Когато си мислите за паразити, вероятно се сещате за червеи и буболечки... но в бруталното царство на океана изглежда, че всичко е позволено. Там дори акулите не са в безопасност, а някои редки случаи доказват колко суров може да бъде животът под вълните.
В сърцата и органите на акулите учените от време на време са регистрирали рядък, но все пак възможен паразит: Simenchelys parasitica (тъпомуцунеста змиорка). В един от случаите, регистриран през 1997 г., голяма акула мако (Isurus oxyrinchus) е разрязана и в сърцето ѝ са открити две змиорки, които са се впили в сърцето на акулата и смучат кръвта ѝ.
Десет години по-късно, през 2007 г., в сърцето, телесната кухина и мускулите на дребнозъб пясъчен тигър (Odontaspis ferox) също са открити змиорки. Това, което прави тези случаи интересни, е, че змиорките - единствените видове от своя род, не е необходимо да са паразити. Те могат да живеят доста щастливо в океана, като просто се носят свободно, почиствайки мъртвите останки на морските животни по дъното, пише „Science Alert“. Но не. Змиорките обичат да си проправят път и в плътта на по-големи риби където пируват до насита.
Не беше известно змиорките да паразитират върху акули, докато през юни 1992 г. от дъното на западната част на Северния Атлантически океан не е изваден мъжки екземпляр от акула мако и не е изтеглен на сушата в Монтоук, Ню Йорк. Акулата с тегло 395 кг беше закачена на парагада, което означава, че куката я е хванала някъде другаде, а не за устата ѝ, и вече беше мъртва, когато я извадиха на борда. Оцветяването подсказва, че акулата е престояла известно време на калното морско дъно. Тя беше поставена в хладилна камера до следващия ден, за да може да бъде внимателно изследвана и да се установи как е умряла - например от болест или паразити.
На следващия ден, когато акулата беше разрязана от биолозите Джанин Кайра от Университета на Кънектикът и Нанси Колер от Научния център по риболов в североизточната част на САЩ, вътре имаше изненада, подобна на някакво зловещо яйце на Киндер. Там, сгушени в лумена на сърцето на акулата, са открити две блестящи млади женски змиорки с дължина, съответно, 21 и 24 сантиметра. Те бяха мъртви, разбира се; бяха извадени от океана и поставени в хладилна камера. Но изглежда, че преди това са били здрави.
Нещо повече, открити са доказателства, че змиорките са се били настанили от известно време в сърцето на акулата.
Прочети още
"Стомасите и на двете змиорки бяха пълни с кръв, което предполага, че те са били в акулата достатъчно дълго, за да се хранят", пише екипът, ръководен от Кайра, в статия, публикувана през 1997 г. "Съдържанието на стомаха и на двете змиорки се състоеше изцяло от съсирена кръв. В нито една от двете змиорки не беше открито чревно съдържание (храна или паразити)."
Сърцето на акулата имало увреждания, които не били открити в сърцата на шест други акули от вида късопръста мако, които учените изследвали и в които нямало змиорки. Но интересното е, че учените не са могли да открият следи от това как змиорките са попаднали от външната страна на акулата в нейното сърце. Екипът смята, че змиорките са намерили акулата ранена или мъртва от куката на парагадата и са се възползвали от възможността да си похапнат.
"След като е била компрометирана от куката, късоопашатата мако е висяла на дъното на океана или точно над него по време на смъртта си", пишат те в статията си. "Точно преди или след смъртта ѝ двете змиорки от вида "pugnose" открили акулата и се впили в нея в една и съща област - някъде около хрилете или гърлото. Змиорките навлезли в кръвоносната система (или чрез аферентна артерия, или чрез вентралната аорта) и се отправили към сърцето. В определен момент от този процес змиорките консумирали кръв."
За пясъчния тигър информацията е още по-оскъдна. В статия от 2007 г. пише, че женска акула, дълга 3,7 м, е намерена да се носи мъртва в океана близо до Фуертевентура на Канарските острови. Няколко змиорки са открити "в сърцето, телесната кухина и прилежащата гръбна мускулатура" на акулата.
"Предполага се, че тази акула е била възрастна, но яйчниците ѝ напълно липсват, тъй като или са били изядени от змиорките, или са се изродили по естествен път", пише екипът, ръководен от биолога на акулите Иън Фъргюсън, който е и метеоролог в Би Би Си в Обединеното кралство.
"Възможно е змиорките да са допринесли за причината за смъртта, тъй като не бяха открити други очевидни външни или вътрешни причинно-следствени фактори."
Два случая не са тенденция, а змиорките изглежда се развиват добре от източници на храна, които не са живи. Например при един труп на кит, наблюдаван край бреговете на Япония, тъпомуцунестите змиорките съставляваха повече от половината от всички наблюдавани животни, дошли да се хранят. Стратегията на змиорките е т.нар. факултативен паразитизъм - те не се нуждаят от храна от живи животни. Но тази способност може да е аналогична на начина, по който други организми са развили задължителен паразитизъм или абсолютната необходимост да се прилепят към друг жив организъм, за да оцелеят.
Както отбелязват Кайра и колегите ѝ, "тази способност да се живее дори за кратко в друг организъм има важно потенциално еволюционно значение, тъй като предоставя бъдеща възможност за филогенетични и екологични промени, които в крайна сметка биха могли да доведат до появата на задължителни паразитни линии и истински гостоприемници."
