероятно съмнението е паднало и върху вас. И това е била причината" - заключи Семерджиев." В тези тревожни дни и часове след 10 ноември подозрения са измъчвали и Андрей Луканов. Пак според свидетелствата на генерал Милушев той споделил пред новоизбрания член на Политбюро Минчо Йовчев: „Няма начин Милушев да не е знаел!" Ставало дума пак за евентуалните опити на Тодор Живков и обкръжението му за някакви контрадействия... За същите неща Андрей Карлович говори с генерала от УБО в почивката на самия пленум на 16 ноември и му признава, че уволнението му не е станало по „най-подходящия начин".
Всъщност догадките около тези малко познати събития в най-новата ни история остават и днес... Повечето от участниците в тях не са между живите, а тези, които все още са живи, вече нямат желание да говорят и да си спомнят.
