Ако ви се струва, че изборите за президент в Америка вече трябва да са приключили, трябва да знаете, че същинската им част едва сега започна. Нищо че през последната година кампанията тече - директно или не - с пълна сила. BG VOICE отново ще ви предложи най-добрите анализи и информация от журналистите с най-много опит. В понеделник пътувахме до Айова и с Галина Петрова бяхме единствените български журналисти в изборната централа на щата, който дава старт на процеса по номинирането на кандидатите за Белия дом. В следващите няколко месеца републиканците и демократите във всички щати ще изберат кои да са техните кандидати за вота през ноември. Дълъг и сложен процес, който обаче разкрива красотата на американската демокрация. Както и нейните странности и абсурди. Ето затова и отидохме до Айова - щат с малко над 3 милиона население, над 90% от тях бели - нищо общо с това, което е Америка днес. И въпреки размера и демографията си този щат има несъизмеримо огромно влияние върху това кой може да стане президент и кой не. "Айова не е първи, защото е важен. Важен е, защото е първи", казва професорът по политически науки от Дрейк юнивърсити в Айова Денис Голдфорд. "От Айова не зависи изборът на президента. Не е задължително дори да избере и крайния номиниран на партията. Но Айова показва неочаквани възможности или слабости в кампаниите на кандидатите." И точно това се случи в понеделник. Репортаж от Айова, както и анализ какво предстои и как резултатите от понеделник промениха динамиката на надпреварата можете да прочетете на страници 8-9.

Президентските избори в Америка ни дават и нещо друго - ярък контраст с политическата система в България, която след 25 години уж демокрация не успява да даде контрол в ръцете на избирателя, на обикновения човек, за когото политиците би трябвало да работят. Но тази година кампанията в САЩ ни разкрива и нещо друго - сходството между надеждите и настроенията на избирателите тук и в България. И на двете места хората, изглежда, са уморени от традиционните политици и са готови да заложат на някой само защото им звучи или изглежда различно. Този процес започна в Америка преди 8 години с т.нар. Чаена партия и кандидати като Сара Пейлин, за да стигне своя връх с първите места  в Айова на абсурдни и крайни политици като Тед Круз и Доналд Тръмп. В България пък имаме повече опит в търсенето на "различния" - още след мандата на правителството на Иван Костов. Първо беше избран "спасителят" Симеон Сакскобургготски - бившият цар, който обеща да оправи страната за 800 дни, но в крайна сметка оправи само реституцията си. Последва възходът на неговия бивш охранител и вече два пъти премиер Бойко Борисов. Бившият пожарникар много пъти звучи като Тръмп с директния си и остър език, често далеч от това, което приемаме за нормално в политическия диалог (Борисов определи 2,5 млн. избиратели в България като "кофти човешки материал"). През годините се нагледахме и на политически-чудо-еднодневки, чиито звезди изгряваха бързо и после още по-бързо залязваха - от Жорж Ганчев в началото на прехода през Яне Янев до Волен Сидеров и Валери Симеонов. Сега остава да видим дали американците ще изберат такъв човек да бъде лидерът на свободния свят, както обичат да наричат президента си.

 Приятен уикенд,