Опитът ми досега ме научи, че парите не са нещо, което пристига сигурно в края на всеки месец. Доходите ми са по-ниски в сравнение с предишната ми работа, но това, което правя, ми е много по-интересно
Мара Георгиева
Създателят на занаятчийската (крафт) бира „Айляк" Георги Христов избира името на продукта, защото носи усещане за свобода. В бизнеса навлиза случайно, но три години след началото, което поставил на софийския си балкон, е готов да рискува с производство в Германия и в София. Христов е завършил финанси във Франция и е магистър по бизнес администрация от Софийския университет. Животът и пътуванията в чужбина подхранват интереса му към качествената бира. И макар че има добре платена работа в софийския офис на световната одиторска компания „Ърнст и Янг", решава да прибави още едно хоби към заниманията си. И през есента на 2014 г. заедно с приятелка се впуска в експеримента „домашна бира, сварена на балкона". „Поради липса на гараж", уточнява с усмивка той. Започва да чете специализирана литература и да гледа видео с демонстрации и практически съвети. Купува от дистрибутор хмел, ечемичен малц и мая. Първите пет литра, които наподобяват бира, са сварени на газов котлон. После котлоните стават три, търсенето на рецепти продължава, а пробата и грешката водят до все по-успешни опити. „С времето започваш да усещаш пропорциите, научаваш все повече за етапите и паузите при варенето, които позволяват на ензимите да се активират. И бирата придобива търсения вкус", обяснява Георги Христов.
Дебютните клиенти на домашното пиво са приятелите. Началните проби ги напивали бързо, защото било „много трудно да се прецени нивото на алкохол". Първите спечелени от собственоръчно сварена бира пари са от октомврийско парти на открито - за приятели и случайни минувачи - в градинката пред Народния театър в столицата.
„Балконското хоби" на Христов става по-амбициозно. През 2015 г. той купува германска професионална машина за варене на бира с капацитет 50 литра и я инсталира в кухнята. „Това е инсталация, която ти дава право да регистрираш домашна пивоварна, защото отговаря на изискванията", уточнява Христов. Бира „Айляк" става все по-разпознаваема през участие в различни фестивали в столицата. През есента на 2015 г. „Айляк" отива на световното изложение „Експо" в Милано на щанда на „Слоу фууд" и това е първата стъпка към широката публика. Христов напуска работата си в „Ърнст и Янг" и се посвещава изцяло на проекта „Айляк". Прави проучване, след което заедно с производителя на крафт бирата „Ах!" преговаря с мениджърите на пивоварна в Серес, Гърция. „По това време в България нямаше малки занаятчийски пивоварни с оборудване и експертиза, а големите не са част от философията ни", обяснява избора той. Пристигат първите 6,000 бутилки „Айляк", произведени в Серес. От декември 2015 крафт бирата вече се продава в специализирани магазини. „Първоначалната инвестиция е 10 хил. лв., от които 4,000 лв. са взети назаем от приятели", уточнява Христов. Отчетените за 2015 г. приходи са 11 хил. лв., печалба няма.
2016 година носи високи оценки за бирата в специализираните сайтове. През лятото и есента на пазара се появяват още два вида „Айляк". Търсенето расте, „в определени месеци има дори недостиг", местата за продажба се увеличават, брандът става все по-популярен. Годината приключва с 64 хил. лв. приходи от оперативна дейност и 7,000 лева печалба.
„Малцът за бирата е от Германия, хмелът е от САЩ, маята от Белгия, а бутилките са от България", казва Георги Христов. И уточнява, че плаща на гръцката пивоварна за бутилка готов продукт. В сумата са включени суровините и наемът на мощностите. Месечно в Серес се произвеждат около 2,000 литра „Айляк". „Продаваме три вида „Айляк" в близо 60 обекта - специализирани магазини за бира и качествен алкохол в София, Варна, Бургас и Пловдив, както и в нощни заведения и във веригата „Фантастико". Водим преговори за навлизане и в други големи търговски вериги", съобщи Георги Христов. Дистрибуторите получават 10% отстъпка. В търговската мрежа бирата се продава на цени между 3.85 и 4.50 лв. за 330 мл. „Клиентите са млади, образовани с високи доходи, ценители на качествен продукт, различен от масовия. Но сме получавали похвали и от възрастни хора, за които крафт бирите са новост", казва Христов.
Рекламата за „Айляк" върви „от уста на уста". Компанията участва редовно във фестивали и събития, свързани с активния начин на живот. „Върша повечето неща сам. За определени дейности разчитам на външни изпълнители - етикетите са дело на млади талантливи български художници, аутсорсвал съм счетоводните услуги, работя с четири дистрибуторски фирми. Когато ползваш пивоварна под наем, това е сравнително нискорисков бизнес. Защото не инвестираш в дълготрайни активи, нямаш големи постоянни разходи. Дори да не продадеш дадена партида бира, не е краят на света", обобщава Георги Христов.
През април тази година Георги Христов обяви намерението си да премести производството на „Айляк" от Серес в София. Плановете на Христов и неговата компания - „Фийл гууд брю ко", изискват фабриката да е разположена в индустриалните квартали на София. Помещението трябва да е около 500-1,000 кв. метра, търси се готова сграда с трифазен ток и работеща пречиствателна станция. „Вече имаме сключен договор с голяма специализирана фирма за недвижими имоти за търсене на подходящо помещение", уточнява той. Възможният капацитет ще е около 200 хил. литра годишно. Идеята е една трета от мощностите да бъдат заети с производство на бира „Айляк", а свободните да се отдават под наем. Във фабриката ще има място и за дегустации. Планираният бюджет е около 500 хил. евро - за наем, оборудване, суровини, обучение на служителите и др. Очаква се в пивоварната да бъдат открити 5-7 нови работни места. „Две трети от капитала е наличен, за част от сумата ще тегля кредит", обяви Георги Христов. Според неговите изчисления, ако „Айляк" се произвежда в България, себестойността на бирата ще падне с 30-40%.
„Наясно съм, че проектът в България ще се проточи във времето", отбелязва той. Затова възнамерява през ноември да премести производството от Серес в Мюнхен. „Имах оферта за Германия още при стартирането. Тя обаче изискваше да поема отговорност за целия производствен процес - снабдяването със суровини, варенето и т.н. Тогава нямах опит и не събрах кураж за такава стъпка. Сега съм готов да направя тази крачка, защото изчисленията показват, че въпреки по-високите транспортни разходи заради по-дългото разстояние себестойността на бирата ще падне. Разликата ще ми позволи да вдигна отстъпката за дистрибуторите", коментира намеренията си Георги Христов. И допълва, че планира да открие подходящо помещение за склад в Германия, което ще му позволи по-лесно да дистрибутира бирата в региона и съседните държави. „Опитът досега ме научи, че парите не са нещо, което пристига сигурно в края на всеки месец. Доходите ми са по-ниски в сравнение с предишната ми работа, но това, което правя, ми е много по-интересно", казва Христов.
