„Добър вечер, и при нас в Аляска е лято и жеги“, смеят се Иван и Жана. Сериозно? Изненадана съм. Нали сме свикнали да свързваме Аляска със суровите зими... При нас е 18 часа, а при тях - 7 сутринта. „По обяд ще е 30 градуса, защото тук има бели нощи, слънцето грее и през нощта и става по-топло, отколкото в България“, пояснява Иван. Двамата звучат свежо в ранната утрин, макар че 4-месечният им син Калоян пак не ги е оставил да спят спокойно през нощта.щ За тях сред приятелите им в България се носят легенди - че Иван Гяурски е започнал бизнес с палачинки на един котлон, а сега имат 3 ресторанта, хостел, имоти... И че са страхотни купонджии, душата на компанията. Иван пояснява през смях, че котлоните в началото са 2, ресторантите вече не са 3, но всичко по реда си. „Пътят ни от България до Аляска е доста по-различен от този на други емигранти - казва Жана. - Не сме си мечтали да притежаваме обекти в Аляска.“ Двамата са софийски деца, шопчета, играещи в града и прекарващи летата си на село, при баба и дядо. И много влюбени в България. „Лично аз никога не съм се виждала като емигрант, Иван пък се е канел да остане година-две, но ето че сме тук, аз от 6 години, той от 10“, смее се Жана. Ресторантът на Иван и Жана „The Crepery“ във Феърбанкс. Тя завършва Първо СУ в центъра на София, в паралелка с изобразително изкуство. Следва международни отношения в Софийския университет. „Оказва се, че в София сме живели на 5 минути един от друг, но не сме се познавали. Срещнахме се в Аляска“, казва Иван. Той е завършил Втора английски гимназия, социални дейности в Софийския университет и магистратура по международни бизнес отношения. И двамата отиват

в Аляска на студентска бригада

първо Иван, през 2011 г., после Жана, през 2015-та. „Имаме твърд план след няколко години да се приберем в България. Не искаме синът ни да стане американец“, казва Иван. В началото не е мил чинии, но сега, като собственик на заведение, му се е случвало, смее се той. Първите 3 години, преди да отвори собствен бизнес, е работил на две, че и на три места. Бил е сервитьор, барман и управител на ресторант. Никога не е готвил. Правил е и дограми и прозорци, бил е шофьор на шатъл - хотелски автобус. Целия си професионален опит в ресторантьорството е придобил в Аляска, споделя той пред „Труд“.

Приключение във Ванкувър, Канада.

Избрал е един от най-актуалните бизнеси на полуострова. Феърбанкс, градът, в който живеят, е само около 100 хиляди души, но затова пък потокът от туристи, които минават през него, е 2 милиона годишно. Просто през летището на Феърбанкс минават туристи за посещение на Националния парк „Денали“, където е и най-високият връх в Северна Америка - Денали. Признават, че въпреки че ги тегли към България, са влюбени и в Аляска. Разказват за най-големите природни паркове в Америка, които са там, за огромни територии само от гори и абсолютно ненаселени, за многото езера, уникалната природа и приятелски настроените хора, които са много по-близки по манталитет до българите. За разлика от американците от другите щати, където всичко е автоматизирано, в Аляска все още деца играят на улицата, а хората са усмихнати, приветливи и готови да помогнат.

Необикновените атмосферни условия

в началото шокират новодошлите. На 21 срещу 22 юни - лятното слънцестоене - слънцето не залязва и е светло през цялата нощ. Всеки следващ ден тъмнината се увеличава с 10 минути на ден и до края на август нощта е колкото в България, като слънцето изгрява към 6 часа и залязва към 21 ч. При зимното слънцестоене на 22 декември денят е само 4 часа, през останалото време е тъмно. Слънцето изгрява към 10.30 и залязва към 15 ч. Оттам започва да расте отново с 10 минути на ден. Нощта е по-дълга от края на септември до средата на февруари. През останалата част на годината нощта е по-кратка, отколкото в България. „Промяната е доста бърза. Вече не ни прави впечатление, но първите години ни беше доста трудно да свикнем“, споделя Жана.

В „Юнивърсъл студиос“, Лос Анджелис, Калифорния.

Северното сияние може да се наблюдава от септември до май. Не всяка нощ се вижда, но ако един турист дойде през февруари за 5 дена, ще го види, обясняват двамата. Как се понасят дългите нощи? „Тук сме, за да работим, за да си осигурим повече свобода в България. Навън може да е плюс 40 или минус 40 градуса,

в кухнята температурата е една и съща

е обяснението на Иван. Аляска е земя на крайностите - става много студено и много тъмно и много светло и много топло, допълва той. През зимата се случва нощем да е минус 30, но най-често е минус 15-20 градуса. А как се приспива бебе в такава променяща се обстановка? „С много плътни пердета - смее се Иван. - И за възрастните е задължително да има плътни пердета.“ Много хора ходят в Аляска заради Северното сияние. Там се провежда и световното първенство по айс карвинг - ледени скулптури. През зимата има ескимоски олимпийски игри, фестивал на среднощното слънце, защото на 22 юни слънцето изобщо не залязва. Големият университет пък често е посещаван от хора от НАСА и във Феърбанкс ходят много учени, за да изучават Северното сияние.

На Полярния кръг.

Иначе Феърбанкс си е атрактивно място и за туристи, и за работа. Легендарните от миналите векове златотърсачи вече ги няма. Находищата на злато са монополизирани. Сега актуален е добивът на нефт. През града минава инженерното чудо, 1300-километровият нефтопровод „Трансаляска“, по който се докарва нефт от замръзналата земя през континента надолу, към топлите земи около Тихия океан. Иван наблюдава как се развива активният туризъм целогодишно и решава да се насочи към ресторантьорската и хотелиерска индустрия. Казва си, че за двумилионния поток от туристи може да се направят по-добри заведения. В града има тайландски и други азиатски ресторанти, но всичко друго е американска кухня, която според него е „лишена от въображение“. „Работил съм в общо 10 ресторанта и забелязах, че навсякъде правят едни и същи грешки в постоянството, обслужването, качеството. Знаех си, че във Феърбанкс

има място за нещо по-добро

коментира Иван. Жана каца в Аляска точно на първата година откакто Иван е отворил ресторанта си - 25 май 2015-та, на студентска бригада с идеята да поработи 3 месеца и да се върне. Има съвсем други виждания за бъдещето и едно от тях е да пътува. В началото работи като камериерка в хотел в една от големите вериги в града, които поемат всички круизи на туристи от „долните щати“ (така наричат в Аляска другите щати южно от тях - б.а.). Към средата на лятото започва при Иван. Покрай работата между двамата се „заформя любов“ и така вече 6 години са заедно в Аляска.

На шейна с кучешки впряг.

„Дойдох тук с една чанта дрехи и 80 долара в джоба - разказва Иван. - Три години по-късно нямах пари за някаква гигантска инвестиция. Започнах собствения си бизнес в един местен туристически парк, отворен само през лятото. В една малка кабинка 3 на 3 метра и с 2 котлона започнах да правя палачинки.“ След много успешен сезон в края на лятото той се премества в целогодишен малък ресторант с 35 места. На следващата година Иван работи и в парка, и в малкия ресторант. На края на годината отваря

още един ресторант за дюнери

гируси, мусака и друга средиземноморска кухня. „За кратко имахме 3 ресторанта, но на следващото лято нямаше как да отворим и лятната локация, защото не успявахме. С Жана държим на един много висок стандарт, който изисква присъствието и контрола ни навсякъде. И точно затова сме толкова големи“, обяснява Иван. За ресторанта им „The Crepery“ двамата купуват нова сграда в центъра на града. С много по-голямо меню, много повече персонал и с много по-голяма заетост. „The Crepery“ е номер едно във всичките онлайн форуми за Феърбанкс - Google, Yelp, TripAdvizor, Urban Spoon. „Това е рeзултат от стандарта, който сме заложили и поддържаме“, коментира Иван. Хитът, с който Иван и Жана привличат милионите туристи, са над 40 вида палачинки, които не са това, което знаем. Имат палачинки със сьомга, с телешко, пилешко, крем брюле, вегетариански, вегански, безглутенови, с месо от краб, панчета, прошуто и с какво ли още не. Туристите си падат по палачинки с наденица от северен елен - екзотика. Вкарали са и много неща от българската кухня - нашенска

чубрица, която си поръчват от Чикаго

а също и българско сирене. Имат и много рецепти, повлияни от българската кухня, например сладко-солено - със сладко и фета сирене, което никой друг не прави. Добавят и много чушки, маслини и други типични европейски продукти. „Сега вече в ресторанта имаме 120 места вътре и 72 места отвън“, казва Иван.

Луди по летенето.

Двамата отварят и хостел за туристи, където Жана е човекът - занимава се с резервациите, счетоводството. Иван признава, че откакто идва Жана, бизнесът му се разраства много повече и може да предприема смело нови проекти. Вече имат и няколко имота, които отдават под наем. „Ние сме две противоположности, които се допълват - казва Жана. - Той е изключително позитивен и смел в поемането на рискове човек, аз съм реалист. Намирам кусури, които Иван не вижда, защото гледа само напред и нагоре. Но винаги успяваме да се допълним в това отношение. Двамата гледаме в една посока, затова сме успешни.“