Надя Тодорова дава интервю от дома на дъщеря си в Прага
Пенчо Ковачев
„Нямате представа колко ми липсва България", възкликваше Надя Тодорова всеки път когато български журналист й звънеше за поредното интервю. Но вместо към родния Асеновград тя замина да играе в небесния театър.
Кралицата на малките роли - както я наричаха всички - почина на 90 години в болница в Прага след дълго боледуване. Последните години от живота си тя прекара в дома на дъщеря си Антоанета и се придвижваше с инвалидна количка.
Надя Тодорова е връстничка на Георги Калоянчев и Георги Парцалев. Родена е на 1 ноември 1925 г. Започва творческата си кариера в общинския театър в Асеновград, после режисьорът Любен Гройс я кани в Смолянския, следват Пазарджик, Сливен, Габрово. Няма професионално образование, но има огромен талант.
Призната е за актриса по прословутия член 9 според стар указ на правителството, който позволява на самодейци да работят в професионалните театри. Любовта й към филмите и артистичният й талант явно идват от баща й, работил някога в софийското кино „Одеон".
През 20-те години на миналия век го канят в Станимака (днес Асеновград), за да открие първото нямо кино в града. Вместо да се върне обратно в София, той се влюбва в местна девойка и остава там, в провинцията.
Като малка Надя искала да стане балерина. След като завършва гимназия, записва право в Софийския университет. По време на ваканцията след първи курс вижда обява в Асеновград, че ще бъде проведен изпит за актьори за общинския театър в града. След години ще признае, че тогава нещо трепва в сърцето й. Без да каже на никого, се явява на изпита. Изпълнява монолога на Жулиета от драмата на Шекспир и е сред първите приети. А ролята на Жулиета ще остане голямата й мечта.
На театралната сцена играе 39 години, 8 месеца и 14 дни. Снима се в над 40 български филма. След като играе с Коста Цонев в „Година от понеделници", той я нарича голямата актриса на малките роли и българската Ана Маняни. Тя играе с подкупваща естественост и непринуденост. Когато я гледат в първите филми, мнозина мислят, че е натуршчик.
В киното дебютира чак на 50 години. Първи я кани пред камерата Тодор Андрейков, наречен Човека кино, в своя единствен игрален филм „Неделни мачове" през 1975 г. Но през следващата 1976 г. излизат три филма с нейно участие - „Самодивско хоро", „Записки по българските въстания" и „Снаха". И режисьорите сякаш започват да наддават за артистката, в която всичко беше голямо - и габаритите, и талантът, и сърцето, и чувството за хумор.
Най-често я снима Иван Андонов. Той казваше, че тя е в графата му „любими артисти" заедно с Георги Русев. Тя признаваше, че той е нейният кръстник в киното. След „Самодивско хоро" Надя играе в още 9 негови филма: „Покрив", „Черешова градина", „Светъл пример", „Дами канят", „Бяла магия", „Опасен чар", „Мечтател", „Вчера", „Адио, Рио". Вмъква я в малка роля, вероятно написана само заради нея, и в първия си филм, който заснема след промените през 1989 година - „Вампири, таласъми".
Преди години Иван Андонов признава, че най-голямата й роля в негов филм е в „Дами канят". Тя е една от курсистките по шофиране и също като другите се опитва да свали красивия инструктор Яким (Стефан Данаилов). С огромна страст тя плете и мери пуловера за палавия Яки. И с каква нега в очите му казва: „Екиме, хайде да избягаме от този прованс!" или: „Вземи ме, лодкарю, в своята ладия лека..." „Лада, искаш да кажеш...", прозаично я поправяше инструкторът.
„Виждах колко щастлива беше, когато се облечеше и гримираше за ролята си във филма. - разказва Иван Андонов. - Абе, става хубава жена, жена със самочувствие! И мъжът й Кольо Теменугов, един прекрасен човек, който много я обича, като я видя с червената перука, вика: „Наде, я си ела вкъщи с нея, много си хубава!" И започна да се върти всеки ден около снимачната площадка, доста ревниво да я поглежда, когато се снима с Ламбо. Току й носи ябълчица, сокче, нещо да се погрижи за нея, да не я остави в опасните ръце на Стефан Данаилов...", спомняше си някога Иван Андонов, също вече покойник.
В „Опасен чар" Андонов събира двамата си любимци в семейна двойка. И точно Надя измисля култовата фраза „Ами да ги подредим роднина - роднина, милиционер, роднина - милиционер..." Хрумва й, докато с Георги Русев умуват как да изиграят сцената с разпределянето на сватбените покани. Възникнал спор дали фразата ще мине през Художествения съвет. Андонов я оставя във филма, а оттам тя влезе в българската история.
Двамата актьори са толкова органични като семейство, че един ден, докато те седят на пейка и чакат да им дойде редът за снимки, край тях минава някаква жена, заглежда ги с любопитство и пита: „Вярно ли е, че вие сте мъж и жена?" Георги Русев казваше, че
Надя няма аналог в българското кино.
Освен с Иван Андонов Надя снима с почти всички големи български режисьори от нейното време. Играе в „Илюзия" на Людмил Стайков, „Любов и нежност" и „Закъде пътувате?" на Рангел Вълчанов, „Двойникът" и „Господар за един ден" на Николай Волев, „В името на народа", „Войната на таралежите" и „Карнавалът" на Иванка Гръбчева и др.
Когато през 1977 г. Младен Киселов става директор на Сатиричния театър, кани Надя Тодорова в трупата му. Тя мисли дълго, но накрая отказва и остава в Асеновград, за да гледа болните си родители.
С Никола Теменугов се женят през 1952 г. През 2002-а отбелязват златната си сватба с църковен брак. Двамата имат син и дъщеря. След смъртта на съпруга си през 2009 г. Надя отива да живее в чешката столица, където дъщеря й Антоанета работи като реставратор.
„Като млада исках много неща. Обичах с любов да си върша работата. Сега искам само да съм здрава и да имам бодър дух до последния момент. Защото е много лошо човек да изгуби разсъдъка си и да стане смешен", каза Надя Тодорова през 2006 г.
Господ, изглежда, чу молбата й и запази духа и разсъдъка й до последния й земен ден.
