Вероятно много българи са посещавали Kennedy Space Center във Флорида – голям музеен комплекс, в който всеки ден от 9 до 17 ч. се въртят филми, разказващи историята на космическите мисии от първите покорители през 60-те години като проектите Mercury и Apollo до днес. Зад вълнуващата и силно въздействаща музика към тези 10-15-минутни филмчета стои творческият гений на една българка – Пенка Кунева. Тя е изключително успешен композитор, аранжор и оркестратор към култови холивудски студийни филми и игри от виртуалната реалност, разказва "Труд". На някои от големите заглавия е била само аранжор и оркестратор, а на други – композитор на музиката. Перфекционизмът й в аранжимента и оркестрацията е оценен в такива хитови студийни блокбъстъри като „Матрицата“, „Карибски пирати“, всички издания на „Трансформърс“, Need For Speed, „Костенурките Нинджа“. По музиката към тези филми е работила с композиторите Стив Яблонски и Ханс Зимер. Пенка е главен оркестратор и на филмовата музика в
ленти с бюджет над 100 милиона долара
„Елизиум" (с Мат Деймън и Джоди Фостър) и „Играта на Ендър" (с Харисън Форд) от 2013 г. Българката е композитор на музиката към игрите „Принцът на Персия“, „Трансформърс“. Напоследък получава все повече поръчки и за филми от виртуалната реалност – нещо ново дори и за Холивуд. Композирала е музиката към „Мумията“ – игра и Hell Boy – филм от виртуалната реалност – заглавия, известни в цял свят. „Те са съвсем нови като технология, излязоха през последните две години“, казва дамата.
Тя е сред пионерите, прокарващи пътеката в тези холивудски продукции. „Филмите от виртуалната реалност са все още нови като жанр и търсят своето място и лице“, казва Пенка. Те са кратки, по 12-15, рядко по 20 минути, защото все още се експериментира с технологията, но както другите разказват истории. Гледат се със специален шлем и когато зрителят си завърти главата, вижда на 360 градуса във всички посоки. Музиката, която Пенка пише за тези филмови иновации, за разлика от другите ленти е малко по-деликатна, защото, като си сложи човек специалния шлем на главата, слуша със слушалки. Така че музиката трябва да звучи изчистено, за да й се насладят зрителите. В Холивуд, където композиторките са по-малко от 1 процент, да правиш музика за виртуалната реалност е истинска дързост. Пенка обаче не е от страхливите творци. „Имам малко дух на пионер – смее се дамата. – Много обичам да вървя по неутъпкани пътеки. Даде ми се възможност да правя това и не пропуснах шанса си. Правила съм музика и за театър, и за кино, и за игри. Дали съм авантюрист? Никога не бих казала „не“ на един стойностен проект. Вече съм на 51 г., имам 28 г. професионален опит.“ Тази година е била много успешна за българката. Написала е музиката към филма „Ага“ на Милко Лазаров, участвал в
много световни фестивали
с голям успех навсякъде по света, с премиера на Berlinale '18. Неин е и саундтракът към фентъзито на Адам Рип „Пошепването на Дявола“ (Sony Pictures, с награда Saturn 2018), на филмите на Габриела Ледесма „Тъга“ („Blue“, в момента по кината) и на Пол Саламов „Среща“ (Sony Pictures). Автор е на музиката и към някои пилотни епизоди на телевизионни сериали. Покрай работата за филмови продукции българката намира време и за свои авторски концептуални албуми със симфонична музика. През октомври излезе четвъртият й албум „Невидимата нишка“ (The Invisible Lifeline). „В музиката си аз разказвам емоционално истории, както са правили това Лист и Рихард Щраус през XIX-XX век – споделя Пенка. – Работихме заедно с фантастичен български пианист, който също живее в Лос Анджелис – Георги Славчев.“ Албумът, който вече се разпространява чрез iTunes, Spotify и Amazon, съдържа 6 фантазии за пиано в класически стил и две фантазии за струнен оркестър и е получил много силни отзиви в музикантските среди на Холивуд.
Преди това Кунева е издала албумите „Приключенията на Одисей“ (A Warrior's Odyssey, 2012), „Жената астронавт“ (Woman Astronaut, 2015) и „Прераждане“ (Rebirth of Id, 2017). Признава, че най-скъп на сърцето й е „Жената астронавт“. За музиката е била вдъхновена от
смелите момичета, полетели в Космоса
а 14-те пиеси са силно емоционални и въздействащи. Албумът получава Hollywood Music in Media Award – престижна награда за музикално творчество, предназначено за широк кръг слушатели, и изключителен отзвук сред музикалните критици. Пенка споделя, че винаги са я привличали научната фантастика иКосмосът, че е искала да направи нещо ново. Статистиката показва, че в Космоса са летели 11% жени, или от около 500 космонавти само 64 са от нежния пол. Това я предизвиква да изрази чрез музика възторга си от смелите момичета. Сред солистите в албума са виртуозната Лили Хейдн, известна като „Джими Хендрикс на цигулката“, и българката Катя Попов, концертмайстор на симфоничния оркестър на „Холивуд боул“. Албумът вече звучи в ефира на над 650 радиостанции в САЩ и Канада. „Жената астронавт“ проправя на българката пътека към световна слава в средите на космонавтиката. Когато неин колега го чува, препоръчва Кунева на организаторите на музейния комплекс Kennedy Space Center във Флорида. През 2016 г. тя пише оригиналната музика за изложбата на НАСА Heroes and Legends в Kennedy Space Center. Откриването е много вълнуващо. Пенка завежда семейството си и е обградена с почести. „Сега моята музика към 10-15-минутните филмчета и инсталации се върти всеки ден нонстоп от 9 до 17 часа в музейния комплекс и много се радвам, че ще остане завинаги“, казва дамата. Тя е родена в София, майка й Кина Проданова е преподавател по музикален анализ в Консерваторията, а баща й – инженер-химик във ВХТИ. Летата си прекарва при бабите и дядовците си в Габрово и Панагюрище. Още от най-ранно детство бабите я учат на народни песни, разказват й много приказки, а тя расте в семейство с особен пиетет към киното и театъра. Талантът й да композира проличава още на 6-годишна възраст. Тогава майка й я научава да пише музика и ноти и тя твори
детски композиции за пиано
но още преди това свири измислени от нея малки пиески. В IV клас влиза в Националното музикално училище с пиано. Когато е на 12 години, майка й я запознава с режисьорка на детски матинета и театрални шоута и Пенка започва да пише музика за тях. „Беше много приятно и започнах да си повтарям: „Аз съм композитор, пиша музика“ – смее се Пенка. – Но никой не гледаше сериозно на едно момиче композитор. Аз обаче имах една доста здравословна доза самочувствие, не обръщах внимание на това и си карах по този път, който вътрешно интуитивно усещах, че е моят.“
Пенка завършва Консерваторията с теория на музиката за по-кратък срок – 4 години. Точно тогава стават промените, границите се отварят и с родителите й решават, че е по-добре да учи композиция в Щатите. Приемат я в „Дюк“ през 1990 г. – голям и много известен частен университет в Северна Каролина, с пълна стипендия да учи магистратура по композиция. „Отидох там с изключително добро образование от България. И пианото владеех много добре, въобще тръгнах от Родината с една много солидна академична подготовка като музикант и композитор“, казва Пенка. В България след успеха й с детските матинета тя пише музика и за постановки на млади независими театрални групи. Когато вече учи в университета „Дюк“, ръководството решава да създаде и нова програма по докторантура, а Пенка Кунева става
първият докторант по композиция
отвоюван за нея от професора й Стивън Джафи. Така влиза в историята на университета „Дюк“. Този факт използва при молбата за виза. Тогава за кандидатите има категории като „чужденец с изключителни качества“ и „национално съкровище“. „Сега трябва да си с „Оскар“, „Еми“ или „Грами“, за да получиш такава виза – казва Пенка. – Но тогава моите професори написаха: „Дайте възможност на тази жена да остане в Америка.“ Визата ми осигури възможността да работя каквото си пожелая. Това е най-големият дар на човечеството – свободата да можеш да избереш какво да правиш.” През 1999 г. заминава за Лос Анджелис без пари в джоба, минава през тежък период и за да се прехранва, работи като аранжор на други композитори. Днес живее със семейството си в Лос Анджелис. Има дъщеря Джийн на 12 години, която проявява талант в рисуването и учи в училище с ускорена академична програма. Съпругът й Даниел Шуайгър е музикален редактор на филми.
Всяка година Пенка води дъщеря си в България по местата на своето детство. Двете много обичат Панагюрище, където ходят заедно с родителите на Пенка. Тя споделя, че е много свързана с България и е решила, като се пенсионира, първо да се научи да свири на виола, а после да ходи на курс по изобразително изкуство, защото иска да рисува къщите на своето детство в Габрово, Панагюрище и Панагюрските колонии.
