Още помня вечерта на 10 януари 1997-а. Не само защото тогава родният ми дом беше ограбен. Усещането за безвластие и несигурност в онази тъмна Виденова зима беше неотменно. Тогава на власт отново беше в БСП, разбира се, някак си подкрепена в далаверките от ДПС. Хората бяха по улиците, защото не можеха да си плащат сметките. Цените се променяха буквално на всеки час. Курсът на долара също.

Не че социалистите бяха по-малко нагли тогава, но по едно време се усетиха, че нещата няма да се получат, както ги мислят. 1997-а тогава ни напомняше 1991-ва. Във вторник вече обаче някак си не можах да направя тази аналогия. Първо, защото протестът не беше толкова многоброен, а и извървяхме дълъг път от тогава до сега. Второ - и най-вече - този протест не беше за цената на хляба, млякото или тока.

Той беше за принципите, по които се управлява една държава.
Какво точно очакваха, че ще се случи? 40 дена протест, пиене на кафета, плакати, скандирания. И никаква реакция от страна на правителството, чиято оставка хората искат. Наглярите просто минават покрай протестиращите, хвърлят им по един поглед, но си продължават по дневния ред (техния, не онзи на обществото).

От почти първия си ден това правителство прави гаф след гаф, назначение след назначение, което вбесява хората по места, а сега се готви да вземе заем, който ще се плаща много след като те са си заминали. Схемите им си вървят въпреки протестите. Както каза един човек по телевизията: „Това правителство прилича на пиян шофьор, който кара такси. Всички ние го виждаме как криволичи, кара с бясна скорост, а ние сме на спирката и се чудим кога ще се блъсне в нас." Само че мен ако питате, не е такси, ами ТИР. И ударът може да е смъртоносен.

Наистина не знам какво са очаквали управляващите, но блокадата от вторник е повече от очаквана. Неочаквана беше бруталната реакция на полицията и продължаващата (поне до сряда сутринта, когато печатаме BG VOICE) безочливост на премиера Орешарски и всички около него. Това не може да е поведение на лидер. Думата е друга, но ме е срам да го напиша.

А когато полицията най-после успя да извади политиците от парламента, взе акредитацията за НС на екипа на bTV, защото снимали операцията по извеждането. Защото го давали по телевизията. Тези наистина превърнаха държавата в нещо като Северна Корея или Китай, или поне Турция. Може да звучи прекалено, но е така.

Полицията бие протестиращите, властите ограничават медиите (в южната ни съседка глобиха телевизиите, отразявали бунт на площада „Тахим"). Но ако властимащите си мислят, че това ще помогне, грешат. На улицата не са бедните, а принципните. А те по традиция са смели и готови на саможертви. Дано се намерят повече.

Приятен уикенд,
Ясен