Неоткрит досега автопортрет на Винсент ван Гог с широкопола шапка и разхлабена кърпа около врата беше намерен на гърба на друга негова картина, изложена в колекцията на Националните галерии на Шотландия повече от половин век. „Беше абсолютно вълнуващо“, казва Лесли Стивънсън, старши консерватор на картини в Националните галерии на Шотландия, за момента, в който рутинна консервационна рентгенова снимка на картината на Ван Гог, "Глава на селянка", разкрива тази необикновена находка на гърба на платното, скрита повече от 100 години под слоеве лепило и картон. Сн.: National Galleries of Scotland „Не очаквахме много“, казва Стивънсън за „скромната малка картина“, подарена през 1960 г. от единбургския адвокат Александър Мейтланд. Рентгеновите плаки са обработвани в старомодна тъмна стая и когато Стивънсън погледна изображенията, тя осъзнава, че се взира в лицето на самия Ван Гог. „Ето и ето! Не виждаме много от селянката, но това, което имаме, е оловното бяло, много по-тежкият пигмент, който е използвал за лицето си, показващ се, след като рентгеновата снимка мине през картона".

По-нататъшни изследвания показват, че картината е една от поредица експериментални автопортрети – има пет подобни творби, изложени в Музея на Ван Гог в Холандия – нарисувани върху гърба на по-ранни платна от времето, когато е живял в Нуенен, на юг на страната, от декември 1883 г. до ноември 1885 г. Там той предприема редица селски проучвания в подготовка за своя ранен шедьовър „Селяни, ядящи картофи“, рисуван през 1885 г. Франсис Фаул, старши куратор за френското изкуство, каза, че откритието – което се смята за първо за която и да е институция в Обединеното кралство – допринася за разбирането за решаващ период в художественото развитие на Ван Гог, когато той за първи път се сблъсква с работата на френските импресионисти след преместването си в Париж през 1886 г., където е подкрепен от брат си Тео и се среща с авангардни художници като Анри дьо Тулуз-Лотрек и Емил Бернар. Вдъхновен от хора като Жорж Сьора и Пол Гоген, той възприема по-цветен и експресивен стил на рисуване, като за първи път експериментира със счупени четки, използвайки себе си като модел и използвайки повторно платна, за да спести пари. Фаул каза: „Този ​​период, когато той започва да създава автопортрети, е ключов за развитието на неговия зрял стил, когато той започва да експериментира със собствения си отличителен удар с четка". Сега консерваторите ще започнат процеса на разкриване на автопортрета, който е в несигурно състояние под слоеве лепило и картон, като същевременно запазват оригиналната картина. „Сякаш стъпваш в неизвестното“, каза Стивънсън. „Предизвикателството ще бъде премахването на лепилото от слоевете маслена боя, като се използва разликата в разтворимостта на лепилото на животинска основа и боята на маслена основа.“ В една типична година Музеят на Ван Гог в Амстердам приема до 300 запитвания от хора, които вярват, че са открили изгубенa картина на твореца, но много малко се оказват законни. През 2013 г. пейзажът Залез в Монмажур, рисуван две години преди смъртта му през 1890 г. и забравен на норвежки таван, беше изложен в Амстердам, докато миналата година скица с молив на изтощен работник беше показана пред обществото, след като седеше повече от век в частна колекция на холандско семейство. „Откриването на нова творба е необикновено“, казва Стивънсън. „Всичко, което ни дава повече информация за художника, е огромен бонус и просто показва ползата от технологичния анализ, че все още можем да открием нови неща.“