Кметът на Боулдър Лесли Дърган подозира родителите в убийство, но после се отмята
ДжонБенет, очарователното момиченце на семейство Рамзи, е намерено мъртво в дома им в Боулдър, Колорадо, през декември 1996 г. Тялото е открито от бащата. След дълго разследване полицията започва да подозира родителите, че са убили собствената си дъщеря. В миналия брой BG VOICE разказа какво се е случило в първите четири драматични дни от тази история. Днес и в следващия брой ще опишем целия случай, който продължава да е една от големите криминални загадки в САЩ.
В понеделник на 30 декември семейство Рамзи вече било в Атланта, където щели да погребат ДжонБенет. В медиите вече се появяват една след друга истории, които засилват подозренията, че родителите симулират невинност. В една от статиите пише, че бащата Джон Рамзи откарал семейството си в Атланта с частния си самолет. Публикацията, опитваща се да го изкара безчувствен снобар, обаче не отговаряла на истината. Самолетът всъщност принадлежал на „Локхийд-Мартин", които вече били купили компанията на Джон Рамзи „Аксес Графикс". Научавайки за загубата им, те предложили на семейството един от самолетите си. Впоследствие ще се окаже, че почти всички публикации, очернящи родителите, са или фалшиви, или силно преиначени. И че основен източник на журналистите са полицаите, които в безизходицата си да разрешат случая, но притиснати от общественото мнение, бързат да намерят виновник и най-лесната мишена се оказват двамата родители.
В деня на погребението близките им трябвало да предпазват Джон и Патси от растящата враждебност, създадена от медийното отразяване. Още докато погребвали детето си, се появила нова история, която разкрила, че Джон и Патси са си наели няколко криминални адвокати. Макар не те, а техният приятел Майк Байнъм да бил наел адвокатите, присъствието им било сметнато за още един признак за вината на родителите. Разтревожени от трупащите се критики, Байнъм и близките им подтикнали Джон и Патси да се появят по телевизията и да се защитят. На следващия ден двамата дават интервю по CNN. Един от въпросите там е: „Вярвате ли, че някой извън вашия дом е убил ДжонБенет?" Майката Патси отговаря с просълзен глас:
„Има убиец на свобода
не знам кой е, не знам дали е той или тя - но ако е жител на Боулдър, бих посъветвала приятелите си да пазят своите деца близо до себе си." Вместо да обясни гледната им точка, предаването още повече засилило теорията, че семейство Рамзи се преструват и биха говорили по-скоро с телевизията, отколкото с полицията.
На следващия ден кметът Лесли Дърган дава пресконференция, за да отхвърли твърденията на Патси: „Хората в Боулдър няма защо да се страхуват, че някой дебне по улиците на града и напада малки деца, както твърдят някои хора. Боулдър е сигурно място, винаги е бил безопасен и ще продължава да бъде", казва тя. Семейство Рамзи се почувствали страшно оскърбени. В едно интервю от 1997 г. Дърган обяснява причината за изявлението си: „Направих го до голяма степен, за да успокоя страховете на гражданите и да им кажа, че според информацията, с която разполагах в онзи момент, по улиците на града не дебне някакъв умопомрачен убиец." Когато я запитали откъде е взела тази информация, тя отговорила: „От началника на полицията."
Желанието на семейство Рамзи да съдейства на полицията не продължава дълго. Отношението им към властите се променя рязко, когато се връщат в Боулдър и научават от Майк Байнъм, че предната седмица полицията била отказала да освободи тялото на ДжонБенет, докато Джон и Патси не се съгласят да бъдат разпитани. Макар Байнъм да успял да освободи тялото навреме за погребението, полицията продължила да настоява за допълнителни разпити. Чувайки това, Джон и Патси най-сетне осъзнават, че полицията, по думите на Джон: „Не искаха да ни помогнат, те искаха да ни обесят." Двамата стават много подозрителни и недоверчиви. И има защо. През февруари 1997 г. областният прокурор Алекс Хънтър казва на журналистите: „Искам да обявя нещо на лицето или лицата, отнели това дете от нас - списъкът със заподозрени се стеснява. Скоро единствените в него ще бъдете вие." Скоро след това поредното изтичане на информация от полицията подсказало, че властите уреждат заповед за обиск в къщата на Рамзи, за да търсят порнографски материали. Медиите се впуснали в истории как
извратеното сексуално поведение на бащата
е довело до смъртта на дъщеря му. През май семейство Рамзи дава пресконференция. Джон Рамзи поглежда право в камерите и заявява категорично: „Не съм убил дъщеря си ДжонБенет." Това бил последният им отчаян опит да заявят невинността си, но никой не им повярвал.
Щателното полицейско претърсване за порнографски материали не донася нищо, но резултатите от обиска никога не са обявени. След като не успява да докаже, че Джон Рамзи е забъркан в порнография, полицията насочва взора си към нещо още по-зловещо: предполагаем сексуален тормоз от негова страна върху дъщеря му. И този път Джон Рамзи непреклонно отхвърля обвиненията. Децата на Джон Рамзи от предишния му брак - синът му Джон Андрю и по-голямата му дъщеря Мелинда, казват на журналистите, че техният баща винаги е бил обичлив и внимателен човек, който много обичал децата си и никога не ги бил насилвал по какъвто и да било начин. И двете деца били разпитани като възможни заподозрени, но по-късно съмненията отпаднали.
На 29 октомври журналистка от „Венити Феър" се появява по телевизията и съобщава, че полицията в Боулдър е толкова сигурна в случая си срещу семейство Рамзи, че вече има декларации за ареста им, подготвени още през май. Тя заявила, че декларациите „включват доказателства срещу двете лица в доста специфични подробности". Полицията не пожелава да потвърди или отрече историята й.
В самия края на 1997 г. кметът Лесли Дърган прави опит да се дистанцира от медийния цирк, заобикалящ случая на ДжонБенет, като казва: „Научих важен урок и той е да не вярвам повече на онова, което чета в пресата и чувам по новините и по радиото. Бях доста наивна, смятах, че щом е в пресата, значи вероятно е истина." Това е странен коментар, имайки предвид твърдението й, че била получила информацията си от полицията.
Следва въпросът, ако семейство Рамзи не са го направили, тогава кой? Една от полицейските теории е, че ДжонБенет е убита от неизвестен нападател, влязъл в къщата през прозореца на мазето. Тя била открита увита в одеяло и със залепено тиксо върху устата й. Лежала с ръце, вдигнати над главата, а около шията й било увито хлабаво бяло въженце. Същата връв била вързана хлабаво около китките й. Връвта била омотана около счупена дръжка от четка за боя, дълга около 10-12 см, за да образува нещо като гарота. Главата на четката е намерена в кутията с принадлежности за рисуване на Патси Рамзи, но долната третина от дръжката така и не е открита въпреки старателното претърсване. Уликите подсказвали, че
някой е извел насила момиченцето от стаята му
или я е подмамил в кухнята с обещанието за храна, което обяснявало несмлените остатъци от ананас в стомаха й. На кухненската маса наистина имало купа с нарязан ананас. Според полицията по купата имало отпечатъци от Патси, но тя твърди, че не си спомня да е поставяла ананаса на масата.
Тя била отведена в мазето, устата й била залепена с тиксо и била вързана с найлоновата връв. След това била насилена сексуално, удушена с гаротата и удряна по главата. После убиецът или убийците написали бележката за откуп на тефтерче от къщата и я оставили в подножието на стълбището. Уликите, забелязани от полицията на местопрестъплението, внушават убедително, че нападението е дошло от външен човек: отпечатък от туристическа обувка е намерен в прахта на пода в мазето. Той не е свързан с никой от семейството, нито с над 400-те човека, които са посещавали къщата.
Срамен косъм е открит на одеялото, с което е увита ДжонБенет. Той не принадлежи на Джон, Патси или Бърк Рамзи. Парче счупено стъкло е открито под прозореца в мазето. Прозорецът бил отворен и по перваза личали следи от проникване. На стената на мазето под прозореца има следа от ожулване, подсказваща, че някой е влязъл или излязъл през този прозорец. Тиксото и връвта, използвани в убийството, не са открити в къщата. Нападателят трябва да ги е донесъл и отнесъл със себе си. Доказателства срещу конкретен човек обаче няма. Така с времето случаят започва да изстива - полицията почти спира работа по него. През януари 2000 г. единствената дейност е заснемането на минисериала „Перфектно убийство, перфектен град" на CBS, създаден по едноименната книга на Лорънс Шилер. Но идва февруари, когато частен терапевт казва на пресата, че една от клиентките му разполага с решаваща информация за смъртта на ДжонБенет Рамзи.
