В Лапландия има повече елени, отколкото хора. И макар елените да могат да бродят свободно из лапландската тундра, във Финландия всеки един от тях принадлежи на някого. Те са полуопитомени животни, чието отглеждане е подробно описано в дълъг финландски закон, разказва "Свободна Европа". Петри Матус е наследствен пастир на северни елени в района Инари, Финландия. Той произлиза от саамите – коренното население на Лапландия, което традиционно се занимава с отглеждане на животните. "Това е от този тип професии, които трябва да работиш от сърце, защото е трудно", казва Матус пред Би Би Си. "Трудно ми е дори да си помисля за живот без елени."
В неговата седмица няма почивни дни, но въпреки това той казва, че не би сменил работата си. Днес този традиционен поминък е защитен със закон, а елените обитават специална зона. Общият брой на елените във Финландия се определя от държавата, като в момента той е малко над 200 000. Колко точно елени притежава един пастир обаче е нетактичен въпрос. За тях броят на отглежданите животни определя колко е голямо имуществото им, затова не споделят тази информация. Обикновено северните елени се раждат през пролетта, през лятото им израстват рога, а през останалата част от живота си мислят предимно за две неща: храна и създаване на потомство. За пастирите лятото означава да пазят стадото от хищници, като същевременно се стараят да не смущават елените в размножителния им период. Затова в наши дни някои пастири използват дронове и различни камери, за да наблюдават животните. Лятото в Северна Финландия може да бъде мъчително за северните елени. Летящи насекоми като комари и конски мухи принуждават стадата да бягат в открити местности, по склоновете на планините и дори по пътищата, където понякога предизвикват задръствания.
През зимата стадото трябва да се следи много по-често. Някои от пастирите дори местят елените за студените месеци. Как обаче ги разпознават?
Всеки елен е маркиран, а всеки пастир има различна маркировка. Тъй като общността е малка и елените не се отдалечават много от фермите си, дори и някой елен да се заблуди, не е трудно той да бъде открит.
"Елените нямат нужда от хората, но ние, саамите, и пастирите на елени имаме нужда от тях, за да преживяваме", казва Матус пред Би Би Си.
Пастир по наследство
Глобалното затопляне представлява предизвикателство пред отглеждането на северните елени.
