В Съединените щати социолози и политически стратези наблюдават много отблизо един показател – the enthusiasm gap – доколко избирателите на двете партии се вълнуват от предстоящите избори. Това обикновено е точен предвестник и кой ще е победителят, особено за междинните избори. Между другото, той е 65% на 62% в полза на републиканците за този ноември. Ентусиазмът е почти еднакъв, след като машинациите на републиканците от последните няколко десетилетия доведоха до забрана на абортите. Резултатите от последните, четвърти за 18 месеца, избори в България показаха, че ентусиазъм в избирателите няма. Рекордно ниската избирателна активност навсякъде, освен в Турция, го показа. И когато това важи за почти всички партии – губи цялата система. Единственият ентусиазъм (освен този под строй за ДПС), който можеше да се забележи, беше сред избирателите на „Възраждане“. Но и там е само ако сравняваме с останалите партии. Ръстът при тях се дължи основно на разочаровани гласоподаватели - прелетни птички, които кацнаха при проруската партия от „Има такъв народ“. Вината обаче не е в избирателите, а в партиите и техните лидери, ПР-и и т.нар. стратези. Ако на изборите през октомври м.г. основната тема беше спирането на модела „Борисов-Гешев-Пеевски“, то сега такава липсваше. Не че няма в обществото и в събитията около нас – война, икономическа криза, инфлация, план за възстановяване след пандемията.
Партиите обаче не успяха да формират ясни послания.
Освен „Възраждане“ – срещу НАТО и ЕС, на страната на Русия и никаква помощ за Украйна, брандирано като „неутралитет“ (каквото и да значи това) и те сами срещу всички (нищо че това беше кампанийният лозунг на ИТН, съдържанието обаче си остана за „Възраждане“).
Прочети още
Борисов лично няма да се върне на власт
(да не казваме) никога (но го казваме). Той е токсичен, партията му е токсична, изборната победа на ГЕРБ е символична и вероятно пирова. Кампанията беше скучна, вяла, без никаква фантазия. В чужбина почти липсваше. Изглежда, че „Продължаваме промяната“ заложиха на екип от хора, работили в миналото за дясното (а са партия в център-ляво), и те предложиха втръснали и скучни сюжети и дори безумни изпълнители за заключителния концерт като СДС от 90-те – от промяната лъхаше на нафталин. След 8 месеца във властта блясъкът и харизмата на Петков/Василев доста са се поизтъркали. Но и те не излъчваха грам ентусиазъм за предстоящите избори. И атаките им по Борисов бяха беззъби. Избирателите взимат решения на базата на емоции (за огромно съжаление). Първото такова решение е дали да гласуват. Нещо трябва да ги ядоса, вдъхнови, уплаши, мобилизира. Тази кампания ги приспа. Дори колажите в социалните мрежи не бяха нито много, нито интересни.
Никой не рискува, никой не пое риск и не показа смелост по време на кампанията.
А решаването на проблемите на България трябват и риск, и смелост, и фантазия, и много други неща, които не видяхме. Дали е само от липсата на опит или от страх? Страх да се управлява. Изборите минаха преди три дни, резултатите са ясни, но никой не се натиска да управлява. ГЕРБ мрънкат за някаква контактна група и някакво общо евроатлантическо правителство, с което се надяват, че ще успеят да заметат под килима личната им отговорност от последните 12 години на колосална корупция, неразследвани в България наказания по „Магнитски“ и страх по места. Но ентусиазъм за управление няма. ГЕРБ и Борисов знаят, че не могат да се справят. А той винаги се е страхувал от народния гняв и протести – управление на ГЕРБ с който и да е от възможните коалиционни партньори – гласни или негласни – ДПС, „Възраждане“, „Български възход“, би означавало крах за всички тях.
За „Промяната“ втората позиция е най-изгодна,
но ако не се поучат от грешките си и не използват времето, за да сменят стратегията си, няма да възбудят този ентусиазъм сред избирателите, който ги направи първа сила през октомври м.г. А дясното… дясното бележи лек възход, но има нужда от още по-ясни послания и да разкара тази ужасна надменност, която лъха от повечето им лица. Защото избори ще има много по-скоро – дали сред 3, 9 или 12 месеца. А ако ентусиазмът не се появи, на негово място може да дойде гневът. А той е опасен.
