23.8 млрд. долара са вкарали българските емигранти в икономиката на Родината, откакто страната е членка на Европейския съюз. Българите от чужбина са пращали средно по 1.7 млрд. долара на година в периода 2007-2020 година. Това стават ясно от последните данни на Световната банка по изчисления на Expert.bg. Само за последните 10 години сумата на емигрантските трансфери към България достига внушителните 17.3 млрд. долара. 954-те млн. долара, изпратени от българските емигранти през 2020 година, се равняват на 1.4% от БВП на страната за съответния период. Спадът с близо 60% спрямо предходната 2019 г. и представляват 17-годишно дъно. За последно в България е постъпвала по-ниска стойност по този канал през 2002 г. Най-високата сума е отчетена през 2018 г. – цели 2.4 млрд. долара.

Прочети още

През 2007 година България стана член на Европейския съюз, което даде права на българите да работят легално в едни от най-развитите икономики в света. Въпреки това трансферираните суми не демонстрират значителен скок след тази дата. Реално няколко години след установяването на паричен съвет в страната, по-популярен като валутен борд, започват да се наблюдават значителни потоци към родната икономика. За сравнение, през 2000 година емигрантите са пратили едва 58 млн. долара, докато през следващата 2001 година сумата скача до 826 млн. долара. В периода 2002-2019 г. общата стойност по емигрантските трансфери

неизменно е надхвърляла $1 млрд. на година

а през последните три – 2 млрд. долара. Eмигрантските трансфери в България представляват едва 0.13% от общата сума, изпратена от мигранти по света през 2020 година, която възлиза на 701.9 млрд. долара, сочат данните на Световната банка. Цели 77%, или 539 млрд. долара, всъщност са пари, пратени към държави с ниски и средни доходи. COVID-19 пандемията не е повлияла осезаемо на паричния поток към по-бедните страни, като той е намалял с едва 1.6% спрямо 2019 година, когато сумата е достигала 548 млн. долара. Спадът в регистрираните потоци на парични преводи през 2020 г. е по-малък от този по време на световната финансова криза през 2009 г. (4,8%), отбелязва още Световната банка. Понижението е по-малко и в сравнение със спада на потоците от преки чуждестранни инвестиции към страните с ниски и средни доходи, които, с изключение на потоците към Китай, се свиват с над 30 на сто през миналата година. Потоците от парични преводи към страните с ниски и средни доходи дори надминават преките чуждестранни инвестиции (259 млрд. долара) и отвъдморските помощи за развитие (179 млрд. долара) през 2020 г., сочат данните.