Президентът Доналд Тръмп съобщи в понеделник, че назначава за свой съветник по въпросите на националната сигурност ген. Хърбърт Реймънд Макмастър. Известен също като Ейч Ар, той е с висока репутация във въоръжените сили и е смятан за един от водещите военни стратези и тактици в страната. В същото време ген. Макмастър има славата и на критик на президенти и генерали, което едва ли ще му помогне в администрация, която е особено чувствителна към несъгласните с нея.
Това е поредният генерал, към когото се обръща Доналд Тръмп. Той заема овакантения от особено лоялния му о.з. ген. Майкъл Флин пост в екип, в който се решава в значителна степен външната политика на САЩ. Контраадмирал Робърт Харуорд, който бе смятан за евентуален наследник на Флин с шансове за назначаване, отказа предложението през уикенда. Министър на отбраната за пръв път от десетилетия насам е бивш военен - наложи се Конгресът изрично да гласува изключение за ген. Джеймс Матис, защото той още не бе минал през срока от 7 години в резерва, преди да бъде допуснат до ръководството на Пентагона, което по правило трябва да е цивилно.
Също в понеделник президентът обяви, че о.з. ген. Кийт Келог, който временно изпълняваше задълженията на Флин, става началник на администрацията в Съвета за национална сигурност. Сред обсъжданите имена за съветник по националната сигурност е бил и ген. Робърт Каслън, началник на военната академия на САЩ в Уест Пойнт. Този съветник е със статут на независим помощник на президента и не се нуждае от одобрение от Сената. Ролята му в различните администрации е била с разнообразна тежест, но той (или тя) винаги присъства на заседанията на Съвета за национална сигурност заедно с министъра на отбраната, министъра на външните работи и различните разузнавателни агенции. Мисията му е да координира министерства и агенции при консултирането на държавния глава за външнополитически и военни действия. Повечето президенти са се спирали на цивилни, но висши военни е имало при президентите Джералд Форд и Джордж Хърбърт Уокър Буш (Брент Скаукрофт) при Роналд Рейгън (Колин Пауъл).
Г-н Макмастър, който е на 54 години, е доктор по история от Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил. През 2014 г. сп. „Тайм" го постави сред 100-те най влиятелни хора отчасти заради това, че не приема неуредиците на системата. Той е ветеран от няколко войни на САЩ, като спечелва уважението на командирите и подчинените си във войната в Залива от 1991 г. Тогава той предвожда малобройна бронирана част, с която унищожава много по-голям отряд на иракската Републиканска гвардия в боя при 73 Ийстинг (името идва от координатите върху картата). Сражението често е наричано „най-голямата танкова битка от Втората световна война насам" и „последната велика танкова битка на ХХ век". За няколко часа американците унищожават около 160 танка, 180 бронирани машини, 12 оръдия и 80 камиона и джипа от елитните части на Саддам Хюсеин. Сега колега на Макмастър коментира, че на генерала може да се наложи да води в Белия дом битка с „тамошната Републиканска гвардия, която може да се окаже по-трудна от иракската".
Генералът става известен през 1997 г. заради книгата си „Неизпълнение на дълга", в която критикува политическото и военното ръководство на САЩ за слабото водене на Виетнамската война. По-късно той критикува и президента Джордж Уокър Буш за воденето на втората война в Ирак. Като командир ген. Макмастър демонстрира през 2005 г. как с различна стратегия за борба с тероризма може да бъдат победени бунтовниците в Ирак. Ген. Дейвид Петреъс използва през 2007 г. този подход да овладее и обърне хода на събитията в момент, когато изглеждаше, че САЩ ще изтърват контрола над Ирак.
Генералът от 2014 г. е директор в Центъра за интегриране капацитета на сухопътните сили във Форт Юстис в щата Вирджиния. Сега една от първите му задачи ще е да си изясни каква е позицията му в съществуващата едва от месец администрация на Съвета за национална сигурност при наличието на подозрение към хората от времето на Барак Обама, че през тях изтича информация към медиите, която в почти всеки случай е строго конфиденциална.