В Съединените щати социолози и политически стратези наблюдават много отблизо един показател – the enthusiasm gap – доколко избирателите на двете партии се вълнуват от предстоящите избори. Това обикновено е точен предвестник и кой ще е победителят, особено за междинните избори. Между другото, той е 65% на 62% в полза на републиканците за този ноември. Ентусиазмът е почти еднакъв, след като машинациите на републиканците от последните няколко десетилетия доведоха до забрана на абортите. Резултатите от последните, четвърти за 18 месеца, избори в България показаха, че ентусиазъм в избирателите няма. Рекордно ниската избирателна активност навсякъде, освен в Турция, го показа. И когато това важи за почти всички партии – губи цялата система. Единственият ентусиазъм (освен този под строй за ДПС), който можеше да се забележи, беше сред избирателите на „Възраждане“. Но и там е само ако сравняваме с останалите партии. Ръстът при тях се дължи основно на разочаровани гласоподаватели - прелетни птички, които кацнаха при проруската партия от „Има такъв народ“. Вината обаче не е в избирателите, а в партиите и техните лидери, ПР-и и т.нар. стратези. Ако на изборите през октомври м.г. основната тема беше спирането на модела „Борисов-Гешев-Пеевски“, то сега такава липсваше. Не че няма в обществото и в събитията около нас – война, икономическа криза, инфлация, план за възстановяване след пандемията.
