Август е най-тихият месец - ако използваме думите на Т. С. Елиът - или поне така са смятали редакторите на новини някога. Политиците излизат в отпуск, правителствата спират работа, хората се отправят към планините или плажа. Не се случват много неща. Не и този август. През този месец светът преживява необичаен пик на нестабилност, неустойчивост и несигурност, безпрецедентен в последно време. Страшно е, шокиращо е, дори е някак диво.
Внезапни революции, настоящи и предстоящи войни, ужасни престъпления, вражди на високи позиции, глад, криза на жизнените разходи, жестоки бунтове и неразбираема пазарна паника идват не като единични шпиони, а на батальони. В свят, в който взаимното унищожение, пропито с жестокост и отчаяние, е любимо човешко занимание, мрачните гледки от "Пуста земя" на Елиът привличат отново.
Всъщност идеята за бездейния, "заспал" август никога не е била актуална. Месецът е кръстен на Август Цезар, първият император на Рим, когото едва ли бихме нарекли тиха и спокойна личност. Първата световна война избухва през август 1914 г. През 1945 г. САЩ хвърлят две атомни бомби върху Япония. През 1100 г. арбалет, за който се твърди, че е изстрелян от самотен убиец, пронизва Уилям Руф, крал на Англия. Съвсем като в "Игра на тронове". Съвсем в духа на Тръмп.
Не чак толкова отдавна нахлуването на Саддам Хюсеин в Кувейт през август 1990 г. предизвика първата война в Персийския залив. През 1991 г. т.нар. августовски преврат в Москва имаше за цел да свали от власт последния съветски президент Михаил Горбачов. През август 1997 г. Даяна, принцесата на Уелс, умира в автомобилна катастрофа.
За разлика от всичко това, през август 2024 г. не се откроява никакво особено разтърсващо света събитие. Вместо това едно ужасяващо бедствие бързо следва друго, като се слива, за да създаде тревожно усещане за анархичен разпад. Революцията в Бангладеш от миналата седмица отразява този процес. Припомняйки свалянето на Фердинанд Маркос от власт през 1986 г. във Филипините, Шейх Хасина, продемократичен министър-председател, превърнал се в автократ, не просто загуби работата си. Тя едва не загуби главата си, като в последния момент се отправи в изгнание. Бангладеш, който се намира в хаос и е обзет от безредици трябва да се сглоби отново. Това няма да е лесно.
Или пък да вземем за пример вълнението след пародията на изборите във Венецуела. Президентът Николас Мадуро, който не е Чавес, смяташе, че всичко е в кърпа вързано. След това започнаха да пристигат действителните гласове. Ужасен, той със закъснение осъзна, че губи. Публикуването на резултатите беше внезапно преустановено, Мадуро обяви фалшива победа и започнаха познатите лъжи, репресии и насилие.
Само че този път, както и в Бангладеш, репресиите не проработиха. Резултатите от гласуването не са публикувани, така че никой не му вярва. САЩ и Европа твърдят, че е спечелил кандидатът на опозицията Едмундо Гонсалес. Дори приятелски настроените леви правителства в Бразилия, Колумбия и Мексико също се усъмниха. Стотици са арестувани, десетки са загинали. Въпреки това Мадуро не отстъпва и така кризата се задълбочава.
Сред хаоса могат да се открият общи знаменатели, приложими и другаде. Бедността, липсата на възможности и официалната корупция разтърсват глобалната световна улица. В Кения млади антиправителствени демонстранти предизвикаха протести на поколението Z в Нигерия и Уганда. Около 70 % от бързо увеличаващото се население на Африка е под 30 години. Младежкият бунт не се ограничава само до един календарен месец. Там то става постоянно.
Друг общ фактор е нарастващата склонност на авторитарните лидери да пренебрегват международното право и Устава на ООН. Непредизвиканото нахлуване на Русия в суверенна Украйна е предупредителен пример. Конфликтът драматично се засили този месец, след като големи украински сили нахлуха в Русия в лицето на ужасно лицемерното възмущение на Владимир Путин.
В Близкия изток ситуацията става все по-лоша, което засилва опасенията за война в целия регион. С тревога се очаква отговорът на Иран на убийството на лидера на Хамас, Исмаил Хания в Техеран. Това е стара история. Западните държави провеждат спешни евакуации. Израел, подкрепян от САЩ, се подготвя да отвърне на удара. Нервните арабски лидери призовават за сдържаност, както обикновено правят.
Ужасите стават познати от повторенията и губят силата си да шокират. И все пак някои от тях са пронизващи. Този месец доклад на базираната в Йерусалим правозащитна група B'Tselem постави под фундаментално съмнение мълчаливото съгласие на Запада с криминалното поведение на израелското правителство след атентатите от 7 октомври. Докладът показва, че министър-председателят Бенямин Нетаняху и неговите колеги от твърдата линия управляват "лагери за изтезания" за палестински затворници.
B'Tselem старателно документира "институционализирано малтретиране", включващо жестоки побои, сексуално насилие, глад, отказ на медицински грижи и лишаване от основни нужди. Констатациите повтарят тези на експертите на ООН. Близо 10 000 палестинци се намират в израелски затвори, като много от тях са задържани без обвинения. Това е скандал. Това е новият Абу Граиб. Въпреки това крайно десният министър на финансите на Израел, Безалел Смотрич, невъзмутимо внушава, че гладуването на палестинците в Газа е "оправдано и морално".
Дали август 2024 г. ще отбележи повратна точка в отношението към режима на Израел? Би трябвало, но вероятно няма да стане. По същия начин декларацията на ООН от миналата седмица, че 600 000 души са изправени пред глад в лагерите за разселване в Северен Дарфур, е ярък упрек - предвидима кулминация на една срамна история на международно безразличие и пренебрежение. Гражданската война в Судан е катастрофа с тежки последици за целия регион на Сахел, тероризма и миграцията - но изглежда, че малцина забелязват това, камо ли да се интересуват.
Дългите августовски вечери на антимигрантски бунтове, водени от бандитските британски еквиваленти на европейските неофашистки расисти и ксенофоби, напомнят колко разрушителен и разединяващ въпрос е миграцията във всички западни демокрации. Насилието доближи усещането за глобална дисфункция до дома на много хора, живеещи в икономически бедните райони на Великобритания след Брекзит.
В противоположния край на спектъра богатите вълци от Уолстрийт и други финансови центрове бяха заети да дават своя принос към международната несигурност с безотговорна демонстрация на рекордна нестабилност на фондовия пазар. И все пак тревогите на работниците със сигурност отразяват страховете и несигурността на един свят, който излиза от контрол.
Говорейки за контрол, "незаменимата" страна, към която голяма част от света се обръща в трудни моменти, прекара август, безнадеждно разсеяна от вътрешнополитически вълнения. Не очаквайте САЩ да "решат нещата", освен ако Джо Байдън не направи прощален опит. „Харис срещу Тръмп“ се очертава да бъде битката на века, в която ще се сбият всички, ще се избодат всички очи и ще се стигне до фотофиниш.
Кой знае? Може би септември ще бъде по-спокоен.
